Странно нещо е властта и начините, по които тя променя хората и управляваните от тях институции.
Всяко управление винаги идва с лозунгите, че като поеме кормилото на държавата, нещата в нея ще станат прозрачни, ще извадят далаверите, ще засилят контрола върху имуществото на публичните личности и всеки, който иска да е във властта, ще трябва да търпи медийното и човешкото любопитство. След година-две въпросната власт обаче забравя всички обещания и започва да се опитва подмолно да запушва устата на медиите, да им забранява негласно под страх от наказателна отговорност или солени глоби да си навират носа в далаверите и да ограничава възможността всички данъкоплатци поне да назнайват за това кой точно ги управлява и колко са забогатели.
Този период дойде и за сегашното управление.
Цензуриращите бомби хвърчат всекидневно
от всички институции на властта. Най-абсурдното е, че в цялата тази сценка всичко върви под лозунга "Брюксел иска..."
Върхът засега е правителственият законопроект за промени в закона за защита на личните данни. Той е изготвен и предложен от финансовото министерство и от МВР. И двете ведомства се борят да са господари в държавата - и на финансите, и на информацията. Дори и само повърхностният прочит на огласения от МС проект сочи, че те са "се справили прекрасно" в тези си опити. Но в крайна сметка проектозаконът излиза от името на правителството и така отива като предложение за гласуване в парламента.
Трябва да се признае, че по отношение на личните данни действително имаше критики от страна на Еврокомисията. Те обаче бяха най-вече за това, че комисията за защита на личните данни няма помещения. Този проблем частично бе разрешен. Освен това Брюксел имаше претенции, които няма как изобщо да се вържат с българската действителност.
От цялата тази каша обаче сега се пръкна нещо, което освен неясно е и опасно. Правителството измисли
ново определение за "защита на личните данни"
То се състои в кратък вариант на досегашното и гласи: "лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци." Всеки нормален човек ще се запита веднага какво е това "специфичен признак". И тук има отговор, който обаче странно е сложен чак в края на закона. Там е записано, че "специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето". Тук идва първата драма. Какво е това: "... или друга идентичност"? Нещо излишно и опасно. Може би "другата идентичност" е политическа или партийна? Или пък идентичност на човек, срещу когото има дело или разследване? През 2005 г. парламентът премахна от определението за лични данни обществената и служебната идентичност И това бе голяма крачка напред, тъй като информацията за командировките и заплатите на чиновниците, за техните декларации за имотно състояние или пък за възможен конфликт на интереси просто не можеха да минават за лични данни. С
възстановяването на старото положение
сега с тази "... или друга идентичност" отново всичко това се засекретява.
Опитите за цензура не спират дотук. С проекта е направен опит отново да се вкарат възловите информационни цитадели в контрола на цялата информация в държавата. Така се предлага да се въведе нова разпоредба, според която законът за личните данни вече ще "се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго". Записано е, че "обработването на данните се извършва под контрола на държавен орган". Това е откровен, ведомствен, цензуриращ текст. Защото всичко в държавата може да мине под "отбрана, национална сигурност и обществен ред".
На практика няма да може да се получава и публикува информация, свързана с отбраната, с прокурорски, следствени или съдийски актове, без това да не бъде контролирано от МО, МВР, МВнР, финансите, съда, прокуратурата и следствието. Само МО е посочило като своя служебна тайна над 200 области. В МВР положението е още по-драматично. И това ако не е опит за контрол върху информационния поток в държавата!
Скандалът е още по-голям, тъй като се предлага да бъде забранен достъпът до въпросните лични данни дори и на самата комисия за тяхната защита. Комисията няма право да провери какво и как се обработва, а само да констатира дали обработването на някакви данни е законосъобразно.
Ако промените минат, господарите на информацията в България ще станат още по-силни. Ще бъде ограничен и без това крехкият достъп до публичните личности, до тяхното имущество и до досиетата.
Всъщност точно около
архива на бившата Държавна сигурност
е и другият властови опит за цензура. Управляващите депутати сринаха очакванията за отваряне на досиетата с предложения за промени в Наказателния кодекс, които бяха направени точно покрай твърденията, че архивите ще излязат на светло. Ако някой "разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин информация от архива на ДС или от архива на РУМНО, получена не по установения от закона ред", ще се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5 до 15 хил. лв. Какво значи "установен ред"? В момента няма никакъв установен ред. Пък и нали ще ги отварят всичките досиета?
Някак тихомълком всичко стана тайна - търговска, служебна, медицинска, финансова, данъчна, лична, държавна, военна, следствена и т.н. Ето - отскоро ведомствата отказват да съобщават на кого, каква и колко държавна или общинска собственост е продадена или дадена. Защото това била търговска тайна и трябвало да се питат купувачите. Това е повече от абсурдно. Защото това не са някакви търговски отношения между някакви частни субекти, а разпореждане с държавна собственост. И всеки има право да знае как е направено това.
Така или иначе сигурно цензуриращите опити на всяка власт ще продължават винаги. Всяко едно управление трябва обаче да знае, че най-бързо и болезнено се пада от власт, когато си помислиш че контролираш всичко в държавата.
Затова - препрочитайте Оруел и Бредбъри и се учете от грешките на предшествениците си.
---ЗА КАРЕ---
Минало незабравимо
За последните години бяха направени 6 опита, които не само поставиха ребром въпроса за свободата на словото, но и създадоха усещане за цензура. Първият път бе през 2002 г., когато МВР се опита да вкара в НК текст, който предвиждаше само с една година по-тежко наказание за издаване на държавна тайна (от 5 на 6 г. лишаване от свобода), както и ангажираше журналистите с наказателна отговорност при неопазване на секретите. Беше разкрито, че самото повишаване на предвиденото наказание дава възможност почти безпрепятствено и на основание "евентуално изтичане на информация" да бъдат сложени на подслушване журналисти, депутати, магистрати. Този опит не мина.
После дойде историята с предложения в проекта за нов НПК текст за разпознаването. Той предвиждаше прокуратурата и съдът да имат право да забраняват публикуването на материали и снимки в печатните медии, както и да спират излъчването на видеоматериали в електронни медии. И това не мина. След това се стигна до историята с проектопромените в закона за защита на личните данни през 2005 г., които предвиждаха като краен продукт забрана за медийни публикации, журналистически разследвания, отразяване на съдебни процеси и досъдебни производства, репортерски проверки по сигнали за корупция под страх от глоба от 100 000 лв. И това не мина. После дойде правителствен проектозакон за изменение в закона за публичност на имуществото на хората от високите етажи на властта, който се опита да затвърди ограниченията в декларирането на пари и имоти. Частично тези норми бяха приети и сега са част от законодателството. Стигна се и до скандалното становище на Съвета за електронни медии, в което волно или не, заради лош превод на конвенции или не бе вкарано правило, според което под знамето на "добрите нрави" буквално се забраняваше информирането за престъпления от 6 ч. сутрин до 23 ч. вечер.
Накрая дойде и предложението за промяна в НК, предвиждаща до 10 години затвор за всеки, който "разгласи в чужбина неверни или грубо изопачени обстоятелства, които уронват достойнството на българския народ или на българската държава". И това не мина.