Когато човек решава да сключи застраховка, компаниите и техните агенти са доста изобретателни в рекламирането и предлагането й. Те могат да измислят такива екстри към нея, че на финала да се окаже как си застраховал и нещо, което не притежаваш.

Но когато дойде време да се плати обезщетение, нещата се оказват много сложни. Тогава клиентът може лесно от обезщетен да се превърне в ощетен.

Практиката застрахователните компании да си намират



вратички, чрез които да не плащат,



е повсеместна и в никакъв случай не е измислена в България. Например в САЩ хората, които живеят в застрашени от урагани и тайфуни райони, задължително застраховат имуществото си срещу такива събития. При унищожителния ураган "Катрина" през миналата година, засегнал три щата, повечето застрахователи обаче отказаха да обезщетят хората за наводнените им домове и погубено имущество, защото изкарали, че разрушенията са следствие на водата от океана, повлечена от тайфуна, а не от самото природно бедствие.

Наскоро Владимир Тодоров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗПК), даде аналогичен български пример, но със застраховка на земеделски култури. Разрушителните наводнения от миналата година накараха част от селскостопанските производители да застраховат продукцията си. При едни от последващите порои съвестен земеделец извикал застрахователните експерти да оценят загубите от унищожената продукция. Те го мотали два месеца и накрая заключили, че няма да платят и стотинка. Доводите им в протокола - растенията не са загинали от наводненията, а от задушаване, защото водата е изровила корените им. А в полицата на човека няма и дума за застраховка на риск "задушаване".

Не по-различна е ситуацията и с по-масови застраховки като "Каско" и "Живот". Застрахователите или отказват да платят обезщетение, или плащат възможно най-минималния размер.

Клопките най-често се крият в т.нар. общи условия. Това е типов документ за всеки вид застраховка, който се счита за неразделна част от договора. В повече от случаите самите клиенти не четат внимателно какво подписват или не съобразяват важността на информацията, която подават. Застрахователите пък редовно "спестяват" по-подробни обяснения за важни неща по процедурата за обезщетяването или вписват в общите условия двусмислени изисквания към застраховащото се лице.

Затова при сключването на всяка застраховка трябва



да се внимава още в началото



Преди да предложи договора, компанията има право да определи степента на риска, който й носи клиентът. Затова тя му задава въпроси, в чиито отговори трябва много да се внимава. Обявяването на невярна информация може да бъде и най-често е законно основание, за да не се плати обезщетение. След 1 януари т.г., когато влезе в сила Кодексът за застраховането, заявлението заедно с въпросника стана неразделна част от застрахователния договор.

При сключване на застраховка "Автокаско" например много често в заявлението се поставят въпроси за наличие на "комплект оригинални ключове", "комплект дистанционни за аларменото устройство", "договор за покупко-продажба", "митническо удостоверение за внос на автомобила" и други, от чийто положителен отговор зависи сключването на застраховката.

Но ако отговорите положително на всички въпроси, без много - много да се замисляте, може да си навлечете големи главоболия. При кражба на автомобила застрахователят иска да му бъдат представени обявените предмети. И ако сте отбелязали, че имате резервен оригинален ключ, а нямате, застрахователят може спокойно да не ви плати нито лев. С мотива, че вие може да сте дали този ключ на крадеца. Същото важи и за липса на оригинално дистанционно.

В Съюза на застрахованите в България (СЗП) наскоро пристига писмо за помощ от дама, на която застрахователят отказва обезщетение за откраднат автомобил. Когато тя разбрала за кражбата, незабавно уведомила полицията, за което получава протокол. Веднага след това позвънила на посочения от застрахователя "телефон за уведомление", което е доказано с разпечатка от телефонния разговор. Три дни по-късно тя отива в бюрото на своя застраховател и писмено уведомява за кражбата. Застрахователят не отрича телефонното уведомление, но и не го признава. Защото в общите условия за тази застраховка е написано, че до 24 часа от настъпване на злощастното събитие



трябва да се подаде писмено заявление



в някой от клоновете на компанията. Излиза, че застрахователят не признава полицейския протокол и телефонното обаждане за кражбата, ако липсва писменото уведомление в указания срок. Уловката - в общите условия застрахователната компания с едри букви е написала, че до два часа след кражбата на автомобила трябва да се звънне еди къде си. А чак към края - в член 48.8, дребен шрифт допълва, че щетата трябва да се заведе и писмено в определен срок.

Класически пример за некоректно отношение към клиентите са и обезщетенията при катастрофи по "Автокаско". Тук задължителният въпрос на застрахователите при оценката на щетите е дали пострадалият ще използва техен автосервиз, или сам ще си търси. Ако клиентът избере втория вариант, много често с учудване ще разбере как изкривеният калник, деформираната врата или счупената броня са оценени за 250 лв. - сума, която не покрива дори боята.

Избере ли указания от застрахователя сервиз на пръв поглед всичко е точно - повредата се отстранява, а клиентът не се занимава с никакви плащания. В един от тези случаи собственикът си взима вече поправения автомобил, подписвайки се на празен протокол за ремонта. По-късно през същата година обаче потърпевшият прави още една катастрофа. И когато отива при застрахователя, с изненада разбира, че предишната щета е оценена на несъразмерно високата за обема й сума от 1850 лв. Но с толкова вече е "олекнала" и застраховката му.

Други компании пък са записали в общите си условия, но без изрично да предупреждават своите клиенти, че коли над 6 години могат да използват



само един сервиз, посочен от самия застраховател



Не по-малко главоболни са и застраховките "Живот". И при тях основен проблем е непознаването на изискванията кога и как трябва да се обяви застрахователното събитие. Потънали в мъката си от смъртния случай, много често наследниците информират застрахователя със закъснение или неточно, което служи като повод за отказ от обезщетение. Нерядко се стига и до ексхумация, защото застрахователят изисква аутопсия, а наследниците не са знаели това.

Рекламирането на застраховка "Живот" като изгоден начин на спестяване също не е 100-процентна истина. От Съюза на застрахованите в България дават за пример случай от 2003 г., когато застраховател изплаща сумата от 47 стотинки на наследника, чийто баща 30 години е влагал парите си в компанията.

Затова от съюза съветват - не се плашете да се застраховате, но го правете умно. И внимателно четете именно пасажите, изписани с най-дребния шрифт в застрахователния договор.









КАРЕ

КОНТРОЛ

Надзорът върху застрахователите и условията, които предлагат към всяка полица, не е грижа на държавата, откакто браншът си извоюва свободата на либерализирания пазар. В момента отговорната за този сектор Комисия за финансов надзор контролира единствено най-общите изисквания към общите условия. Те са споменати в чл. 186 на застрахователния кодекс и според тях общите условия на всяка застраховка трябва да определят ясно:

- покритите рискове и изключенията от покритие;

- условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащане или неточно плащане;

- задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;

- задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;

- обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение;

- условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици „Живот" и откупуването им.

Най-голямата санкция, която може да се приложи, е отнемането на лиценза на застраховател. И трите последни примера в това отношение обаче са свързани с влошаване на финансовото състояние на компаниите и невъзможност да изплащат застраховки, а не с некоректно поведение или измами спрямо застрахованите лица.