Знаете ли го този македонски виц за българите от времето на комунизма: Дошъл Танас на екскурзия в София, тръгнал по бул. "Витошка" и гледа някакви хора вървят и се бият по главата с камъни. Всеки трети се млати до кръв. Спрял един от тези клетници и го попитал: "Чекай бе, оти се тепаш као улав?" "Дрогирам се", отвърнал българинът. Продължил Танас, клатейки глава, и по едно време гледа Гоше седи на тротоара край ЦУМ, а пред него една голяма купчина камъни. "Е, бе Гоше, дека си? Шо работиш? Какви са тия каманье?" "Е, продавам на бугарите дрога..."

Ако питате мен, адски тъп виц, но македонците, дето ми го разправяха, много се смееха. Това все пак е нюанс от историческите връзки на България и Македония. Когато след рухването на комунистическия Изток София се събуди различна, в Македония бяха израснали няколко поколения с подобно отношение към българите. Самосъзнанието на хората най-трудно се променя. Това не е откритие, но не знам защо у нас много политици си мислят, че щом някой се покаже по телевизията и изнесе някакъв достоверен исторически факт, в Македония масово ще започнат да горят собствените си паспорти, а пред консулската ни служба ще има опашки от нови българи. Точно обратното - хората ще отстояват това, в което са вярвали през целия си живот, и по-вероятната реакция е агресия. Ако историята трябва да се отстоява на високо политическо ниво, то действията трябва да са много внимателни и премерени. Ключовата дума обаче е последователни.

Бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски стана български гражданин. Новината излезе на бял свят малко след като ВМРО-ДПМНЕ, неговата бивша партия, спечели парламентарните избори в страната през този месец. Почти по същото време нашият външен министър Ивайло Калфин обяви политика на втвърдяване към Скопие. Обвърза членството на Македония в ЕС с учебниците по история. Изявленията на министъра бяха потвърдени от президента Георги Първанов в интервю пред БНТ. Сега сме свидетели на медийно цунами край Вардара и антибългарска кампания. Това са фактите в общи линии. Но нещо не ми се връзва в логиката на нашите политици. Да се опитаме да обясним случилото се чрез няколко подхода.



Пропаганда



Нека за миг приемем и потвърдим най-големите страхове на политиците и медиите в Скопие, че България се опитва да анексира Македония и да претопи "македонскиот етнос". Във връзка с това София води огромна, брутална, добре организирана пропагандна война. От такава позиция действията на Ивайло Калфин изглеждат лесно обясними. Просто България използва факта, че след 1 януари ще бъде пълноправен член на Европейския съюз и извива ръцете на младата държава. Нещо в смисъл: "Ако признаете, че сте българи, ще ви позволим да влезете в ЕС. Ако ли не - присъединявайте се към Косово." Мога да разбера македонските медии и политици. Не знам дали някой си дава сметка какъв удар, пробив и прецедент е българското гражданство на Георгиевски. Вярно е, че той бързо се побългари, докато беше премиер и черпеше пример от нашия министър-председател Иван Костов (съпружеска фондация от сорта "Бъдеще за България", съмнения за злоупотреби... изобщо всички болести на българската политика). Това обаче не отменя обидата на държавата Македония от постъпката на Любчо.

Трудно може да се приведе адекватен пример за нашите разбирания, защото сме свикнали на всякакви чудеса. Не бихме се учудили дори ако Ахмед Доган се запише в някоя християнска партия, нито ако Симеон Сакскобургготски стане руски гражданин. За медиите в Скопие Любчо обаче е предател, а изявлението на Калфин е враждебен акт. Имат ли право или не - не знам.

Край Вардара се дразнят, че някаква имагинерна партия, каквато е ОМО, е забранена. В нашия парламент има със сигурност две партии, които нарушават Конституцията - едната е етническа (независимо че има българи в нея), другата насажда верска и етническа нетърпимост. Извън Народното събрание има още десетки верски, етнически и националистически организации, които би следвало да бъдат забранени, ако се спазва буквата на закона. Имаме ли право или не да забраняваме ОМО в контекста на изброените факти - не знам.

Подредени по този начин, тези исторически факти обаче биха нарисували образа на една истинска, добре планирана пропагандна кампания от страна на България спрямо Македония. Фактите са едно, истината - друго.

В Скопие могат да бъдат спокойни. Никой в София не води пропагандна война. По-скоро става дума за предизборна кампания. Ако имаше пропагандна война, в нея нямаше така директно да участват политиците. На преден фронт щяха да са десетки общественици, медии и историци. Една пропаганда е силна и ефективна тогава, когато никой не разбира от кого се провежда.



Принципи и прагматика



България не трябва да прави пропагандни войни, а принципна и последователна политика. Промяната на съзнанието не се прави с лозунги и етикети, а с практически стъпки, добронамереност и разбиране. Да, македонската история се покрива с българската. София обаче е направила толкова много фатални грешки по пътя си за национално обединение, че никой не може да вини Скопие за учебниците им по история. Затова историята трябва да бъде оставена за малко във фризера. Първото нещо, което София трябва да направи, е да има ясна позиция по отношение на бъдещето на Македония, а след това да я отстоява. Ще те обичам, но ако ми купиш автомобил, не е любов. Да подкрепяш една държава с нож в гърлото не е политика. Вярно е, че Скопие прави много глупости, но и София не му се дава в това отношение. България трябва да отстоява позициите с по-конкретни случаи. Има арестувани хора само заради твърденията им, че са българи - има международни организации, международни съдилища, има дипломация, има хиляди механизми тези хора да бъдат освободени. Това, че българските паметници в Македония се рушат, също не е теза. То и в центъра на София се руши един гигантски паметник, но не виждам някой да се е трогнал.

Македонците все повече предпочитат Благоевград или София, за да пращат децата си там да учат. Когато е за образованието на детето, национализмът отстъпва на заден план. Все повече македонци искат да получат българско гражданство - не защото са убедени, че са българи, а защото им се живее като европейци. Все повече македонци развиват бизнес с България, правят съвместни компании. Все повече творци се обединяват в общи проекти, за да могат да са конкурентни на европейския пазар. Хората искат да живеят добре и оставят историята само за трапезата.

Рано или късно България и Македония ще живеят в един съюз и всички бързо ще забравим за споровете. Ако София иска това да се случи по-бързо, трябва по-силно и искрено да подкрепя Скопие. Историята? Историята се пише от победителите, фактите се подбират от властите. Затова нека, когато разглеждаме отношенията си със Скопие, да имаме предвид, че сме участници в дълъг и сложен процес, а не в научна дискусия чия история е по-достоверна.