Водещата вестникарска тема от миналия понеделник първо ми заприлича на недоразумение. Сетне цяла седмица из централните новини на всички медии вилня известието "Банки вземат жилища за една забавена вноска". По банковите коридори плъзна мълва, че трезорите са обект на парламентарна атака. Явно този път твърде ефективното през последното десетилетие банково лоби си е намерило майстора и му предстои парламентарно крушение по един съвършено ясен проблем. Мълвата гласи, че засегнато от кроените проектопромени в банковия закон се е почувствало якото адвокатско-реститутско вечно лоби във властта. (То всъщност не е никакво лоби, т.е. извънпарламентарен механизъм за натиск върху законодателя за прекрояване на закона в нечий интерес. То си е клика, група по интереси вътре в самата власт.) Резултатът от дербито ще научим, след като преброят гласовете на депутатите по



странния "казус бели"



Разказан без патос, поводът за фронтален сблъсък между двете най-мощни днес лобита във властта поразява с липсата на събитие: банковите лобисти пробутали през Министерски съвет поправка, която давала право на банките да вадят срещу извлечение по сметка (т.е. на извънсъдебно основание, без да призовават другата страна и да водят дело пред съд) изпълнителен лист за ЦЯЛАТА сума на отпуснатия кредит, ако не им е платена "една или повече вноски". Право да вадят изпълнителен лист без съд банките имаха и досега, те го получиха мълком и без дебати през 1997 г. като част от мерките за затягане на кредита, след като вълната на голямата обезценка отми дълга на кредитен милиардер номер едно у нас - българската държава. Сегашната поправка е всъщност добавка, която уточнява, че изпълнителният лист трябва да включва не само просрочената, а цялата дължима сума по заема. И рукна



порой от крокодилски сълзи



със загрижено прихлъцване как "отсега нататък" банките щели дори само за едно закъсняло плащане да вземат цялото жилище на длъжника. Естествено сълзите се леят не заради заложените бедняшки жилища, които можели да бъдат отнети от банките дори при незначителна забава, която пък можела да се дължи на това, че работодателят не е платил навреме заплатата на длъжника. Зад масовата медийна кампания прозира интересът на кредитополучатели с далеч по-мащабни кредитни задължения, с ипотекирани имущества доста по-големи от едно жилище, които съвсем не се прехранват от работна заплата. Поправката-добавка ги лишава от важно възражение за размера на сумата, за която кредиторът може да иска изпълнение. Абсурдът в очаквания парламентарен сблъсък е, че



никаква промяна няма



Откак светуват банки, всеки кредитен договор на света съдържа клауза за предсрочна изискуемост. Тя гласи, че ако кредитополучателят забави коя да е дължима сума повече от определено време, кредиторът има право да прекрати договора, заемът да стане предсрочно изискуем и да се плати изцяло. Значи, ако си взел 1 милион назаем и се бавиш вече няколко месеца с плащане за няколко десетки хиляди, банката прекратява договора и целият милион става на мига дължим, а не само няколкото хиляди. Така банката има право на изпълнение за цялата сума. Новата поправка-добавка не дава на банките никакво ново право, което да нямат и до днес! Уточнението в текста на закона нищо не изменя. Това е практика от хилядолетия насам. Обаче



антилогиката на отпора



крие опасност от истинска финансова криза. Ако право е противното лоби, значи кредиторите трябва да се лишат от правото на предсрочна изискуемост и да могат да събират принудително само онова, което вече е просрочено. Абсурд. Ако заемът е 10-годишен, а длъжникът видимо е фалирал, как ще може кредиторът да събере вземането? По 1/120 част от сумата на месец? Ако вземете автомобил на 2-годишен лизинг и 3 месеца не плащате вноските, какво трябва да ви прибере лизингодателят: целия автомобил или само предната джанта?



Ако наистина бяха загрижени



за интересите на масовия кредитополучател, авторите на мащабната медийна кампания вместо да атакуват безспорна логика на предсрочната изискуемост, трябваше да поискат разумни ограничения на правото на кредитора да прибягва към принудително изпълнение. Например в Германия изискват три предупреждения до длъжника, преди да започне принудително изпълнение и забава от три месеца, за да получи кредиторът право да обяви за предсрочно изискуем заем със срок над 1 година. И друго: банките могат да бъдат задължени да провизират веднага цялата сума, за която искат изпълнителен лист. Това здраво ги удря по капитала, та ще охлади напъна им да тичат към съда при всяка забава. Такива правила, озаптяващи кредитора, отдавна трябваше да са наложени, за да балансират изключителните права, които законът вече е дал на банките, за да облекчи събирането на вземанията им. Но ако не чуем в парламентарната зала разумни идеи за баланс в закона, а само досегашното хленчене, това ще е сигнал за тежки проблеми във властта и знак, че користните интереси на властващата клика вече й пречат да законодателства разумно.