Неотдавна прочетох, че германският професор Ханс-Хилгер Роперс е изнамерил медикамент срещу тъпота и забравяне. Сензационното хапче въздействало стимулиращо на определени клетки в мозъка. Въпросният антитъпотин (може и така да го нарекат) вече е предложен за серийно производство.

Няма предел за днешната наука. Но си мисля, че мъчно ще бъде открит медикамент срещу друг човешки дефект - безразличието към околните. Равнодушието към човека, изпаднал в беда...

Даже животните проявяват естествена солидарност към себеподобните. Виждали сме по "Дискавъри" как стадо биволи защитава с яростни рога по-малкото биволче от озъбения лъв. Уви, днешният човек рядко се втурва да помага на някого.

Не говоря само за растящата нашенска темерутщина. Знае се,



че безразличието е проблем на целия свят.



...По време на литературен ПЕН-форум в Берлин ми се случи да срещна тъжно потвърждение на казаното. Заедно с други двама балкански писатели се измъкнахме за няколко часа от литературните дискусии, за да видим откриването на новата железопътна гара - огромна раковина от метал и стъкло, сияеща недалеч от Райхстага, на брега на Шпрее. Очакваше се там да говори канцлерката Ангела Меркел, но преди нея популярни рокгрупи "подгряваха" пространството пред гарата. Към мястото бързаха хиляди берлинчани - млади майки и татковци, понесли бебета в походни раници, тийнейджърски тайфи с бирени кутии в ръце, белокоси съпружески двойки, любопитни туристи, даже инвалиди в самоходни столове...

Този многолюден поток ни накара да спрем по средата на моста, водещ към гарата (успяхме само да се фотографираме там) и да сменим посоката.

Постояхме на това място около половин час - колкото да вкусим от празничното настроение и да се убедим, че немските попгрупи наблягат (също) повече на барабаните, отколкото на мелодичността. Официалната част нещо закъсняваше и ние, след като хвърлихме прощален поглед на блесналата гара, бавно се отправихме към хотела.

И чак там, от екрана на хотелския телевизор, разбрахме за ужасното премеждие, с което някак случайно сме се разминали. Точно на моста, където си направихме няколко снимки, един пиян (а може би психически болен) юноша започнал да ръга с двуостър нож бързащите за площада минувачи. Един, двама, пет, десет, двадесет... Слабичкият Майк вървял тихомълком сред тълпата и



мушкал с ножа по най-коварен начин -



с кратък мах зад гърба или близко отстрани. Един се свличал тук, друг - там. Общо 31 души паднали на земята, кажи-речи в краката на останалите минувачи, но никой в бързащата тълпа не обърнал особено внимание на падащите. Човешката река се движела напред... И още една гадна подробност - първият прободен бил серопозитивен, та всички следващи получавали в прибавка и пряката заплаха от СПИН-заразяване...

И никой, повтарям, никой в устремената напред тълпа не бил разбрал (или не поискал да разбере!) какво точно става... На челната страница на сутрешен "цайтунг" видях снимка как полицаите свалят 16-годишен убиец от стъпалата на официалния влак... Значи младият психар успял да стигне чак дотам, до вагона с официалните гости - неспрян от никого, необезпокояван от никого в своето пъклено дело!...

Така е. И в респектиращия ни Запад, постигнал отдавна суперстандарт, смайващото безразличие към чуждата съдба владее множество хора.

А ние, като източна сянка на Запада, като че ли се стремим да повторим модела.

Как никой не видя



кой уби сестрите Белнейски в Пазарджишко -



та нали за да бъдат отведени от дискотеката и после претрепани с камъни, те са минали край десетки очи!

Как е възможно автомобилните катастрофи у нас, породени от надменно пренебрежение към правила и хора, да дават над хиляда жертви годишно - някакъв нашенски автотероризъм?

А ромските бидонвили в предградията, пораждащи всекидневно вируси и престъпления? А запустелите къщи в градовете, готови да се срутят (и срутващи се понякога) върху главите ни?

Май много работи наоколо не виждаме или не искаме да видим. И едва ли ще се появи скоро чудодейното хапче, което ще ни накара да се трогнем от думите: "Обичай ближния"...

Но нека не предизвиквам медицината.... Само за миг ще се върна към разказаната по-горе история. И ще допълня, че часът и минутите, отбелязани на нашите снимки от берлинския мост, почти съвпадат по време с началото на кървавата вакханалия, започнала от младия убиец.

Добре, че сме тръгнали в друга посока.