Това лято американският инвестиционен фонд Kohlberg Kravis Roberts & Co. (KKR) закупи за 1,3 млрд. долара най-големия концерн за преработка на боклук в Австралия. На фона на гръмките сливания в металургичния отрасъл сделката мина почти незабелязано. А става дума за установяването на транснационален монопол: KKR вече притежава няколко европейски оператора на този "лошо миришеш" пазар. Този факт е достатъчно показателен колко апетитен бизнес е боклукът. Неслучайно към него най-напред интерес проявява мафията.

Всъщност пари от боклук започват да се правят още в началото на 30-те години на миналия век в САЩ. Тогава мафията започва да влага в този бизнес капиталите, заработени от контрабандата на алкохол по време на сухия режим. Особено преуспява фамилията Гамбино. До началото на 1990 г. босът в тази индустрия е Джеймс Фаил - бивш шофьор и телохранител на основателя на клана Карло Гамбино. Първите контакти в този отрасъл той установил още в средата на 1920 г. Тогава лидерите на профсъюзите, произхождащи главно от италиански и еврейски семейства, често се обръщали за помощ към уличните гангстери от своето гето. Дружбата била крепка и към средата на 30-те години всички водещи постове в профсъюза на работещите в чистотата на Ню Джърси се заемали от хора, свързани с мафията. Те посещавали собствениците на предприятията и определяли такса за извозването на боклука. Ако някой се опълчи, започвала стачка на чистотата и на територията на предприятията се трупали камари боклук. Веднага пристигали инспекторите от санитарните служби, които налагали солени глоби. Собствениците бързо капитулирали.

Комисиите за чистотата по принцип определяли сметищата по-далеч от града. Джеймс Фаил и неговите колеги обаче плащали на инспекторите и те си затваряли очите, когато боклукът се изсипвал в пустеещи райони в самия град. Така се снижавали разходите. Когато тези схеми започнали да работят в Чикаго, Детройт и други американски градове,



властите сериозно се обезпокоили за "миришещия проблем".



Полицията вдигнала мерника на клана Гамбино. През втората половина на XX век срещу шефа му Джон Готи няколко пъти били повдигани обвинения за рекет, но всеки път съдът го оправдавал. Даже данъчните не успели да докажат, че доходите му надвишават 30 000 долара, които Готи получавал като санитарен техник в неголяма компания и съвестно описвал в своята декларация.

Едва в началото на 1990 г. властите постигнали някакъв успех на този фронт. Прокурорите Рудолф Джулиани и Майкъл Чертоф успели да убедят сподвижника на Готи Сами Гравано да даде показания срещу боса, в резултат на които Джон Готи получи доживотна присъда и почина от рак в затвора.

След разгрома на Гамбино обаче редът в отрасъла не се изменил кой знае колко.



Оборотът на индустрията само в Ню Йорк е над 1 млрд. долара.



Компаниите, афелирани с мафията, обслужват 250 000 обекта, започващи с Empire State Building и завършвайки с малките закусвални. Цената на извозването на боклука обикновено била с 40-50% по-висока от реалната.

Компаниите-оператори на пазара на боклук, които нямат подкрепата на клановете, изпаднали в трудна ситуация. През януари 1993 г. хюстънската сметосъбираща компания Browning-Ferris Industries (BFI) започнала експанзия в Ню Йорк. Отговорът на мафията не закъснял. Един от директорите на компанията намерил пред дома си чувал с отрязана глава на куче и бележка "Добре дошли в Ню Йорк".

Клановете обаче допуснали сериозна грешка - BFI се оказала твърде голям залък. Компанията се оглавявала от Уилям Рукелсхаус, който преди това е бил заместник генерален прокурор и шеф на ФБР. Вместо да вдигне бяло знаме и да се върне в родния Хюстън, той задействал старите си връзки, за да измести коза ностра от бизнеса с боклук.

Рукелхаус най-напред позвънил на кмета на града Дейвид Динкинс, но той не проявил особен ентусиазъм за борба с мафията. Тогава той се свързал с окръжния прокурор на Манхатън Робърт Моргентау, който дължал кариерата си на разследването срещу клана Гамбино. През юни 1993 г. Моргентау заедно с ръководството на BFI разработил план за



внедряването на агент под прикритие в групировката,



контролираща извозването на боклук от Ню Йорк.

Агентът под името Пол Васил - крупен специалист по сделки с бизнес имоти от Западното крайбрежие - станал директор на бизнес център на "Уолстрийт". Зданието принадлежало на фонда Alabama Retirement Systems, чийто шеф не могъл да откаже на молбата на окръжния прокурор на Манхатън. За да поддържа легендата, агентът минал специален курс лекции по сделки с недвижима собственост. Васил се справил отлично с новата си работа, а нюйоркските вестници и списания често цитирали неговите прогнози за пазара с имоти.

Един ден Анджело и Винсънт Понте, които контролирали извозването на боклук от "Уолстрийт", го поканили на обяд - наближавал срокът за подписването на нов годишен договор за обслужване на зданието. Васил директно им заявил, че цените им са твърде завишени и затова смята да проведе конкурс между компаниите за чистота. В конкурса взела участие и BFI. Alabama Retirement Systems, плащала на братята Понте 100 000 долара месечно, а офертата на хюстънската компания била за 120 000 долара годишно. Италианците се опитали да убедят Васил да им разкаже предложението на конкурентите, което е забранено по антимонополното законодателство. Той им се противопоставил и тогава те му предложили подкуп от 10 000 долара.

Всички преговори били записани с диктофон и събраните така улики се оказали достатъчни, за да бъдат изместени братята Понте от бизнеса. Тъй като срещу тях не е възбудено наказателно дело, се предполага, че те са дали уличаваща информация за своите колеги в бизнеса с боклук. Любопитното е, че агентът, прикриващ се под името Пол Васил, след приключването на мисията напуснал полицията и започнал работа в компания за недвижими имоти.

След тази победа BFI започнала бързо да сключва нови договори. Собствениците на хотел InterContinental искали да намалят непосилната такса от $15 000 на месец и получили оферта с 40% отстъпка. Известният ресторантьор Алън Стилман поръчал на BFI да му направи одит и с изумление открил, че дълги години е плащал с 40% повече боклук, отколкото изхвърляли неговите ресторанти. След това той също сключил договор с компанията на Рукелхаус.



Клановете усетили, че срещу тях действа крупен хищник



и прибегнали до проверените с времето методи. Техните работници пристигали в обектите, обслужвани от BFI, рано сутринта, събирали боклука, а след като машината на хюстънската компания напускала зданието празна, го връщали обратно. След това се появявал инспектор от санитарната служба, който налагал на собственика максимално възможната глоба. Гангстерите преследвали машините на BFI и ги изблъсквали от пътя. След няколко подобни инциденти Моргентау разпоредил камионите на компанията да бъдат съпровождани от полицейски ескорти.

В един момент тази война добила комичен характер. В архивите на ФБР се съхранява запис от среща, на който мафиотските босове обсъждали възможността да купят BFI. Италианците даже не подозирали, че всъщност водят война с компания, която влиза в списъка на Fortune-500 и струва над $7 млрд.

Сътрудничеството на Моргентау с BFI



донесло първите резултати през 1995 г.



По пътя на провокацията той успял да определи кръга от компании, свързани с мафията. В техните офиси и машини били сложени "бръмбари", с помощта на които са събрани достатъчно доказателства за незаконна дейност. През юни 1995 г. започнали първите наказателни дела: 17 души били обвинени във връзки с организираната престъпност, 23 компании - в сговор с цел ограничаване на свободната търговия. Моргентау толкова се увлякъл в антимафиотската риторика, че в един момент започнал открито да лобира за интересите на BFI. На призива му да подпишат договор с BFI се отзовали малцина. Нещо повече - някои от компаниите го обвинили, че помага да компанията да измести конкурентите.

Рудолф Джулиани, който по това време е кмет на Ню Йорк, също се включил в битката с организираната престъпност. Той предложил да се създаде комисия по контрола върху сметосъбирането, която да дава лицензи само на онези, които не са свързани с криминалния свят. Членовете на градския съвет задали резонни въпроси: кой и как ще определя степента на приближеност до мафията на една или друга компания? След бурен дебат законопроектът все пак бил утвърден и кметството отнело лиценза на множество стари нюйоркски фирми, заподозрени във връзки с кланове. Скоро извозването на боклука от града вече се контролирало от националните корпорации. Всички облекчено въздъхнали и цените за сметта запълзели надолу. Но това продължило кратко. "Мафията вече я няма, но от това потребителят малко спечели", обобщи Хизарт Роджърс, автор на книгата "Тайният живот на боклука".