Емилия Маркова съди държавата за дискриминация с иск за обезщетение от 10 001 лв. Искът й е срещу Министерството на здравеопазването. С указания от края на май т.г. ведомството разпорежда на 17 онкоклиники да издават протоколи за "Золадекс" само на жени до 35 г. Така лекарите от Плевен обяснили на Маркова, че заради възрастта си тя няма право на безплатно лекарство, става ясно от исковата й молба.
Жената, която е болна от рак на гърдата, вчера не дойде в съда. Не се яви и адвокатът й Катина Бончева и процесът бе отложен за 12 февруари.
Заради указанията пациенти сезираха Комисията за защита от дискриминация. От МЗ обаче обясниха, че навсякъде по света "Золадекс" се предписва до тази възраст, защото тогава жените са по-активни хормонално и с по-висок риск от метастази, а за болните над 40 г. има други препарати. Освен това жените над 35 г., за които доказано няма друга алтернатива, също ще получават лекарството, обещаха оттам.
Дело по подобен иск има и в СГС. Преди година и половина онкоболна от Пловдив осъди за пръв път МЗ заради липса на безплатни лекарства. Министерството обжалва, а жената не доживя решението на втора инстанция.
Съветвам всеки онкоболен на който са отказани лекарства по някаква причина да съди държавата. Преди повече от 4 години, през май 2002, на Дани Георгиева, някогашен форумец на Сега и лекар по образование беше отказан препарата Гемзар поради същата причина - била "стара", на 42 години, пазели препарата за по-млади - до 25 години. Извинението е чудовищно, но ежедневие и реалност в българската здравна система. Пазя си все още обяснението на тогавашния министър на здравеопазването на жалбата ни по този въпрос. Получихме го след смъртта на Дани, през август 2002, обещаваше съдействие.
Имам приятелка чийто баща в Пловдив, болен от рак на простата, е подлаган на унижение всеки месец за да му се продължат лекарствата. Истината е, че в 50% от случаите продължение няма (причините, които се изтъкват са различни), въпреки среднощното редене на опашка и списък на дошлите първи. В случаи като неговите липса на лекарства означава застрашаване (и намаляване) на живота на болния. Точно с такива случаи се занимава сдружението на онкоболните в България начело с някогшаната ми съученичка Женя Адърска. Координатите й ги има в нета, но ако някой има проблем да се добере до нея може да ми пише.