Предлагам ви едно лятно наблюдение, което сами можете да проверите по морските курорти: цари трескаво производство на морски знаци, които да набавят някакъв облик на българското Черноморие.

Из сергиите ще можете да купите мегаекзотични раковини и охлюви, докарани поне от Индийския океан, лакирани риби-таралежи, риби-балони, риби-мечове и всякакви други представители на планетарната морска фауна. Ами че кой би купувал препарирани местни попчета и сафриди? В епохата на Дисни-туризма



не е достатъчно нещо да бъде истинско



То трябва да е свръхистинско (по израза на Бодрияр), за да го забележим изобщо. Пък и що е истина в природните неща днес? Та нали дори рапаните, които от десетилетия ни предлагат по сергиите в разни разцветки, шлифовки и агрегати, пристигнаха някъде през 60-те години, полепени по един търговски кораб от Япония!

Също така мъчително е положението с повечето рибни ресторанти. Човек обикновено си мисли - ще седя на кея и ще ям риба и морски плодове. И наистина по всичките кейове има риби, по пет-десет вида, завършващи непременно със сьомга. Дори да не сте рибар, започвате да се усъмнявате. В това море със сигурност не се въдят всички тези неща, на някои не им е сезонът, други просто никакъв кораб още не ги е донесъл по нашите морски ширини. Пък и като се поразходите по кейовете на въпросните градчета, виждате, че много-много рибари няма. В последна сметка се оказва, че рибата, която сервират тук, в голямата си част е същата като тази в София - дълбоко замразена къмто миналата година и докарана за сезона. Ако се съмнявате в това, което ви казвам, питайте сервитьорката дали рибата е прясна. "Прясна е", ще каже тя възмутено. Питате я дали е била замразявана. Тя също така възмутено отговаря "Разбира се". Оказва се, че под прясна риба се разбира "прясно размразена".

В една истинска морска култура - да речем в истанбулските ресторанти край Босфора - рибното меню е само ориентировъчно. Донасят ви на една количка рибите, които са хванали днес, вие посочвате една и те ви я приготвят. Просто морето е непредсказуемо, то е природа. Нашите крайморски ресторанти обаче се мъчат да вкарат природата в асортимент и меню. Колкото повече риби, толкова по-висока категория за заведението. Важното не е да ядем прясна риба, важното е



да консумираме знаци на морскост!



Какво изобщо се прави по нашето крайбрежие, кое е типичното за тези места? След размяната на населения между световните войни потомствените рибари и моряци, гърците, са заменени с българи от вътрешността на територията, които по традиция нямат отношение към водата. Комунизмът доуби морската култура, като централизира и индустриализира корабоплаването и риболова, а към единичните рибари тип "барба Яни" се отнасяше подозрително - дето се казва, с една лодка човек и през граница можеше да избяга! Това, което комунизмът ни научи, беше да летуваме масово в почивни станции, сиреч панелни блокове, отдалечени от морето според важността на съответното предприятие, снабдени със столова за организирано хранене според връзките на снабдителя му. И - лягай на плажа и се печи! Е, и някоя дискотека имаше наоколо, и свалки, и свирене на китара, и всякакви хубави работи. Само собствено морското нямаше как да се роди, защото тези блокове\ столове\ свалки можеше спокойно да се състоят на планина, река, язовир, бригада и тъй нататък.

И ето ти сега проблем: морето вече не е ведомствена придобивка, то трябва да се продава. Но



как да продаваш нещо, което няма образ, няма идентичност?



Отчаянието ражда смели решения. Ще видите, значи, хавайски (пластмасови) цветни венци, ще видите (бронзови) динозаври, средновековни (гипсови) кулички и какво ли не. Но местна морска култура трудно ще идентифицирате. Не са опитали да продават спецификата на комунистическата почивна база - печенето пред панелните блокове - но може би тази идея е твърде смела. Във всеки случай, тъй както го знаем и за природата, културата не търпи празно пространство. Където няма нищо, нахлува светът на Холивуд. Русалките, Акулата, Мики и всички останали рисувани герои. Ярките хавлии, рекламните надписи от всякакъв вид, разпасаното обличане, надуваемите замъци, та дори английският език като безспорен знак за нещо далечно и хубаво. Не забравяйте сърфовете и джетовете, калифорнийската архитектура, палмите, басейните пред палатите на новата класа. Дали не е дошло време в Министерството на културата и туризма (сляха ли тия двете, разделиха ли ги, вече забравих) да разкрият Дирекция "Диснификация": тя би могла да направлява и организира стихийния процес по изграждане на морето в туристическото ни въображение.