Казват, че България била бедна държава, намиращата се в по-лошия край на Европа. Това не е вярно - българите може да са бедни, но държавата не е. От началото на тази година до днес бюджетният излишък на страната е 2 млрд. лв., държавните приходи растат с 10-15%, данъчните постъпления са рекордни, фискалният резерв вече гони 6 млрд. лв.

Хубаво е, че си имаме спестовно правителство, което е заделило под дюшека 2 млрд. лв. Лошото е, че думите "България" и "излишък" са антоними.

Тезата "фискална стабилност чрез бюджетен излишък", която, преведена на български, е нещо като "хубаво е да имаме бели пари за черни дни", е вярна и успешно обясняваше небалансираните бюджети, които правителствата през последните 4 години внасяха в парламента. Тази теза обаче по никакъв начин не се връзва с



образа на България като страна - членка



на ЕС, каквато ще бъдем след броени дни. Не може хем да влизаме в клуба на богатите, на стабилните и проспериращите, хем да спестяваме за зор заман, като отделяме милиарди от и без това тънките си доходи. Вярно е, че ни предстоят големи плащания към европейската хазна през 2007 г., но те би трябвало да идват от перо в бюджета, а не от бюджетни излишъци.

В Европа определено не правят така. Само пет от 25-те страни - членки на ЕС, имаха бюджетен излишък за миналата година - Финландия, Естония, Швеция, Ирландия и Дания. В Копенхаген са рекордьори по спестени пари - 2.3 на сто от БВП. Къде сме ние?



Ние сме абсолютни шампиони -



нашият бюджетен излишък клони към 4.8% от БВП за 2006 г.

Когато се опитваше да ни влияе, Международният валутен фонд държеше да имаме 3% излишък - колкото е приемливата рамка в ЕС между другото. Като видя, че работата не отива на добре, МВФ препоръча на правителството да заложи по-нисък бюджетен излишък - 2% от БВП. После вдигна ръце и си тръгна.

Важното в случая е, че тези 2 млрд. лв. са пари, които държавата е взела от гражданите и фирмите без видима нужда. Ако през последните 4-5 години от джоба ни не бяха изваждани средно по 1 млрд. лв., сигурно пак щяхме да бъдем най-бедните европейци, но дистанцията с граждани на съюза нямаше да бъде така голяма. Това е сигурно.

Ако не се прави на Плюшкин, едно семейство спестява тогава, когато задоволи основните си потребности - за храна, облекло, консумативи, образование, култура и т.н. Държавите - простирайки се според финансовата си черга, подреждат парите си така, че да им стигнат. Нещо повече - дори и богати страни като Франция, Германия и Италия имат дефицит, а не излишък.

У нас е точно обратното. Първо



държавата обира милиарди от гражданите



и фирмите, а след това същите данъкоплатци се редят пред банките (огромна част от тях чужди) за кредити - за да вържат двата края.

Лошо няма, ще кажат едни - парите се въртят и това е най-нормалното нещо на света.

Лошото е друго - спестените пари не се използват рационално. По време на царския мандат с част от бюджетния излишък - около 340 млн. лв., бе създадена държавната компания "Публични инвестиции", която май нищо съществено не направи. И така ще бъде, докато спестените средства се инвестират в 5 градинки, 7 автобусни спирки и N на брой чешмички.

Преходът показа, че българинът е безкрайно търпелив човек, склонен да се лишава от доста неща в името на неясни цели. За 17 години той изока само веднъж - през 1997 г. Хубаво е обаче политиците, докато му свалят ризата от гърба, ясно да определят приоритетите, в които държавата би могла да инвестира излишъците.

Не може



влаковете в страната да се движат с 48 км в час,



а правителството да скатава милиарди левове. Не може инфраструктурата да е във все по-плачевно състояние, а кабинетът да спестява. С 2 млрд. лв. булевардите на София могат да бъдат постлани с една педя асфалт, а линиите на метрото да се кръстосват като буквата Ж. Някак си нелогично е да не може да намериш 3 млн. лв. за създаване на търговски регистър, а да си играеш с милиарди.

Щом се трупат излишъци, очевидно е, че данъците в страната са високи. Похвално е, че властта кандиса и ще направи корпоративния данък 10% - най-ниския в Европа. Похвално е, че данък общ доход за най-бедните също ще бъде по-нисък през следващата година. От свалянето на двата налога хазната ще загуби между 250 и 400 млн. лв. Значи излишъкът догодина ще бъде най-малко 1.6 млрд. А защо не падат тогава останалите данъци? Защо не пада ДДС?

И в крайна сметка - щом след 2002 г. държавата си позволява да пести, значи е крайно време заплатите и пенсиите да скочат несимволично.