Прекрасно би било, ако богатите хора даваха повече пари за култура. Поне такъв бе замисълът на подготвения от "Новото време" и внесен от Нина Чилова законопроект за меценатството. Макар и с доста критики, законът бе приет в края на миналата годината. Но опашка от меценати пред министерството на културата няма.

Досега има едва четири регистрирани дарителя. От публичните им изяви се знае, че това са логистичната фирма "Шенкер", шефът й Минко Василевски, регистриран като физическо лице, производителят на варови продукти "Плена" и "Диневи и Ко". За организации, подпомагащи културата, които ще осъществяват връзката между творците и меценатите, пък са регистрирани фондация "Наследство" от Пловдив и сдружение "Младежки алианс-Варна".



Защо не са повече?



"Меценати по душа и убеждение има. Няма регистрирани, защото малко хора са запознати с условията на закона за меценатството", казва изпълнителният директор на "Плена" Николай Колев. Според него даряващите за култура все още не се радват на достатъчно обществено признание, каквато е една от целите на новия закон.

Очевидно проблеми има не само в закона, някои от текстовете на който бяха доста остро критикувани. Никак не е достатъчно популяризирането му, за което министерството на културата изглежда разчита основно на медиите. Законът и една наредба към него вече са достъпни за всеки чрез сайта на министерството, но това изглежда



не води до опашки от кандидати



за меценати.

Малцината официално регистрирани спомоществователи в сферата на културата потвърждават, че информация няма. Въпросните фирми даряват от години за култура. В мотивите си те изтъкват различни доводи. За Минко Василевски дарителството е семейна традиция. За "Плена" това е част от корпоративната етика и политика и начин да се извади от анонимност обществената фигура на мецената.

Липсата на информация обаче е само началото на обяснението за трудното задействане на закона. Като негова най-силна страна вносителите изтъкваха извоюваните с много дискусии 15% данъчни облекчения за меценатите. Само 6 месеца след влизането на норматива в сила обаче финансовото министерство изненада всички с новите промени в проектозакона за корпоративното подоходно облагане, който трябва да влезе в сила от 2007 г. Според тях отпада облекчението за фирмите, които даряват пряко на граждани. Същата рестрикция ще бъде записана и в новия закон за облагане на доходите на физическите лица.

Все още не е ясно дали промяната ще се пренесе и в закона за меценатството, или за него ще се направи изключение. По-вероятно е обаче облекченията за преките дарения за физически лица да отпаднат навсякъде - поне логиката подсказва, че промените ще се отнасят за всички закони. А и мотивът за тях - че така ще се попречи на недобросъвестни компании и граждани да мамят държавата с фиктивни дарения - навежда на тази мисъл.

Според Весела Герчева от Българския донорски форум с промените наистина могат да се пресекат незаконните схеми, които са възможни при дарения на физически лица. По думите й обаче трябва да има повече прозрачност, тъй като



с поправките се нарушава волята на дарителя



"Не бива държавата да решава на парче за кое дава облекчения и за кое - не. За да е ясно, че има логика и прозрачност, промени трябва да се правят след анализ на законодателството за данъчните облекчения, какъвто у нас няма", смята тя.

Де факто промените направо обезсмислят закона за меценатството, въпреки че големите фирми твърдят, че данъчните стимули съвсем не са определящ фактор да подпомогнат дадена културна проява. "За сериозния бизнес тези 15% облекчения не са решаващи, нито мотивиращи. По-важният въпрос е не дали законът е толкова стимулиращ, а дали е ефективен", казват от "Диневи и Ко". Според компанията трябва да се промени цялостното отношение на обществото към културата и нейните творци.

Промяната на нагласата обаче не става от днес за утре. Освен това е спорен въпросът кой трябва да се погрижи за нея. "Не зная чие задължение е популяризацията на този закон, но и министерството на културата, и медиите могат да направят повече в това отношение", казва Николай Колев от "Плена".

Факт е, че законът за меценатството е в сила от твърде скоро - от 8 месеца, за да се заключи, че не действа. Вярно е, че самото регистриране на меценати и посреднически организации започна от 22 май. Ако обаче документът беше толкова жизненоважен за културата ни, както твърдят от ведомството на Стефан Данаилов, популяризирането на закона трябваше да започне още от миналата година, когато бе приет.

Министърът на културата е натоварен да води регистър на меценатите, който е за служебно ползване, и регистър на организациите, подпомагащи културата, който е публичен. В интернет страницата на културното ведомство обаче въпросният



"публичен" регистър не може да се издири



Ако искате да видите кой е в него, трябва да поискате справка или извлечение от съдържанието му.

Самите меценати споделят, че не могат да го открият. Някои от тях дори се чудят под кой номер са в списъка. "Диневи и Ко" например обявиха, че са под номер 5. Регистрираните меценати обаче са четири. По информация на компанията подалата преди тях документи фирма не е одобрена, което означава, че те трябва да са регистрирани като меценат под номер четири.

От културното министерство съобщиха за "Сега", че регистрация е отказана на консултантска къща "Ивана" поради несъвпадение на предназначение на направеното дарение с изискванията на закона. В случая ведомството без проблем дава информация за отхвърлените кандидати, докато за одобрените не желае по никакъв начин да съобщи с мотива, че регистърът е само за служебно ползване. Странно обяснение, като се има предвид, че четирите регистрирани фирми дават мило и драго да популяризират дейността си. Как иначе би се издигнал общественият имидж на мецената, за което бе направен законът? Не е за пренебрегване и фактът, че публично оповестяване в министерството на културата бе направено само за меценат номер едно. Останалите организираха сами деня и начина на оповестяване на регистрацията си.

Според закона министърът на културата трябва да "разработва планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно внася в МС". Засега подобни инициативи няма. Няма и да има в близките месеци предвид



ангажираността на Стефан Данаилов край изборите



При това от ведомството му признават, че проблем има и че е нужна "по-широка разяснителна работа за популяризиране възможностите на закона". Оттам твърдят, че в момента се обсъжда идея в различните региони на страната да има бюра, където меценатите да подават документи за регистрация. Доколко това ще съдейства за появата на повече меценати, е под въпрос, като се има предвид, че подаването на заявление за вписване в регистъра, дори и в друг град - София, не е огромен проблем за един бизнесмен.

Според друг текст министерството на културата издава месечен бюлетин и публикува на страницата си в интернет информация относно вписаните в регистъра организации, подпомагащи културата, отказите и заличените регистрации. Такъв бюлетин обаче още няма. От ведомството се оправдават, че са сформирали работна група, която ще започне издаването на бюлетин, след като регистрираните организации предоставят необходимия им обем информация за своите проекти в областта на културата. В закона обаче е указано, че изданието трябва да е месечно. Макар и с малко данни вътре, подобен бюлетин би бил все пак насърчителен за някои и стъпка към популяризирането на фигурата на мецената.