|
| Митко Новков |
Подслушан диалог, можем да го чуем във все повече български семейства. Майката, разбира се, не е в командировка или поне не е в служебна, а във фамилна - работи зад граница, за да изхранва близките си. Интересното е, че на такава стъпка се решават много повече жени, отколкото мъже - може да е заради това, че в чужбина предпочитат жените като гастарбайтерски труд - по-кротки са, а може би и защото са по-отговорни към семейните проблеми. Имам приятелка, която също работи в Италия, докато мъжът u плющи карти и люска вино и ракия, точи дълбоки масали за футбол и ругае „семкарите" (човекът е върл цесекар). В това време жена му за четири месеца научи италиански и е желана от работодателите си така, че дори u звънят разтревожено, когато се позабави в България. Тя обаче ми е споделяла, че е единичен случай, инцидент: повечето българи (особено мъжете) около нея отказвали да се адаптират, живеели като темерути, нито езика учели, нито пък общували - със смръщени вежди и стиснати устни бачкали. Чак тръпки да побият някой хрисим Луиджи дали на този тъмен балкански субект в един момент няма нещо да му превърти
и да скочи, та да му прекърши врата...
Във Великобритания тече лют дебат за приема на работници от България и Румъния, след като двете страни влязат в Европейския съюз. Премиерът Сергей Станишев чак се принуди да ги успокоява островитяните: нашите хора няма да ви предпочетат, много им е мъгливо и студено. Общо взето, двете страни хвърлят една срещу друга икономически аргументи: 1. Новите имигранти ще засилят безработицата. 2. Новите имигранти ще засилят икономиката. Разчетите сочат, че второто е по-вярно - в Западна Европа има толкова работа, която никой освен отчаян източноевропеец не ще да върши, че не ми стига до ума как се справят без нас. Е, могат да си вземат работници от Африка - но те са мързеливи; от Магреба - те обаче, освен мързеливи, са и опасни; от Близкия изток - те пък са вече прекалено опасни... Всъщност западните страхове са точно заради такива опасности: страхове не за икономическото бъдеще, нито за нивото на безработицата, колкото за това дали обществата им ще са в състояние да поемат още една конска инжекция различна общност - със свой нрав и манталитет, която да абсорбират успешно. Големият страх е, че и новоприсъединяващата се Югоизточна Европа
ще оформи някое културно гето,
което нито можеш да разбереш, нито ще знаеш с какво в някой миг ще те изненада.
Тези страхове дават началото на едно доста широко поле от изследвания в западната хуманитарна наука, отворено със знаменитата книга на Едуард Саид „Ориентализмът" - полето на imagining-а, въобразяването. Доста от тези „въобразявания" са издадени на български, а по отношение на бурето с барут - Балканите, ние имаме значим принос с труда на Мария Тодорова, преведен у нас под заглавието „Балкани, балканизъм". Общо взето, всички тези произведения - създадени върху богат емпиричен, доказателствен и теоретичен материал, защитават тезата, че образът на другия - ориенталец, балканец, всякакъв, е изтъкан от предразсъдъци и предубеждения и поради това неверен. Лепи етикети, вместо да анализира, прави едри обобщения, които неминуемо го карат да бърка. Въобще един разказ, в който другият е всичко онова, дето плаши човека от Запада, поради което той не желае да го разбира, а единствено да го държи далеч. Някъде там, изолиран в Гела или - още по-добре - затворен в Гуантанамо.
Ала на западноевропейците, особено англичаните им харесва тук. Можели сме да живеем живота. Вярно е; не можем обаче да го управляваме. Също като мъжа на моята приятелка - живее си добре, но да управлява живота си - не ще. Мързи го, не му се занимава. Точно тази балканска/българска странност
плаши западноевропейците:
те не разбират как така бъкаме от корупция, бюрокращина и безброй още други държавни язви и не излизаме ядни на улицата, а си я караме безучастни с едничък само гняв - здраво попържаме политиците под път и над път. Спасяваме се самосиндикално, индивидуално: на маса сме лъвове, на работа - темерути.
Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се; делото по европеизиране на присъединяващите се е дело на самите присъединяващи се. Това ни казва непрекъснато Европа и това ние непрекъснато отказваме да чуем.
А тази наша глухота я плаши...
Опашка за кебапчета - 3 часа. Пререждане 
Това момче , в началото си даваше повече надежди... Гаче , много му е дошло времето , но все пак , нека ми прости... 