Възможно ли е да има държавна институция, която не признава собствените си регистри? Звучи абсурдно, но е факт. Оказа се, че Националният осигурителен институт /НОИ/ отказва да издава официални документи, базирани на информацията от архива си. Затова всеки, който е имал неблагоразумието да загуби трудовата си книжка, ще трябва да обиколи всички фирми, където е работил. Няма никакво значение, че в персоналния регистър на НОИ има пълната информация кой и върху колко го е осигурявал. Няма никакво значение, че НОИ не оспорва тези данни и че стриктно си е прибрал парите. Цялата тази информация няма документална стойност. Може да бъде само за лично ползване - и на НОИ, и на осигурявания. Това е положението в идеалните случаи - когато фирмата, в която е работил съответният гражданин, си съществува и лесно може да издаде справка от своите архиви.



Въпрос на прахосване на време и нерви



Драмата става още по-голяма, ако става дума за компании, които са престанали да съществуват. Тогава започва ровене в архивите на общината или на НОИ. Ако и там няма следи от фирмата, стаж може да се докаже само по съдебен път. За целта трябва да се издирят свидетели, които да потвърдят, че сте работили заедно. Те обаче трябва да се покажат и писмени доказателства за това - фиш от заплата например. Самият ищец също по някакъв начин трябва да докаже колко е получавал. Интересно, че дори в съда персоналният регистър на НОИ няма стойност - там искат само хартиени документи. И ако някоя година стаж я няма в трудовата книжка, но присъства в регистъра на НОИ, тя не се признава.

При цялата тази тромава и направо невъзможна процедура, е съвсем естествено, че в голяма част от случаите по-младите просто вдигат ръце и не се занимават с НОИ, а по-старите - се примиряват с по-ниската пенсия.



Обяснението за абсурда е още по-абсурдно



- никъде в закона не пишело, че НОИ може да издава документи, базирани на архива му?!

"Това е проблем не само на НОИ, но и на другите институции. За доказване на данни служи само документ на хартия, а не от електронен регистър. Принцип на нашето законодателство е, че работи с хартиени документи, а не с електронни", обясни управителят на НОИ Йордан Христосков.

Проблемът идва и от това, че данните вече се внасят от Националната агенция по приходите. "Засега те още ползват нашата информационна система, но така или иначе в бъдеще НАП трябва да гарантира достоверността на подадените данни", каза още Христосков. Той смята, че проблемът освен законодателен е и с цел предпазване от злоупотреби. "В 90% от случаите, когато хората ни търсят заради непълен стаж в документите или невписани доходи, причината са некоректни работодатели. Почти половината от тях пък са правени със съгласието и съучастието на служителя", убеден е той.

Друг проблем е, че в персоналния регистър непрекъснато се правят корекции. Поправки могат да се нанасят за 5 г. назад. "В такъв случай изниква въпросът - кой ще носи отговорност, ако НОИ издаде документ за пред друга институция, а след време работодателят направи корекции в регистъра. Тогава излиза, че представените данни от института не са били коректни", коментира Христосков. Освен това, ако работодателят е изгубил данните, може да ги възстанови с електронен подпис от 2000 г. насам. "Фирмите могат да нанасят корекции, а щом ние вече сме издали документа - ние ще носим отговорност за достоверността им пред другата институция", обясни управителят на НОИ. "Тъй като тези неща още не са уредени, вероятно затова толкова време законодателите не са направили промени. Все пак става дума за документи за стаж и доходи, на чиято база държавата отпуска пенсии за цял живот. Това са много пари и е съвсем естествено да проверяваме данните стриктно", отбеляза той.



Депутатите обаче изобщо не бяха чували за проблема,



камо ли да са били водени от прекалена предпазливост, както смята Христосков. Само зам.-председателят на социалната комисия и депутат от БСП Петър Мръцков е склонен донякъде да сподели мнението на управителя на НОИ. "Регистърът се прави дълго време и отговорността за подадените данни в него е на осигурителя. На практика обаче често работодателите не подават точни данни", смята той. "За да се промени това, първо трябва да направим поправки в законодателството. Поемам ангажимент да разговарям за проблема с управителя на НОИ и със социалния министър Емилия Масларова, за да се търсят възможности и да се прецени дали технически промените са възможни", обеща той. "Стига да е нужно промени могат да се направят още с приемането на бюджета за 2007 г.", обясни Христина Христова (НДСВ), но допълни, че за първи път чува за този проблем.

В момента процедурата по възстановяване на трудовата книжка е безкрайно тромава и с нея се занимава единствено Главната инспекция по труда. Оттам обаче не могат да ползват данните на НОИ, за да впишат стажа в нова книжка. Нужно е удостоверение с печат и подпис от всеки работодател. Инспекцията вписва всички тези данни в новата книжка.

"Много по-лесно е да се ползват данните от регистър на НОИ, за да вписваме стажа и да улесним хората", смята и шефът на Главната инспекция по труда Тотю Младенов. "Този въпрос трябва да се реши колкото се може по-бързо с промени в законодателството", категоричен е той. "Никой работодател обаче няма право да удостоверява в книжката стаж, който е добит в други фирми", обясни и Димитър Марков, директор на дирекция "Правна" в Главната инспекция по труда (ГИТ). Целта е съхранението на документацията. Стажът на служителя, представен в ГИТ, се пази до 50 г. и винаги може да се направи справка. И фирмите са длъжни да пазят документите, но не могат да гарантират дали друг работодател го прави.



И за друг проблем покрай доказване на стажа и дохода



алармира Тотю Младенов. В момента, ако работодател фалира или изчезне, никой друг не може да оформи трудовата книжка на служителя му. Няма кой да запише в документа, че работникът вече е с прекратен договор и колко е получавал. Дори книжката да си е в служителя, инспекцията по труда няма право да нанесе тези данни и да оформи документа. Това пък пречи на хората да получат обезщетение за майчинство или пък за безработица, защото не могат да докажат стаж и доход, коментира той. Младенов препоръча с промяна в закона да се даде право НОИ да прави справите, а инспекцията да оформя книжката, за да не са ощетени гражданите.

Миналата година Инспекцията по труда е възстановила 349 трудови книжки. От всички 27 527 нарушения в трудовите правоотношения пък 10% са свързани наредбата за трудовите книжки. Законът предвижда глоба, ако работодател унищожи или не даде навреме трудовата книжка на служителя си. Имуществената санкция за фирмата е между 1 500 и 5000 лв., а глобата за виновника - между 250 и 1 000 лв. Ако са му нарушени правата, работникът може да подаде и жалба и ако съдът докаже вина - фирмата трябва да прати обезщетение на служителя.

Безспорно тенденцията е след години да се ползват данните само от регистъра на НОИ. Но за целта първо трябва да се изгради т.нар. осигурителна история на всеки работещ - на електронен носител да се вкарат данните за всеки работещ с картони, предоставени от всички работодатели. Преди това пък трябва да се съберат архивите от фалиралите и закрити фирми, за да може в осигурителната история да има данни и за този период. Кога точно ще стане това обаче, никой не се наема да каже.

"Не е ясно кога окончателно ще отпадне изискването за книжни документи. По принцип целият персонален регистър е създаден с тази цел - да не са нужни други документи и да не е нужно хората да обикалят на 1000 места, за да си взимат отделни документи за доходи и стаж. Но докато формулата изисква ползването на 3-те най-благоприятни години преди 1997 г., няма как да отпадне", обясни и Йосиф Милошев, главен методолог в дирекция "Пенсии" в НОИ. Вероятно в закона ще се предвиди и определи дата, от която данните в персоналния регистър да се смятат за официални и да се ползват като документ.