Георги Пирински е председател на 40-ото Народно събрание. Роден е на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк, САЩ. По професия е икономист. Бил е вицепремиер, външен министър и кандидат за президент на левицата. Депутат е в пет парламента.



- Г-н Пирински, среща ли съпротива от депутатите проектът ви за промяна на работата на парламента?

- Важно е да се разбере смисълът на предложенията. Целта е да гарантираме сериозна дискусия по законопроектите на първо четене в пленарна зала и между първо и второ четене - в комисиите. Сега се получава нещо куриозно - на първо четене законите се приемат почти без сериозни обсъждания.

Гласуванията обезателно трябва да бъдат при наличието на реален кворум. Искам да подчертая това във връзка с някои според мен непрецизни интерпретации. Именно формалното гласуване, достатъчно заснемано и от медиите, според мен руши фатално авторитета на парламента. Трябва да бъде гарантирано, че най-малко 121 представители са в залата и всеки гласува със своя глас. Актовете, които се приемат, трябва да носят целия авторитет на едно сериозно Народно събрание.

- Ще въведете ли дни за гласуване?

- Времето на парламента трябва да се разпределя между три ангажимента на народния представител - среща с избиратели, присъствие в зала и работа в поне две постоянни комисии. За да може пълноценно да се изпълняват трите функции, трябва да има ясно определени не дни, а часове, в които се гласува. Може да е всеки пленарен ден. Сегашната нагласа на работа подсказва, че гласуванията могат да бъдат след откриване на заседанието и веднага след почивката - в средата на пленарния ден. Това изисква допълнителна организация, защото при вторите четения в някои от по-спорните законопроекти, като този за енергетиката например, по една норма има няколко алтернативни предложения, по които се завързва дискусия. И не може механично да се гласува. Тук е целият проблем. Затова основна част от обсъжданията на такива сложни текстове трябва да се извършва в комисията и като се стигне в зала, да се представят само различните гледни точки и да се гласува бързо, но с отворени очи.

- И в момента има изискване за кворум, но проблемът е, че се гласува с чужди карти и 50 души решават за 121?

- Защото се гласува по всяко време по най-различни въпроси. Това не се прави в нито един парламент.

- Премахването на гласуването с чужди карти задължително ли минава през въвеждането на биометрични данни?

- За мен въобще не стои така въпросът. Не смятам, че трябва да търсим решение на този проблем по пътя на техниката. Убеден съм, че ако се създаде разумна организация на работната седмица, без всякакви биометрични и други средства, депутатите достатъчно съзнателно ще гласуват. Може би биометричните данни са застраховка срещу евентуални злоупотреби и съвсем не е задължително тази система да действа през цялото време.

- Но това срещна съпротива от обидени депутати. Пръстовият отпечатък очевидно ги притеснява. Смятате ли да дискутирате с тях?

- Това не е отпечатък. Знаете, че в съвременните условия и при най-обикновени пътувания се търси идентификация по един или друг електронен път. Това е благородно възмущение, приветствам го и предлагам решението да бъде скъсването на всякаква практика за гласуването с чужди карти. Докато продължават да се публикуват снимки в печата, от които се вижда тази порочна практика, депутатският гняв трябва да е смесен с елементи и на самокритика.

- Вие лично налагате ли глоби на депутати, за които е очевидно, че гласуват с чужди карти?

- Не, въздържам се да прилагам санкции, преди да съм вътрешно убеден, че е създадена достатъчно добра и обмислена система на работа на парламента. Но когато това стане факт и тези прояви продължат, тогава е наложително да се прилага санкцията, която се предвижда.

- Вашето предложение за гласуване в определени часове задължително ли минава през поправка в конституцията?

- Не е задължително, това е въпрос на правилник.

- Трябва ли да се промени петъчният парламентарен контрол?

- Смятам, че трябва да претърпи доста сериозна промяна, защото в повечето страни именно часовете, когато правителството е в парламента, са най-пълноценни, с активно ангажиране на всички парламентарни групи. При нас е обратното. Сега е много тромава системата на задаване на въпроси, които отлежават с месеци. Парламентарният контрол трябва да е много по-свързан с най-актуалните въпроси, които в момента тревожат хората, и да ангажира възможно най-широк кръг депутати с най-широко участие на самото правителство.

- Но как на практика ще накарате депутатите да стоят в залата, докато министрите им отговарят?

- Във всички случаи изключвам понятието "да накараме някой да прави нещо". Не бих искал да давам рецепти, но има няколко изслушвания по различни въпроси, където могат да зададат въпроси представители на различни парламентарни групи. И има отговори от един или повече министри. Трябва да се мисли в тази посока. Сега за изслушване е необходим определен набор от подписи. Това също има своето предимство, защото определен кръг депутати се ангажират с определено питане или въпрос. Ако 240 депутати започнат да питат непрекъснато, процесът ще се блокира. Процедурата на едни парламент, колкото и да е съвършена, не може да подмени съдържанието. Мисля, че наред с тази дискусия много важно е да се прецени по същество с какво трябва да се занимава парламентът. През тази година имаше много интензивна работа с еврозаконодателството. Един парламент трябва да съчетава отговорното обсъждане на законопроекти с политическата функция на обсъждане и приемане на общи позиции по важни събития, било от историята на страната, било от текущото развитие на политическия живот. Трябва да има сериозна политическа дискусия за същината на основните проблеми, които стоят пред страната. И на тази основа да се генерират нови политически идеи и послания. Забелязвам, че във вашия вестник се коментира липсата им.

- Съгласен ли сте, че НС наистина не излъчва силни послания?

- Макар и неохотно, съм принуден да се съглася. Вярно е, че досега работехме в режим на наложен интензитет. Но парламентът трябва да е достатъчно отговорен да определя своите приоритети и да балансира тези отделни страни на своята дейност.

- Вашата амбиция е да направите Народното събрание наистина народно, но как ще стане това - като покажете на хората новите си мерцедеси ли?

- Не е предопределено точно какви автомобили ще бъдат доставени. Очевидна е необходимостта от автомобилен парк. Важно е това, което купуваме, да е с определен стандарт на сигурност, защото тези коли се експлоатират много интензивно - по 7 дни в седмицата за 24 часа. И едновременно с това за тази сума да можем да купим по-голям брой коли.

- Но защо са ви толкова много?

- Това вече е въпрос, който трябва да си зададе Народното събрание. Считам, че на сегашния етап реалностите в България са такива ,че народните представители трябва да разчитат на тази възможност.

- Защо? Нима не могат да пътуват с влак или с личните си коли?

- Публичният транспорт винаги е на разположение, разбира се. Но графикът и ангажиментите, които имат народните представители, не са сравними с гражданите, които пътуват веднъж на седмица или веднъж на месец. Народните представители са ангажирани и в своя избирателен район, и на много места в цялата страна.

- Но има страни от ЕС, в които имат доста по-малко автомобили към съответния парламент, а депутатите им едва ли работят по-малко от българските?

- В една перспектива - когато самото ежедневие стане по-различно, може би ще стане актуален въпрос. Но сега не считам, че можем да скъсаме с досегашната практика.

- Според вас какви са разумните срокове, в които ще се гласува четвъртата поправка на конституцията, и към 26 септември на какъв етап ще бъде тази промяна?

- До тази дата трябва да се внесе предложение за промяна в конституцията и то трябва да е достатъчно балансирано, за да бъде прието без дълги дискусии. Стана ясно каква е пропорцията между независимост и отчетност на съдебната власт. Това бяха двата критерия, по които се търсеше най-доброто решение.

- Има ли воля с тази поправка да се въведе финансовата децентрализация на общините?

- Струва ми се, че има споделено мнение за нуждата от текст в този смисъл, така че навярно и това ще фигурира.

- След доклада на ЕК какъв ще бъде приоритетът на парламента? Кога ще приемете законите за лобизма и за досиетата?

- Оттук нататък съществена част от работата на парламента ще бъде адаптирането на законодателството, но това, което е важно, е да излезем от цикъла на гонене на срокове и приемане на законодателство на педал. Законите за лобизма и досиетата са съществени, те сериозно ще бъдат дебатирани в следващите седмици. Трябва да се постараем сериозно да държим няколко области пред себе си. Едната е икономическата и социалната и тя е свързана с бюджета и данъчните закони. Другата сфера е на политическите, правните уредби, където попадат освен досиетата и лобизмът и законът за съдебната власт и работата по ГПК. Третата сфера е еврозаконодателство.

- До президентските избори се очаква развръзката на три важни въпроса - решението за членството с евентуални предпазни клаузи, за Либия и за изпращане на военни в Ливан. Смятате ли, че тези решения ще повлияят предизборната кампания?

- Трите събития, за които споменахте, безспорно са между важните фактори, които ще бъдат в центъра на вниманието. Но ми се струва, че отговорното поведение на един кандидат не трябва да бъде току-що свързано с един или друг развой на събитията, а представяне на позиция, изградена на принципи. В тази връзка не мога да не изразя смущение и удивление от намерението на един от кандидатите за смяна на конституцията и предизвикване на Велико народно събрание. Такава постановка за мен е крайно неприемлива, още повече че идва от още действащ председател на Конституционния съд. Такава постановка отхвърля цялостното развитие досега на страната.

- В НС имате двама кандидати за президент, няма ли опасност те да започнат да си правят кампанията от трибуната на парламента?

- Мисля, че подобен опит да се политизира парламентарната трибуна ще срещне негативна реакция в самия парламент.