Десетки, ако не стотици дипломи отлежават с години непотърсени в канцелариите на университетите. За притежателите им наличието на хартийката е формалност - работодателите явно не я търсят. Изобщо не можем да говорим за проявата на по-софистициран интерес бакалавър или магистър е кандидат-служителят, къде и по какъв учебен план е учил, по какъв проблем е защитавал дипломна работа и т.н., и т.н. Среднисти и висшисти вземат близки заплати, а ползата от времето, прекарано зад банките - ако студентът междувременно не е работил, се изчерпва главно със спомена за купона.

Девалвацията в качеството на самото образование

е традиционното обяснение за това. Част от работодателите се оправдават с нея, без да си дават сметка, че те също са част от порочния кръг.
Показателна за тежкия разрив между образование и пазара на труда е липсата на каквато и да е статистическа информация в тази посока. Националният статистически институт не събира и не публикува данни за връзката между заплатите и образователен статус, отчитат се единствено нивата на възнаграждения спрямо сектор на заетост и тип заета позиция - ръководна или изпълнителска например. Тепърва просветното министерство и Националната агенция по приходите ще се опитат да засичат списъците със завършващи ученици и студенти и данните за новорегистрираните трудови договори. Първите опити за рейтинги на университетите не показват ясно степента на реализация на кадрите.
Статистика все пак има - вярно, не родна, а европейска. Последните по актуалност показатели, публикувани от Евростат (http://epp.eurostat.ec.europa.eu) - за годишните доходи по ниво на образование за 2002 г., показват изоставане на България както спрямо 10-те нови членки на ЕС, така и спрямо кандидатката Румъния.
Парадоксално, но факт - по структура на доходите спрямо нивото на образование България се доближава до силно развити страни като Великобритания например. През 2002 г.

висшистите са вземали 73.6% повече спрямо хората с най-ниско образование

- до основно. За сравнение същият показател във Великобритания е 70.8%. Това обаче е измамно успокоение. Защото за разлика от България Великобритания има високи в абсолютни стойности възнаграждения.
Ако се сравним с по-близки до нашата икономики, картината се влошава. 100% е разликата в заплатата на хора с висше и основно образование в 10-те нови членки на ЕС. Румъния ни води с още повече - 184% разлика.
Впечатление прави и слабата позиция на частния бизнес у нас. 2873 евро е била годишната заплата на висшистите у нас в сектора на публичната администрация. В сферата на индустрията и услугите хората с университетска диплома са взимали 2944 евро на година - едва с 2.5% повече. За сравнение разликата между двата сектора във Великобритания е 24%, в 10-те нови членки на ЕС - 18%, в Румъния - 21%.
Ако работодателят все пак прави някаква разлика между двете големи групи - среднисти и висшисти, различните степени на висше образование са буквално неразпознаваеми. Това признават и големите посредници при намиране на работа.
"Към момента българските

работодатели не правят разлика между бакалаври и магистри,

когато търсят служители", категоричен е Драгомир Бояджиев, управител на компанията за управление на човешки ресурси DB Interconsult. Най-често работодателят се интересува от специалността, трудовия стаж и професионалния опит, а напоследък се набляга и на личностните качества на кандидата. "Все по-често работодателят казва: "Намерете ми читав човек!", и само посочва подходящото висше образование, но не конкретизира дали предпочита бакалавър или магистър", разказва консултантът. Така наличието на по-високата магистърска степен рядко води до по-високо възнаграждение, а заплатата зависи най-вече от ресурса на самата фирма.
"Обикновено работодателят има ясна идея за заплатата, която е готов да даде за обявената позиция, често се съветва и с нас за размера й, но никога не дискутираме нивото на образование. Не че го подценяваме, но все още тази диференциация между магистри и бакалаври не е толкова изяснена", обяснява Бояджиев. Експертът е скептичен, че в близко бъдеще ясното разграничаване на двете нива при поставянето на условия за наемане на работа ще бъде факт.
По-вероятно е установяването на друга зависимост - повишаване на заплатата в резултат на покрита след време, в зависимост от нуждата на фирмата и служителя, магистърска степен. В момента голяма част от студентите се записват в магистърска степен директно след бакалавърската, без да си дават реална сметка доколко полезно ще им е това при реализацията. На Запад изборът на магистратура става след натрупване на реален опит на пазара на труда. Изключение са случаите, в които студентът е решил да преследва научна кариера. Така служителят е много по-наясно с това за какво ще му служи втората тапия.
Върху заплатите у нас все повече влияе и сертифицирането по различни международни стандарти. Тези изпити обикновено са много тежки и служат като съпоставим и разпознаваем критерий за знания на все по-мобилния глобален пазар на труда. Големите чужди работодатели у нас започват да изискват задължително и периодично сертифициране по тези стандарти.
Липсата на интерес към по-високите образователни степени - магистър и доктор, се обяснява и с друг парадокс. Едно от златните правила в подбора на персонала е, че

свръхквалифицираните кандидати дори не попадат в групата за интервю

Опасенията са, че те ще работят под нивото си, ще се чувстват неудовлетворени и ще са готови лесно да сменят работата си.
"За да избегне това, работодателят трябва да знае точно какво изисква длъжността, да прецени дали бакалавърските умения са достатъчни, или наистина му трябва магистър с повече знания и съответно - с адекватна за образованието заплата", препоръчва Бояджиев. Според него мениджърските позиции би следвало да се заемат от магистри.
Принос за този тюрлю гювеч на пазара на труда има и рекордната скорост, с която България въведе едва прохождащото в Европа разграничение между бакалаври, магистри и доктори. Законодателно към тристепенната система на висше образование се мина през 1995 г. "Проблемът дойде от козметичното орязване на тогавашните 5-годишни програми и вместването им в 4", коментира доц. Марко Тодоров, ректор на Русенския университет и министър на образованието в периода 1993-1995 г. По идея бакалавърските програми трябва да осигуряват широкопрофилни знания, а специализацията да се получава в магистърските програми. В много университети обаче това разграничение е размито. В хода на образователната реформа падна и задължителното изискване магистратурата да е по специалността, в която е получена бакалавърската степен. Тоест в момента има два вида магистри - специализирали върху вече учени неща, и квалифициращи се в нови, къде близки, къде не, територии.
Опитът на университетите все пак да обвържат отделните учебни програми с пазара на труда вади наяве проблем и на друг терен - квалификационните характеристики, ползвани от бюрата по труда. "Когато правихме учебните планове, се консултирахме с Бюрото по труда, за да може да насочим студента какво ще може да работи след дипломиране. В квалификационните характеристики обаче не се прави разграничение с какво ниво на висше образование може да се заема съответната длъжност", обяснява доц. Тодоров.
С членството ни в ЕС към тези проблеми ще се прибавят нови. Докато България още се опитва да разбере какво е бакалавър и магистър, редица държави минават към съкратени 3-годишни бакалавърски програми. У нас в момента 3-годишно обучение има в колежите, чиито дипломи - специалист, са неразпознаваеми в Европа. Заради многото проблеми в момента по-кратките бакалавърски програми се разглеждат като допълнителна заплаха за качеството. Страната ни сериозно изостава по линия на гъвкавите форми на продължаващо през целия живот обучение.


ТАБЛИЦА*

Сектор	Средна годишна заплата (лв.)	Наети с висше образование (%)
Финансово посредничество	8165	68.4
Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода	6487	19.7
Добивна промишленост	5837	11
Транспорт, складиране и съобщения	4255	24.5
Операции с недвижими имоти и бизнес услуги	3255	51.8
Преработваща промишленост	3145	12.1
Строителство	2941	10.8
Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството	2609	22.9
Хотели и ресторанти	2064	12.4
Държавно управление; задължително обществено осигуряване	5644	40.7
Здравеопазване и социални дейности	3961	62.2
Образование	3858	70.2
Селско, ловно, горско и рибно стопанство	2589	4.3
Други дейности, обслужващи обществото и личността	2471	24

-------
Източник - НСИ. Данните за заплатите са към края на 2004 г., за процента наети с висше образование - към 2005 г.


Очаквайте приложението "Просвета" отново през септември.