Кастингът за кандидат-президенти на републиката приключи завчера и освен обилно предъвканите политически изводи подсказа заключения, които надскачат арената на ежбата за власт. Емпирично се доказа, че



България обеднява на лица



и затова селекцията за най-представителната позиция на държавен глава се оказа толкова трудна. И не само политиката, но и науката, че и артистичният свят дори, все по-трудно произвеждат нови лица. Това тъй ярко пролича от сравнението на списъците с инициатори на кандидатурите на сегашния електорален фаворит и действащ предстоятел на държавата и на президента Стоянов като фаворит за изборите преди пет години. Неприлично голям брой от ентусиастите за кандидатиране на предизвестения победител съвпадат в двата списъка. Така е, защото за тези списъци калесват "независими интелектуалци" - хора хем достатъчно познати на нацията, хем неовъргаляни (все) още в злословия, клюки, слухове и клевети. Та се оказва, че у нас два такива списъка е трудно да се съставят, та щабовете на фаворитите са опрели пак до същите хора. Наред с дефицита, този факт показва и втори, според мен по-сериозен проблем: забавеното обновяване и следователно



застаряването на лицата,



представителни за нацията и разпознавани като лидери в своите професии и области. Пет години са близо 24% от поколенския цикъл. За това време поне 1/5 от списъка на моралните авторитети на нацията бе нормално да се обнови. Огледайте се наоколо и ще забележите същата тенденция във всяка сфера. А най-осезаема е слабата популация от нови лидери в бизнеса, макар естествената конкурентна среда на пазара предполага далеч по-добър шанс за изява в сравнение с политиката, администрацията, науката и изкуствата, където челните позиции са здраво окупирани от патриарсите на съответната гилдия, а растежът е строго контролиран. Причината за забавения генезис на ярки лица в бизнеса не е в по-ниското качество на следващите поколения предприемачи и професионални ръководители. Напротив. Образователният ценз непрекъснато расте. И университетите, и студентите вече е трудно да се преброят, а за 16 години, откак страната се отвори към света десетки хиляди са получили образование и са набрали опит в чужбина. Броят на висококвалифицирани специалисти във фирмите расте, но те



нямат мотивация за изява



на лична позиция и видимо избягват показ и публичност. Опитът и внимателният анализ на нравите у нас им подсказва, че печеливш стил на поведение е безличността. Кадърен, верен, надежден и незабележим. Такъв е човекът, който има най-големи шансове бързо да изкатери високите нива на хранителната верига. На това му викам "моделът Сивушко" - вол, а не бик; безличен, но не и безмозъчен; амбициозен до мания, но предпазливо оставащ в сянка, за да не привлече шамарите към врата си; полезен като безопасна игла. Онзи, който се откроява, е опасен. На фона на кротки Сивушковци всеки,



който се различава, става мишена



за отстрел, привлича като магнит клюките, доносите, омразата на околните и ударите на силните, които разпознават в негово лице претендент или конкурент. Посетителите на казармата добре помнят, че най-лесно е на онези, на които шефовете и името не им знаят. На работа старшината праща онзи, за чието име първо се сети. Трудно е да си свободен човек. Къде-къде е по-приятно да си нечий. Когато мислят кого да поставят на ключово място, не търсят личност и лидер, а слагат верен човек. Той умници ще си намери да му вършат работата! И тази негативна селекция се наблюдава не само в политиката и администрацията, но все повече се налага и в бизнеса, макар че все още работи първото поколение собственици - хора склонни към риск и радикални решения. А колкото по-масов става корпоративният модел, толкова фирмите по ще приличат на стандартна администрация, родната среда на Сивушко.



Проблемът няма решение



свише. Няма сила, която да промени естествената склонност на всеки ръководител да се окръжава с хора верни, послушни и безопасни. Лошото е, че поемат ли ръководна позиция те неизбежно налагат собствения си безличен стил и върху цялата ръководена от тях дейност. Единственият механизъм за противодействие на негативната селекция, познат досега, е свободата на пазара. Колкото по-малко са препятствията за навлизане на нови играчи в бизнеса, толкова по-голям е шансът на хората с естествени лидерски дарби да пробият. Те носят динамика, която заставя и старите корпорации да търсят и издигат хора като тях - самостоятелно и нестандартно мислещи, способни да носят риск и отговорност. Иначе, ръководени от Сивушковци ще губят пазарни позиции въпреки финансовата си мощ. Пък рано или късно, до няколко поколения, обществото ще се научи да цени или поне да търпи хора с открояваща се индивидуалност, склонни да рискуват и способни да успяват и печелят.