Чуят ли за реформа в театъра, повечето театрали настръхват. Спомнят си за закриването в началото на 90-те на редица културни институти, за изгонването на артисти и за какво ли не. 16 години след началото на промените положението им е все така незавидно. Доказва го и статистиката на Министерство на културата.

Основният извод е, че приходите в 42-та държавни театъра са се увеличили за първите 6 месеца на 2006 г., но пък зрителите са намалели. Парадоксалното е, че театрите в по-богати градове като Пловдив, Варна и Стара Загора събират по-малко публика, отколкото в по-малки и по-бедни населени места като Силистра, Разград, Димитровград и Пазарджик.



Защо едни се справят, а други не?



Ако се вярва на театралните директори, ще се окаже, че положението им е дори за завиждане. Попитани за въпросните данни, те цитират "подходящите" данни. Според информацията на културното министерство театърът в Габрово, където бедността е сравнително ниска, има доста по-малко зрители - около 12 хил., от театъра в Силистра (над 18 хил. зрители), където бедността е 10 пъти по-висока. От габровския драматичен театър обаче не смятат, че социалната статистика е нереална, градът бил много по-беден. Освен това цитират данни от материали в столични ежедневници, където били наредени на първо място по възвръщаемост на приходите от извънстоличните театри. Оттам признават, че получават от общината 10 хил. лв. повече от силистренския театър и имат 10 артисти повече от тях, но пък нямали собствена сграда.

Шуменският театър пък се мери само със своята група - 7-те драматично-куклени театри, сред които той е първенец. Там зрителите за първото полугодие са около 18 хил. Отнесени към бедността в града, която действително е висока, броят им обаче се оказва малък. За разлика от Търговище, където бедността е доста по-висока, публиката по този показател - съотношение на зрителите към националното равнище на бедност - посещаемостта излиза повече. Все пак не е за пренебрегване фактът, че театърът в Шумен получава най-малко пари за художествена дейност от общината - за тази година те са 60 000 лв.

Шефът на добричкия драматичен театър Атанас Ганев пък е сигурен, че тези данни не са верни. Той се възмущава, че за първото шестмесечие на годината според статистиката на министерството зрителите им били 2501, а всъщност са 3833. Освен това директорът настоява към този брой да се добавят и посетителите, дошли на представления на гостуващи трупи, тъй като театърът е по дефиниция "открита сцена 6+". Така броят на зрителите става 7690.

От пловдивския драматичен театър имат аналогични оплаквания. За миналата година били на първо място по зрители и собствени приходи. Освен това продажбите на билети там са се увеличили 5 пъти за последните 6 г. "Обикновено за първото шестмесечие показателите ни са по-добри на турнета, отколкото за представленията, играни при нас", казва шефът на театъра Емил Бонев. Причината е, че не разполагат с локално парно и през зимата им е по-рентабилно да гостуват на други театри, отколкото да дават по 800 лв. на ден за отопление. "Предпочитам да играем по-малко, но да имаме повече зрители", коментира Бонев. Театърът в града под тепетата доскоро бе без смесено финансиране. От този сезон обаче се очаква общината да отпусне субсидия.

Оправдаванията са разбираеми - всеки театър полага неистови усилия да оцелее в сегашната пазарна ситуация. Проблемите са познати до болка. Работещите например в добричкия театър, въпреки че е най-големият у нас - заема към 7000 кв. м застроена площ, са 29 - при това на средна възраст 42 години. Министерството на културата отпуска пари само за 14 от заетите там, останалите 15 са по различни програми. Според шефа му Ганев да поставят 16 заглавия за 2 години и 8 месеца си е направо рекорд, при положение че е наследил поста със 7 души и полуразрушен покрив. От Нина Чилова и предаването "Стани богат" той получил средства за ремонт, от Стефан Данаилов - още щатни бройки. "Ако вие не ми дадете пари, отивам веднага при друг - искам по 20, 50, 300, по 500 лв. - кой колкото даде", обяснява той схемата на набиране на средства за художествена дейност. От общината за тази година Ганев е получил 15 000 лв. - колкото струва и една постановка.

Освен щатните бройки, които между другото "пазят" парите за театъра и закрепостяват артистите, недостатък е и отпускането на пари без сериозен анализ за качеството на творческия продукт или ефективното управление в съответния театър. По думите на Красмира Филипова, директор на Дирекция "Театър, вариететно и цирково изкуство" към Министерство на културата /МК/, държавата няма задачата да прави художествен одит, поради което при разпределянето на субсидиите от МК ползват показателя "зрители". Той обаче е условен, защото невинаги най-гледаемите спектакли са най-качествените. Затова от МК възнамеряват да поканят независими експерти, които да оценят качествата на всеки театър.

Макар данните да показват увеличаване на младата аудитория, привличането на тийнейджъри все още е проблем. Обикновено те ходят на театър, ако ги организират учителите, което невинаги става коректно. "Чувам, че някои учители изискват да се ходи на театър, иначе щели да пишат двойки", споделя Филипова.

Често срещана измама вече е и пускането на фалшиви театрални афиши с известни имена, които отдавна не играят в съответния театър, само за да се привлече публика. Самата Филипова наскоро попаднала на подобен "афиш", в който било обявено, че плевенският куклен театър поставя пиеса, като една от женските роли се изпълнявала от актриса, която отдавна не се била появявала на плевенска сцена. На въпроса й "За какво става въпрос?", директорът отговорил: "Че тази актриса не е ли в театъра?!".

Да си на щат в един театър, а да гастролираш често в друг, загърбвайки ангажиментите си към работодателя, вече е практика за някои от артистите ни и това определено смайва европейците. Доста от театрите в по-големите ни градове остават без собствени трупи, заради което канят чужди актьори. Държавните театри недоволстват, че не могат да определят сами заплатите на хората си, както и че не получават достатъчно от общината. Софийските театри пък нямат дори тази допълнителна възможност за смесено финансиране. Общинските в страната пък се оплакват, че полученото от билети не остава при тях.



Пропастта между държавните и частните театри



също говори за недовършената реформа. Реалният пазар на свободния труд все още се очаква. Частните трупи са все така в неизгодното положение с възможността си да кандидатстват за държавно финансиране единствено за създаване и разпространение на артистичния си продукт, докато държавните имат привилегията да получават и инфраструктурно финансиране. От МК обмислят идеята да определят конкурсна сесия поне веднъж в годината специално за частните театри, за да бъдат поставени на равни начала. "Логично е, когато даваме субсидии, да изберем държавен театър пред частна трупа най-малкото заради това, че частните нямат собствена сграда и не се знае къде ще играят представлението, с което кандидатстват за субсидия", обяснява Филипова. Възможността им в случая е да помолят някой държавен театър да им даде под наем сградата си, с което пък държавните театри злоупотребявали сериозно.

Прочутата децентрализация също изправя на нокти повечето директори. Идеята театрите да минат под шапката на общините се определя често като пагубна. Г-жа Филипова също се опасява от превръщането на театрите в заложници на местните общински съвети. Най-пресният пример е от града на розите. "Много бях смутена, когато новият Общински съвет в Казанлък попита за какво ни е този театър?. "А става въпрос за театър, който се създаде като професионален и зае достойно място в театралния афиш за своите възможности", казва Филипова.

Зад проблемите обаче не може да се скрие и друг пропуск. Дори от самото министерството се чуха критики към шефовете на някои театри, които бяха подканени да анализират целевите си групи и да обновят акцентите в репертоарите.



"Липсата на пари не е извинение за сериозните пропуски в маркетинга",



казва Филипова. Тя дори възкликна, че е срамота в градовете с най-голяма бедност като Силистра да има процентно повече зрители - близо 16%, отколкото във Варна - 5,55%. Според нея е недопустимо и театърът във Враца да получи 50 000 лв. и да има само 876 зрители.

В театрите се влагат публични средства, въпросът с отчетността на парите на хората няма как да не се поставя. Няма как да не се говори за специфични маркетингови стратегии на театрите и за анализ на целевите им аудитории.

Повечето директори обаче не смятат да правят корекции в политиката си. Напротив - твърдят, че и сега репертоарният им план е достатъчно разнообразен, че и сега зрителите им са много. Повечето твърдят и че редовно проучват потенциалните си групи.

За да привличат по-млади хора, от габровския театър залагат на новите постановки за сметка на съществуващите. Приоритети за театъра в Кърджали са българската класика и западноевропейски автори като Ървин Уелш. Сред акцентите в програмата на силистренския театър са непоставяните досега български постановки като "Елате ни вижте" на Кирил Топалов, която е била забранявана навремето, както и малко познати творби на наши класици ("Жътварят" на Йовков). "Никога следващото заглавие не трябва да напомня за предишното", обяснява шефът Стефан Стайков стратегията си. Според него по-привличащи публиката представления трябва да се балансират с по-камерни. "Театърът трябва да се върне към себе си, а не да се превръща в дискотека, клуб или тип "голо маце"", смята той.