Някъде през пролетта, когато кризата с боклука пак заплашваше да вмирише дори жълтите павета на "Царя", а Сергей Станишев отказа помощ на кмета, Бойко Борисов рече, че управляващите зорлем го карат да отиде на избори. След има-няма месец кметът анонсира създаването на ГЕРБ, а през лятото започна да приема молители, които го кандардисваха да им стане президент. На Борисов му беше мило и драго, но разиграваше дясното политическо пространство и перца от центъра, като до последния момент даваше разнопосочни знаци. Аха да се съгласи и после бързо дава заден. Един остроумен участник в интернет-форум обобщи ситуацията така:



"Писна ми на бюлетината..."



По всичко личеше, че генералът не се колебае от скромност. Той, както е добре известно, изключително силно вярва в огромните си лични възможности: "Най-голямата услуга, която мога да направя на всички кандидат-президенти, е да не се явя на изборите". Пък и цялото му поведение излъчваше голямо желание да се отдаде на ласкателите и да покаже на враговете колко е способен: "Защитниците им - болни, вратарят лежи на земята, нападателите им ги нямат... Как да не им вкарам гол?"

Какво все пак секна Борисов да изпита доброто си самочувствие? Защо в дългия период на назландисване неговите предпочитания за президент подскачаха от Димитър Абаджиев към Петър Стоянов през Цветан Цветанов, а накрая се отрече от всички налични състезатели? Защо кметът обеща да подкрепи единна кандидатура на десницата, а не застана недвусмислено зад Неделчо Беронов? Какво му попречи да даде рамо на Първанов, след като президентът изпълни искането му и го подкрепи в битката за боклука? И защо Борисов не издигна кандидат от ГЕРБ, както обещаваше до онзи ден?

Вярно, сладко е на върха на личния си рейтинг да пребориш президента с най-добър имидж и да заемеш мястото му. Пък и какво толкова има да губи Борисов? Ако Първанов все пак излезе на първо място, той лесно ще оправдае загубата си с рефрена за обсебилата властта и избирателните комисии тройна коалиция. При добра медийна политика генералът дори може да изведе дивиденти от евентуална загуба, като трайно заеме



овакантеното място на опозиционен лидер



Но ако пък кметът вземе, че на 29 октомври се събуди президент, какво ще прави след двумесечно наслаждение на славата, когато заглъхнат фанфарите от приемането ни в Евросъюза и той нареди над бюрото си снимките от официалната церемония? Тогава избирателите, на които години наред им е насаждано разбирането, че ЕС ще оправи родните бакии, ще видят, че от Брюксел не идва манна небесна. Те много бързо ще научат, че изискванията към тях са повече от привилегиите, че няма да им позволят да залеят английските строителни фирми, а дори ще се намери някой еврочиновник да закрие ЕТ "Аз, брато и аверите", защото не отговаря на новите стандарти. Когато електоратът се сблъска и с новите данъци, които трябва да пълнят еврохазната, изригването на недоволството вече е нeминуемо. И то



ще се стовари върху цялата политическа класа,



която и без това е недолюбвана. Хората вече са се отдръпнали от политиката. Слави Трифонов отдавна усети това и вместо политически скечове започна да прави "Сървайвър". Неслучайно нито един политически лидер освен Волен Сидеров не прие лично да участва в уж най-престижните избори в страната - президентските. Българите не харесват политиците си, но засега ги търпят в името на свещената мантра "Европейски съюз". Когато и тя изчезне, мълчаливото презрение може да се превърне в гласовита омраза. Хубаво е да се помни, че събитията в Будапеща станаха заради икономическата криза в Унгария - една от най-новите членки на ЕС.

Бойко обаче има други планове за бъдещето си. Глупаво би било да обрече отсега политическата си кариера, като в 12 без 5 се вкара в един кюп със "старите политици". По-умно е да каже, че всички са маскари и да остане тяхна алтернатива, за каквато, впрочем, ще претендира и Волен Сидеров. Но за разлика от Волен, генералът се ползва със симпатии и на изток, и на запад от границите ни. Пък и още не е скъсал напълно добрите си отношения нито със СДС, нито с определени кръгове в БСП и НДСВ. Догодина, когато политическите централи като Диоген ще търсят лидер, който да замести употребените и оплюти политици, ще настъпи часът на Борисов.

И все пак - много му се искаше...