(Продължение от вчерашния брой)



IV. Старост



12.

За старостта са казвани много, различни и дори противоположни истини, и парадоксалното е, че всички са истинни, сякаш има две старости (всеки при своята си!), ако дори не са и повече от две.



13.

Цицерон: "На първо място сред природните неизбежности е старостта, нея всички желаят да достигнат, достигнат ли я, пак нея винят! Толкова непостоянна и вироглава е човешката глупост! Казват, че старостта се е прокраднала до тях по-бързо, отколкото са били мислили... А кой ги е карал да мислят него невярно?"

"Неизбежно съществува някакъв край, някакво остаряване и клюмване, както става с плодовете на дърветата и житата при пълното им узряване; и това мъдрецът трябва да понася спокойно." А това е във възможностите на старостта, защото "на младостта е присъщо безразсъдство, на старостта - разумност" ("За старостта").



14.

Затова и съществувалите на различни места и през различни времена Съвети на старейшините по идея предполагат, че в тях е събрана (концентрирана) цялата възможна мъдрост на времето и че следователно техните решения са възможното най-добро за живеещите. Впрочем и много по-популярната дума Сенат означава съвет на старейшините.



15.

Има разлика между мъдрост и знание (ерудиция). Мъдростта се състои в това да знаеш онова, което е необходимо, а не всичко - потребно и непотребно. Добрата памет е селективна, тя не е склад на непотребни вещи. А когато се досеща за него точно когато това й е необходимо, тогава тя с право се нарича услужлива.



16.

Друго е понятието за старост при Хегел. И пак във "Философия на духа" ("Енциклопедия на философските науки"): "Старческата възраст е връщането към незаинтересоваността от работата; старецът се е вживял в работата и тъкмо заради това загубващо противоположността единство с работата, той се отказва от заинтересованата дейност с нея. Както с привикналостта си към духовния живот, така и със залиняването на дейността на неговия физически организъм мъжът става старец. Старецът живее без определен интерес, тъй като се е отказал от надеждата да може да осъществи по-рано лелеяни идеали и му се струва, че вече познава общото, същественото във всичко, с което примерно още може да се сблъсква. Така усетът на стареца е насочен само към това общо и към миналото, на което той дължи познанието на това общо. Но тъй като по този начин живее в спомена за миналото и за субстанциалното, той загубва паметта си за единичното в настоящето."



17.

Артур Шопенхауер, един от най-великите философи и психолози през последните два века, също не отминава темата за човешките възрасти, за неизбежните промени в човека, настъпващи през различните му възрасти. Последната глава от неговите "Афоризми за житейската мъдрост" - последната част от първия том на второто от двете монументални философски произведения на Шопенхауер, за което той конструира заглавието от несъществуващите думи "Парерга и паралипомена", е озаглавена "За разликата в житейските възрасти". Ето и част от философските откровения на Шопенхауер, които се намират в тази глава:

"На младини виждаме едно дълго бъдеще пред себе си, а към края - дълго минало зад гърба си."

"Като деца ние се държим много повече познавателно, отколкото волево... Тъкмо поради това детските години са тъй блажени, че споменът за тях винаги е облъхнат от копнеж."

"Много бихме спечелили, ако можехме чрез своевременни напътствия да избием от главата на младежите илюзията, че на този свят може да се постигне кой знай какво."

"Ако характерна черта на първата половина от живота е неудовлетвореният копнеж по щастие, то при втората преобладава страхът от нещастието."

"Докато сме млади, каквото и да приказваме, смятаме живота за безкраен и в съответствие с това си пилеем времето. Колкото повече остаряваме, толкова повече почваме да пестим."

"В младостта преобладава интуицията, на старини - мисленето, затова и тя е време за поезия, а те - по-скоро за философия."

"Младостта е време на безпокойството, а старостта - на покоя."

Младостта е любопитна, сиреч учудваща се, старостта е знаеща, сиреч примирена.

Затова и знаменитият принцип на Хораций - nil admivari (на нищо не се учудвай), е принцип на младостта, а старостта не се нуждае от него, тя знае всичко, което й е необходимо, а и което я очаква - и най-важното - смъртта.



18.

На старостта е свойствено да бърка

от много ум, тъй както е присъщо

на младостта пък да греши от глупост.

Шекспир "Хамлет" (II, 1)

(прев. Валери Петров)



Във всичко казано за старостта има огромна доза истина:

- че е не само физически, но и духовно (умствено) безсилна;

- че пъргавината, бързината, издръжливостта и други важни за нас качества започват да линеят и отслабват" (Монтен).

- че много често е досадна не само за другите, но и на самата себе си;

- че "старците обичат да дават добри наставления, за да се утешат, че не могат вече да дават лоши примери" (Ларошфуко).

И дори, ако всичко това е вярно поотделно и накуп, могат да се намерят достатъчно внушителни и красноречиви примери за това, че и старостта може да бъде толкова продуктивна и творческа, колкото и зрелостта. Примери, които охотно привеждат противниците на теорията за тоталното безсилие, за пълния духовен маразъм (една някога често използвана с отрицателен политически знак дума, но днес почти забравена) на старческата възраст. А на тези примери (защото са факти) трудно може да се възрази, колкото и да се акцентира на тяхната изключителност, "единичност". И те могат да се вземат - еднакво - както от изкуството, така и от науката.



19.

Най-напред от поетите - епическите:

Троянските старейшини, на които старостта отдавна бе отнела възможността сами да влизат в люти битки, запазват своето чувство за красиво, както показва онзи момент, в който те усещат красотата на Елена и дори оправдават войната, която им е донесла толкова неволи, щом тя се е водила за такава красота. А това е един от най-гениалните епизоди в гениалната поема:

Тези старейшини горе над Скейските порти седяха...

Щом те видяха Елена към кулата вече да идва

тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо:

"Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,

че за такава жена те отдавна понасят неволи!

Страшно прилича по своето лице и снага на богиня!

Омир, "Илиада", III, 149, 154-158

(Превод Александър Милев и Блага Димитрова)



20.

Сега идва ред и на учените:

Платон, който е живял 80 години, показва творческата сила на ума си през всичките периоди на своята зрялост. Съчинението си "Държавата" той написва през годините на своето акме, а второто си крупно съчинение "Закони" завършва малко преди смъртта си.

Софокъл е бил на 87 години, когато е написал "Едип в Колон". И Сократ е написал своя "Панегерик" на 94 години. До последния ден на дългия си живот са работили и са оставяли крупни съчинения творци, за които не е имало акме, защото целият им съзнателен живот е бил едно несекващо акме.

Кант и Шелинг са живели по 80 години, Волтер - 84, Микеланджело - 89, Тициано - 91, Пикасо - 92, Шагал - 98, Гьоте - 83, Толстой - 82, Томас Ман - 80. И на всички тях старостта е била толкова продуктивна, колкото и по-младите им години.

Стига примери. Продължаването им няма да даде нова опора на тезата за продуктивната (а не само мъдрата) старост, нито пък - най-малко - с нещо да я разколебае.



Заключение

Човек може спокойно и щастливо да преживее живота (възрастите) си, дори и без да знае теорията (философията) на човешките възрасти и за присъщите на всяка една от тях особености.

Но ако той е философ по професия, а цели шестдесет години без прекъсване е упражнявал тази професия, темата за възрастите го занимава не само с оглед на личния му живот, но и като тема - първостепенна - на философията. А тук случаят е тъкмо такъв.

Настоящите редове - сръчни или несръчни - са продиктувани от чисто философски интерес.