Д-р Румяна Тодорова е родена през 1958 г. Била е 9 г. директор на диспансера по кожни и венерически болести - София област. В здравната каса работи от 2004 г. През април беше назначена за зам.-директор на НЗОК, а през май стана и.д. През август спечели конкурса за титуляр. Омъжена, с едно дете.
- Д-р Тодорова, какво следва от решението на Върховния административен съд за спиране на новия лекарствен списък?
- Решението на ВАС ще е факт, едва след като се публикува в "Държавен вестник". До тогава изписването на лекарства ще става по утвърдения вече ред, т.е. по новия лекарствен списък, който влезе в сила от 1 септември.
- Досега не е имало толкова много протести срещу здравната каса, колкото тази година. Недоволстват пациенти, лекари и болници. Как си го обяснявате?
- При лекарите разделям протестите на две - в болниците, където намалихме цените на 57 клинични пътеки, и на общопрактикуващите лекари в Шумен. По въпроса с пътеките се изписа и каза много. Пак ще кажа, че в рамковия договор има чл. 203, който позволява на касата при очакван преразход да намали едностранно цените на пътеките. Този договор е подписан от двете страни - касата и лекарския съюз. Тоест и другата страна се е съгласила с това положение. НЗОК, освен че защитава правата на пациентите, трябва да съблюдава и какво се случва с бюджета, формиран от здравните вноски на българските граждани. И въпреки протестите всички болници се отчитат по новите цени.
Срещнахме се с представители на лекарския съюз и протестиращите лекари в Шумен. При проверката на документацията по глобите се оказаха интересни неща. Но тъй като все пак става дума за протоколи на наши контролни органи, се разбрахме да се направи повторна проверка в присъствието на член на ръководството на лекарския съюз. Затова едва след тази проверка ще съобщим какво точно е ставало там. Но обърнете внимание, че те не възразяват срещу нарушенията, а срещу високите санкции. А те също са разписани в рамковия договор. Основните нарушения там са при предписването на лекарства. Масово за изписвани медикаменти на пациенти, които трябва да се наблюдават от специалисти, а не от лични лекари.
А пациентите, които протестират, някои даже водени от депутат, твърдят, че няма лекарства. Няма група пациенти, която да е оставена без лекарства. Друг е въпросът, че част от тях вече не се реимбурсират 100%, а други са изпаднали от списъка. Но всички болести, за които касата трябва да плаща, са покрити с медикаменти.
- Протестите оставят впечатление, че касата не си върши добре работата.
- Напротив - касата си върши много добре работата - предприе мерки и затова има протести. Може досега не са предприемани мерки. Касата иска да съхрани здравноосигурителния бюджет и да го разпредели адекватно. В противен случай щяхме да отидем в казуса от м.г. - 150 млн. лв. преразход. Откъде да ги вземем тези пари? При положение че никой не задава на обществото въпроса защо не си внася осигуровките, пък били те и 6%. Защо се увеличава броят на хората, които не се осигуряват? Към август леко се е покачил приходът от вноски, но като брой хора, които не се осигуряват, има тенденция към увеличение. Мерките, които бяха взети навремето, оказаха влияние и хората започнаха да внасят, а сега пак настъпи успокоение. Трябва да се търси механизъм, с който хората да бъдат убедени да внасят, щом имат претенции към касата и за повече медицински дейности и лекарства. В противен случай трябва да се търсят други варианти - да се увеличи вноската или да се въведе доплащане.
- Хората нямат мотивация да се осигуряват, щом касата им осигурява толкова малко.
- Те трябва да дадат, за да дадем и ние. Иначе касата откъде да извади парите? За догодина се очертава да не се съберат около 30 млн. лв., т.е. 30 млн. лв. по-малко да са приходите на касата в сравнение с тази година. За пръв път държавният бюджет ще даде пари на касата. Но те са толкова малко - 106 млн. лв., че нито могат да покрият този дефицит, нито инфлацията, камо ли да има за допълнителни лекарства и дейности.
- За какво ще ги използвате?
- За всички дейности залагаме увеличение, но не еднакво. Освен за пари в медицината трябва да се говори и за качество. Ще уеднаквим цените на прегледите при специалисти. Тази година направленията за тях се разделиха на 2 групи - за остри случаи и за хронично болни, които са диспансеризирани. И тъй като при диспансеризацията е разписано на какви прегледи и колко пъти годишно се ходи, можем да предвидим колко талони ще са нужни. И това се направи, за да няма ощетени пациенти. Това е основното недоволство - че не може да се прехвърлят талони от остри случаи към хронични и обратно. Тъй като цената на диспансеризираните е по-евтина - 5.90 лв., няма афинитет към такива талони. А по-скоро към раздаване на първични направления, които се плащат по 12 лв. Затова от 2007 г. всички прегледи ще бъдат с еднаква цена - 8.50 лв. И по този начин дори ще дадем малко повече на лекарите, а те няма да имат стимул да си раздават направленията рано и да слагат табели, че са свършили. Отделно ще дадем и малко повече пари в бюджета там, защото тази година има лек преразход.
Ще се даде на болниците - около 70 млн. лв. повече. Ще има и промени в алгоритмите на клиничните пътеки. Ще махнем процедури, които не работят, а натоварват. Отделните пътеки ще се разделят, така че по-скъпите процедури да се плащат по-скъпо, а по-евтините - по-евтино. За лекарства ще има 282 млн. лв., при 270 млн. лв. тази година.
- Тоест догодина няма да има нищо по-различно от тази?
- При така очертаващия се бюджет съм длъжна да кажа - да. Положението, в най-добрия случай, ще е това, което е в момента.
- А ако е по-лошо?
- Ще се стремим да не е.
- А колко пари са нужни? И какво ще направите, за да се компенсира липсата им?
- Трудно е да се каже колко пари са нужни. Колкото повече договорни партньори се трупат, толкова повече пари ще се искат от касата.
- Ще поискате ли ограничения в тази посока?
- Трябва ли касата да подписва договор с всички? Според мен - не. МЗ е издало разрешително за дейност, удостоверение, че някой отговаря на някакви хигиенни изисквания. Защо касата да не постави други, по-високи изисквания за договор? Но това е въпрос на законодателство, не можем сами да го решим и нямаме право да отказваме договор. Колеги съвсем логично задават въпроса - защо се плаща еднаква цена на рентгенова снимка, изработена от безупречен модерен нов апарат, и за снимка, на която нищо не се вижда? И мисля, че МЗ има амбиции да започне лицензиране на апаратурата.
- Има ли в момента касата договори с лечебни заведения, които са опасни?
- Определено. Голяма част от лабораториите, въпреки че са получили сертификат от МЗ, за мен не отговарят нито на хигиенни изисквания, нито на изисквания за дейност. Непрекъснато наши контрольори докладват, че намират кръв, засъхнала в епруветките, стояла там с дни и седмици. В момента масово разкриват пунктове за събиране на биологичен материал, а в РИОКОЗ дори не знаят за съществуването им. Просто в една стая една лаборантка събира кръв до обяд. По някакъв начин тази кръв се транспортира до лабораторията. А нашите експерти я намират в епруветките, които се търкалят по масата, стояла с дни.
- Това излиза по-скъпо на касата - резултатите от изследванията са неверни и трябва да се повтарят.
- Естествено. Но можем ли да наблюдаваме ежедневно тези лаборатории? За тези пунктове ние научаваме случайно, те не са известни никому. Явно на лабораториите им излиза по-евтино или безплатно да наемат шофьори, които да транспортират тази кръв, отколкото да вложат в нормални изследвания, наистина направени с добри реактиви. Вече масово се открива и че работят и с реактиви с изтекъл срок на годност.
- Прекъснати ли са договорите им?
- Не можем да ги прекъснем. Можем само да ги глобим за некачествена работа. Удостоверенията за дейност на лабораториите се издават от районните центрове по здравеопазване. Нужните документи са за сградите и хигиенни разрешителни. Но РЗЦ не отива на място да провери, а се доверява на документацията. А когато нашите хора отидат на проверка, се оказват лошите. Затова е лоша касата - защото вади недостатъците на показ.
- Искахте контролът и санкциите да са в закона, за да не се договарят с лекарския съюз. Ще стане ли това? И ще има ли по-строги санкции догодина?
- Много пъти касата е апелирала за това към законодателните органи, но това не е станало и дори и в момента не знаем какво ще се случи с нашето предложение.
- Тази година парите за програмите за скъпи лекарства свършиха много рано. Какво може да се очаква догодина, ще има ли лечение за повече хора?
- Може да се помисли за по-различен подход, ако се променят наредбите на МЗ, които определят диагнозите, за които ние плащаме лекарствата. Иначе нищо повече не може да се направи. Освен това през 2005 г. са включени прекалено много пациенти в програмите.
- Какво значи прекалено много?
- Повече, отколкото касата първоначално е заявила. През юни се отпуснати допълнително бройки за хепатити и пациентите от 150 стават 250. Курсът на лечение е 12 месеца. 100 повече се допускат в програмата за множествена склероза. Лечението е 24 месеца. През септември се отпускат още 1000 бройки за програмата за Паркинсон. Веднъж започнало това лечение, касата трябва да го гарантира. И в резултат на увеличенията още през ноември м.г. се очертава дефицит в бюджета на НЗОК за лекарства, тенденцията се запазва през януари и февруари 2006 г. И това доведе до невъзможност за включване на нови пациенти, някои програми се спряха. Ако сега разрешим увеличение на бройките, ще ощетим останалите болни. Всяка една бройка и стотинка се прецизират. И за догодина нищо допълнително не може да се направи.
Ще искаме среща с МЗ, за да се прецизира точно кои болести да се поемат от касата и кои са социално значими и да са грижа на държавата. И тежките хепатити и множествената склероза достатъчно леки ли са, за да бъдат предимство само на осигурените? И толкова много ли са, за да ги поеме касата? И защо психиатричната помощ е обект на МЗ, а лекарствата за домашно лечение ги плаща касата? Така са разделени и пациентите с хронична бъбречна недостатъчност. Преддиализното лечение се поема от касата, а диализата - от МЗ. А като ни свършат парите по програмата, тези, които не са успели да влязат, са обречени на диализа. Редно е тези болести да се плащат от министерството. Нашите програми не лекуват пациента, те просто осигуряват лечение на даден период. А след това? Тези болести са за цял живот.
На България не и трябва тероризъм, земетресения, наводнения, урагани... Ние си имаме Здравна Каса.
При това е създадена и структуктурирана от най-великия българин - другаря Костов.