За миг да си помисля, че Георги Първанов е любовник на съдбата. Няма такъв късмет! Да победиш Петър Стоянов, без никой да очаква; да станеш лидер на партия, която е сритана в ъгъла заради антинатовските и евпропейските лозунги и да се превърнеш в историческата фигура, подписала членството в Северноатлантическия пакт, договора за присъединяване към ЕС... Да се кандидатираш за втори мандат и никой, ама абсолютно никой да не иска да излезе срещу теб... Любовник на съдбата е слабо казано. Дори времето е топло, няма наводнения, «Левски» влезе в Шампионската лига, та даже Стоичков отбеляза победа. Какво да искаш повече. Ето и темата за нашите войски в чужбина, заради които всички националисти реват... и тя е никаква тема днес. Но все пак е малкото камъче, което може да се завре в обувката на Първанов и походът му към втори мандат да понакуца.



В Афганистан нещата рязко зазляха,



НАТО поиска от сраните-членки да увеличат участието си с хора и техника, тъй като са нужни още най-малко 2500 души. България няма как да се сниши този път. Георги Първанов като главнокомандващ трябва да каже своята дума. За миг уж всичко се размина, тъй като на срещата в Монс в края на миналата седмица не се взе решение и изпращането на нови войски към Азия бе отложено. Точно когато в президентството си отдъхваха, военният министър Веселин Близнаков обяви, че правителството трябва да вземе бързо решение за изпращане на около 200 български войници в Афганистан. Като се казва бързо, това означава, че до края на месеца трябва да има решение. Тежък удар в навечерието на изборите. Факт е, че следват много процедури и в крайна сметка трябва да решава парламентът, но на дневен ред идва много гореща тема за Първанов, най-малкото защото съдбата на войниците ни в чужбина е изцяло върху неговите плещи. Тук мърдане няма.



Темата за мисиите в чужбина



е и най-разбираемият и силен коз на няколко от конкурентите на Първанов. Разбира се, най се вихри там Волен Сидеров, който е най-големият противник на участие на българи във войни, "които не са техни". Сред електората на БСП има най-много поддръжници на тази теза. Не случайно и един от костеливите орехи в тази президентска надпревара може да се окаже ген. Любен Петров, който изразява мнението на огромна част от електората на червените.

Лоша карма носят всички политици, които са на висшите държавнически постове и се захванат с горещи картофи като мисии на армията в чужбина. Обикновено плащат с кариерата си, макар всички да знаем, че новата военна политика на България е цената, която плащаме за европейското си бъдеще.

В навечерието на петата годишнина от атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. в един румънски вестник се появи много интересен анализ. Според него вследствие на клишираното "светът вече не е същият" Румъния от отчайващо изоставаща в реформите и безнадежден кандидат за интеграция в евроатлантическите организации се превърна в натовска държава и почти



насилствено сритана в редиците на ЕС



Това май в същата степен важи и за България. Е, справедливо е да кажем, че по онова време София беше с една обиколка пред северната си съседка. Циничният обрат в отношението към двете страни обаче си има цена и тя е безрезервна подкрепа на операциите на ЕС и НАТО (в частност на САЩ) по света. Съгласете се, че България никога нямаше да се натяга да праща войски в Ирак и Афганистан, ако нямаше вече съвсем нова, камуфлажна, политика, изцяло в синхрон с новите си съюзници. Цената е доста солена и от време на време кървава. Войски в чужбина е непопулярна мярка и цената е сурова. Самолети над България, които бомбардират братски народи; ракети, които падат на наша територия, удрят София; войници, които гинат в сражения на хиляди километри от страната - това не са неща, които бюлетината прощава.

Животът много обича грозните шеги и невероятните обрати. Затова е интересна историята на тези Балкани. Може би още утре на Георги Първанов ще му се наложи да отговаря в прав текст дали би одобрил изпращането на войници, които да се сражават с талибани, наркобарони и



обикновени бандити в далечния Афганистан



Талибански късмет, не мислите ли? Ако неговите опоненти на изборите умело извъртят нещата, то тази тема може да стане водеща. Хората нямат много ясна идея за какво точно отговаря президентът. Знаят, че обикновено е контра на правителството, но единственото ясно задължение на държавния глава според общата представа е армията.

Мисиите ни в чужбина остават една ахилесова пета, която винаги може да бъде простреляна от някой инцидент в Кабул, в Ирак, в Босна. Сега, на фона на безпрецедентния късмет на Първанов, опъването на тетивата Афганистан може и да не бъде толкова безопасно и да събори цялата пирамида от неочаквани подаръци, които му поднесоха десните партии, НДСВ и Бойко Борисов. Но така е: това, което враговете не могат, любницата Късмет може и да стори.