Институциите са на път да влязат във война още преди да имат ясна представа за какво точно ще се бият. А поводът е ясен - четвъртата поправка в конституцията.

Съдебната власт отново се мобилизира, за да запази статуквото. Положение, в което живее в доволство повече от 15 години. На отсрещната страна е законодателната власт - която бърза да направи нещо, без което България и нейното общество спокойно могат да минат. Нагнетява се напрежение, от което никой няма полза.

Тримата големи в магистратурата - главният прокурор Борис Велчев, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров и председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, протестираха остро срещу "тайната конституционна политика на парламента". Поводът - не са запознати с проектопромените в основния закон. И макар че не не знаят подробности, протестираха и срещу предвидения инспекторат, който ще проверява съдебната система.



Куражът на тримата дойде



след решението на Конституционния съд, с което отмени част от третата поправка в конституцията.

Недоволството на тримата идва от възможността, която те схващат като опасност, да може да се проверява по-дълбоко и да се следи по-отблизо съдебната система. Единият се запита веднага кой щял да контролира бъдещите инспектори, които от своя страна ще контролират съдебната система. Другият обяви, че от това, което е известно, и тази поправка ще бъде атакувана пред КС. Защото това е "пряка намеса в съдебната власт, тъй като тези инспектори безспорно ще бъдат политически избор и заедно с парламентарната квота във ВСС от 15 души ще се наруши отново балансът между властите".

Само шефът на ВАС не скри, че са необходими промени, които да засягат съдебната власт, защото сегашният й модел не е удачен. Но настоя да се вземе мнението и на магистратурата.

Не особено изненадващо правосъдният министър Георги Петканов, част от управляващото мнозинство, което готви промените в основния закон, зае страната на ръководителите на съдебната власт. И започна да нарежда предупреждения за опасност от конституционни грешки.

Всъщност от неговата уста за първи път стана ясно какво долу-горе се подготвя. Народното събрание ще избира 11-те инспектори, членове на съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет, които ще трябва да следят работата на магистратите. Поне 160 депутати трябва да гласуват за даден инспектор. 10 от инспекторите ще са с мандат от 4 години, а главният инспектор, който ще ръководи цялото звено - 5 години.



Това предложение се тества в Брюксел,



като се твърди, че оттам настояват за такава промяна. Тезата на Петканов е ясна. Според него това само въвежда още един орган за контрол на съдебната власт, който дублира вече съществуващия "Инспекторат" към Министерството на правосъдието. Според него цялата тази работа ще е грешка.

Този театър с абсолютната независимост и намесата на властите една в друга сме го гледали. Резултатът - мелене на празни обороти, все едни и същи скандали, като резултат - запазване на статуквото. Нещо, от което още малко време определени групи хора имат нужда. Да свърши преходът, да се узакони раздаването на парите, незаконната приватизация да мине безболезнено на светло.

Очевидно е, че четвъртата поправка тръгва с големи скандали. Затова управляващите трябва да се замислят дали й е дошъл моментът. Ако пък от Еврокомисията твърдят обратното, нека кажат какво точно искат и как изобщо виждат нещата.

Основният проблем не е в това дали ще има още един инспекторат, още 11 души, още скандали, още празни приказки за контрол и съдебна реформа.

Сбъркана е система - от повсеместното триинстанционно производство, през напълно безконтролната - с инспекторат или без, магистратска общност, през кадровия подбор и политика, която позволява на никому неизвестни хора и натоварени единствено с доверието на 25 души от ВСС ( които също със сигурност не ги познават) да решават всички тежки съдебно-житейски казуси "В името на народа". Като си мине през обстоятелството, че няма как съдебната власт да включва съда, прокуратурата и следствието едновременно, та като се стигне до върховете на Темида, където някакви схващат себе си като миропомазани и вечни.

Е, докато всичко това е налице, и супермен да влезе в съдебната система, все ще се намери кой да го излъже или пък да атакува съществуването му в Конституционния съд.

Затова с четвъртата поправка вървим към поредния празен ход в обречената на безкрайна съдебна реформа България.