ole-le

Проблемът на Първанов е, че измени изцяло на образа си, създаден до 2001 г., и най-вече, че предаде надеждите на своите избиратели. Те едва ли са във възторг от подкрепата му за българското участие в Ирак и за американските бази. Едва ли са във възторг, че раздаваше ордени на килограм, включително и на Ахмед Доган, че помилва Цветелин Кънчев.

Но Първанов ще го отнесе не и заради това, а защото има нещастието да е олицетворение на статуквото, а тези избори са знакови.



paparol

Факт е, че много традиционно десни избиратели няма да гласуват на тези избори и призивите на лидерите им, дори и изречени с пълно гърло, няма да ги мотивират. Преди месец в едно интервю Костов арогантно заяви, че партиите са тези, които излъчват кандидата, и няма нужда да се допитват до избирателите, които от своя страна са длъжни да подкрепят номинацията. Това е точно така, но при определени условия. Партията трябва да е стабилна, да няма вътрешни противоречия, да има пълната подкрепа поне на около 20%, за да може чрез предизборните си послания да привлече още електорат от средите на колебаещите се. Подобно нещо се случи през 1997 г., когато на нас не ни пукаше кой стои начело на СДС. Дали това е Костов или някой друг, партията беше "марка" и идеята бе над всичко. В сегашния случая ние нямаме такава база. Дясното е разцепено, а хората са разединени и са взели страна в междуличностните кавги на лидерите си.

Трябват ясни послания, а такива не се виждат. Формулата "Гласувайте за Беронов, защото е честен, а Първанов е комунист" не е достатъчна. Полемиката около личността на Беронов тепърва ще се засилва и това ще доведе все повече до разединение и до липса на ентусиазъм.



Calina Malina

Според мен кандидатурата на Н. Беронов е обречена по много причини. Една от тях е фактът, че журналисти и политолози, клонящи към т.нар. "дясно политическо", не се занимават да изграждат лице на бъдещ президент от този кандидат, а да "обясняват" защо Г.Първанов трябва да си отиде. Надявайки се на мобилизация на антистрастите, по същество се опитват да върнат времето назад - при това, предъвквайки до болка познати "аргументи".



emoto

Едни избори са като война или като спортна среща. Ако се срещнат две неравностойни армии, едната помита другата и се отървава само с драскотини. Ако се срещнат две равностойни армии, не се знае коя ще победи, но крайният победител ще понесе също много загуби. Победеният просто спира да съществува.

Бойко Борисов не иска да се мери с Първанов, защото крайният победител не е известен. Ако загуби - ще му е завинаги. А Първанов не е за подценяване като политик, спечелил е вече бая битки и има доста силна подкрепа не само от свои зад гърба си.

Същото се отнася и за "лидерите" вдясно. Никой не иска да загуби и да изчезне от политическото пространство. Затова избират неизвестен пълководец да води обединената дясна армия. Винаги могат да обвинят и него, и другите лидери в слаба подкрепа или недостатъчна компетентност във воденето на кампанията. Така никой няма да поеме отговорността за поражението. Ако случайно пък победят, всеки ще си окачи лавровия венец.



Сибила

Ангажиментът на конституционен съдия №1 да се явява на избори като кандидат на каквато и да било партия, на мен ми говори само едно - че дори висши представители на съдебната власт не са политически независими, а обвързани с партийни централи и отчитащи се пред тях.



ole-le

Първанов си е много безобиден, ама е на неподходящото място в неподходящото време. Президентската институция в България е без реална власт и е единствено символна. Първанов е символ на статуквото. Президентските избори са вот на доверие на статуквото.

Ако ни харесва сегашното положение - гласуваме за Първанов. Ако ни харесва това, което беше по времето на Иван Костов - гласуваме за Беронов. Ако искаме нещо принципно ново - гласуваме за кандидата, символ на отрицанието на цялото 16-годишно статукво. Простичко е.



Calina Malina

Гласуването, ole-le, следва да е с оглед на бъдещето и личностните качества на претендентите. Това, което предлагаш, е наистина простичко. Особено за "символа на отрицанието". Не мисля, че българинът е толкова глупав днес, че да гласува за символи.



Manrico

Беронов не е партиен кандидат, за да мобилизира ядрата, не става и за ПР - не е артистичен, не е атрактивен, няма харизма, един вид. Ама щом са казали Лидерите, твърдият им електорат ще гласува за него. Колко е артистичен не знам - май не се сещам да съм го гледал на живо по ТВ. Но пък така с този образ на благ и кротък старец би привлякъл доста гласове - и на старци, пък и на по-млади. Та може именно този имидж да се окаже харизмата му. А и май има един голям плюс - щом досега не се е изляла куп помия върху него, вероятно няма за какво.