Навремето в левите среди беше модерно да си вдясно от БСП. Сега на мода е да си отляво. Навремето от БСП си тръгваха социалисти, защото искаха да са социалдемократи, а фракциите в червената партия водеха непрекъснати битки между крайно лявото и по-модерния път на левицата.

И така вървеше партията до началото на 2002 г., когато след години изгнание и борба за признание БСП бе поканена за член на Социнтерна, а после стана и част от Партията на европейските социалисти. По същото време най-старата фракция в соцпартията и най-яростен противник на социалдемократизирането на левицата - Марксистка платформа, напусна червените редици, за да търси бъдеще в комунистическото пространство.

Последваха години мълчание. Ръководството на партията се радваше на тих и спокоен живот, непритиснато нито от едната, нито от другата крайност. Но през това време БСП беше в опозиция... Сега, когато е отново във властта,



апетитите на позабравените фракции



пак се отвориха. А в българската политика открай време е така - когато виждаш, че няма как да реализираш амбициите си чрез партията, в която си, почваш да заплашваш, че ще правиш нова формация. Съвсем друг е въпросът дали имаш реално намерение да превърнеш думите си в реалност.

И преди години, и сега, главният катализатор на идеята за светло политическо бъдеще на социалисти извън БСП идва отвън. Навремето заслугата Минчо Минчо и неговата Марксистка платформа да напуснат партията бе не толкова на политиката, която провежда БСП, а на спечелилия кметското място в Благоевград бивш комунистически функционер Лазар Причкапов. Успехът на един комунист възпламени тогава надеждите на комунистическите представители у нас, че най-накрая е дошъл моментът, когато в България може да се създаде немаргинална комунистическа партия, която да предяви реални претенции за влизане в парламента.

Сега се случва нещо подобно. Имаме американски военни бази, които левицата подкрепи, а електоратът й - не. Правителството, в което водеща роля има БСП, но обещанията, които се изпълняват не са нейните. Именно в това предателство спрямо избирателите някои функционери в партията виждат условия за своето политическо бъдеще извън редиците й - в



по-хард лява партия



Външният фактор, който има особена заслуга за зараждането на подобна идея, е фактът, че "Атака" започва да губи почва под краката си и с това да освобождава идеен терен и привърженици. Там са и такива, които са си червени, но заради по-дясната политика на БСП загърбиха родната партия. Очевидно недоволните и нереализирани в БСП смятат, че разочарованите от Волен Сидеров и компания искат някой друг да ги поведе. И защо това да не е една нова хард-левица с известен и симпатичен на обществото водач? Именно затова се заговори, че натискат Костадин Паскалев да оглави подобна формация.

Истината е, че в България има поле за изява на комунистическа партия. Но на този етап една подобна партия не би могла да е нещо повече от малка парламентарна група. Дали тези, които се сочат за инициатори на новата лява формация, са политически авантюристи? Дали хора от калибъра на Паскалев се виждат като вождове на комунистите? Едва ли. Има и нещо друго - на повечето критикари на БСП винаги им е било



по-удобно в прегръдките на БСП



Излизайки от нея, те вече няма да са интересни. Защото ще критикуват от позицията на външно тяло. Освен това едва ли ще бъдат последвани от хиляди червени членове. В БСП - от каквато и позиция да напускаш партията - ренегатството е едно от най-страшните предателства. Ако не вярвате, питайте тези, които напуснаха и създадоха Евролевицата. Някои от тях се завърнаха в червените редици. Но дори и тогава твърдият червен електорат не им даде прошка.

Инициативата за създаване на лява коалиция от комунисти и националисти е доста рискована за евентуалните й създатели. Но тази идея може да свърши чудесна работа на сегашното ръководство на БСП. Още една вълна от комунисти ще напусне БСП и така социалистическата партия ще може още повече да изчисти образа си и да се опита да прокара мнението, че все повече няма нищо общо със съмнителни връзки, структури и капитали от миналото. Че е все по-реформирана и социалдемократизирана. Съвсем друг е въпросът дали е така. Създаването на подобна формация би имала и друг ефект - при успех на парламентарни избори би била



естествен съюзник именно на БСП



Чува се, че ако авторите на идеята за нова лява коалиция доведат докрай намерението си, това ще стане едва след президентските избори и след като стане окончателно ясно как и кога влизаме в ЕС. Тъй като основният им мотив ще е свързан с това, че го правят и за доброто на БСП.

Говори се, че зад създаването на новата партия стоят хора от бившето генералско движение в БСП, които така и не успяха да осъществят амбициите си да имат свои хора по върховете на партията и на държавата.

Всичко, което се случва сега в БСП, и говоренето за разцепления поставя въпроса има ли още фракции в соцпартията? Директният отговор е - да. Но само в устава. Фракциите в БСП отдавна развяха бяло знаме - Марксистка платформа, Открит форум и т.нар. генералско движение се провалиха, а ОСД просто постигна целта си.

Прословутото Движение за единство и развитие, известно като генералското движение, се пръкна през януари 1998 г. когато, "генералите", тази власт, за която винаги се е твърдяло, че дърпа конците в БСП, излезе на светло. В редиците му влязоха 104-ма стопански дейци, интелектуалци, бивши шефове на спецслужби, ексминистри от кабинета "Виденов", червени кметове. Лидери като Бриго Аспарухов, Любен Гоцев, Младен Червеняков, Димитър Костов, Кръстьо Трендафилов. Начело на "генералите" застана бившият шеф на Шесто в Държавна сигурност Димитър Иванов, а идеята за ДЕР бе на покойния Николай Добрев. Обявената официална цел бе да се постигне единство на БСП и преориентация на партията към членството ни в НАТО. Неофициалната -



да се създаде силен финансов и властови гръб



на Георги Първанов като сериозен противовес на Виденовия кръг. Главната задача се осъществи с избора на Първанов за лидер на партията на конгреса през 1998 г. Въпреки че някои от ДЕР в един или друг момент бяха в ръководството на БСП, тяхната цел накрая се провали и през март 2000 г. движението преустанови дейността си като вътрешнопартийна фракция в соцпартията. Тогава "червените генерали" обявиха, че БСП е единна повече отвсякога, че партията е прегърнала НАТО. На края ДЕР призова и останалите идейни течения в БСП да преустановят дейността си.

Най-кардинална крачка от фракциите в БСП предприе Марксистка платформа, която в началото на 2002 г., когато лидер бе вече Сергей Станишев, напусна БСП. Преди това 12 години идейното обединение се бореше срещу ръководството на партията, срещу членството в НАТО. Фракцията искаше обновление на БСП на основата на марксистко-ленинското учение и бе против социалдемократизирането на партията. През всичките тези години обаче фракцията представляваше по-скоро маргинална структура, която се активизираше по време на антинатовски митинги.

За разлика от марксистите Обединението за социална демокрация (ОСД) не само не претърпя провал, но с влизането на БСП в Социнтерна пожъна успех и си отдъхна. То на практика престана да съществува не защото не постигна целите си, а напротив - поради изпълнение на задачата - социалдемократизирането на партията. Сега го има само на думи. Сред инициаторите на ОСД през 1992 г. бяха покойните Андрей Луканов, Стефан Продев, Чавдар Кюранов, както и Филип Боков, Елена Поптодорова, Андрей Райчев, Георги Пирински, Велислава Дърева и др. Част от тези хора успяха да се реализират политически по върховете на властта. И това няма нищо чудно, тъй като през всичките години именно ОСД бе фракцията в БСП, която стоеше най-солидно както в партията, така и в общественото-политическото пространство. Обединението бе най-голямата вътрешнопартийна опозиция по времето, когато партията се оглавяваше от Жан Виденов.

Един от най-силните кръгове в БСП навремето - Открит форум начело с Красимир Премянов, пък отдавна не е заплаха за ръководството на БСП. С малки изключения той почти няма позиции в структурите на партията. Акциите на фракцията намаляха рязко след победата на Георги Първанов на президентските избори и заемането на лидерското място в БСП от Сергей Станишев. Оттогава никой не брои Открит форум за вътрешнопартийна опозиция.

Сега в БСП, като се говори за опозиция не се има предвид конкретна фракция, а отделни хора. Сегашната цел на опозицията е да превърне отделните личности в един отбор. Въпросът е дали този отбор ще напусне кораба? Засега по-скоро отговорът е - не.