- Г-н Орешарски, как успяхте да убедите тройната коалиция да подкрепи проектобюджет 2006 само с едно събиране, на фона на разнопосочните сигнали и недоволството на различни министри от отредените им средства?

- За мен бяха учудващи коментарите, защото още на първата среща, когато се одобряваше макрорамката, беше постигнато твърдо единодушие по основните параметри в проектобюджета. И беше нормално и при разпределението на средства да се стигне до съгласие. Опитахме се проектобюджетът да бъде балансиран в максимална степен между отделните сектори и това беше предпоставка за градивна дискусия.

- Искате да кажете, че не е имало опити за извиване на ръце?

- В никакъв случай. Разбира се, имаше искания за повече пари от всички без изключение, в това число и от Министерството на финансите като ведомство. Почти всички сектори имат реална нужда от повече средства, въпросът е, че финансовите възможности позволяват това, което е представено.

- Това означава ли, че не очаквате проблеми от трите парламентарни групи на управляващите при приемането на бюджета в Народното събрание?

- Очаквам, че дискусиите ще продължат, но съм оптимист, че в крайна сметка бюджетът ще бъде приет с незначителни промени. Много ми се иска даже и без промени.

- Кои са приоритетите на бюджет 2006, каква политика се залага в него? Вече се чуха критики, че той запазва статуквото от тази година?

- Напротив, за следващата година има няколко много съществени промени на ключови параметри.

За първи път през последните 15 години намалихме осигурителната тежест, и то с една значителна стъпка от 6%. Така тя пада от над 42% на около 36%, с което вече сме конкурентни на страните от региона. Това ще даде нов импулс за икономическия растеж, защото в частния сектор ще останат значими ресурси - над 600 млн. лв. От друга страна, намаляването на осигурителната тежест е предпоставка за по-висока конкурентоспособност, тъй като цената на труда става по-ниска. И на трето място, се надяваме мярката да се отрази позитивно на самия пазар на труда и по-голяма част от него да излезе на светло.

Другата съществена промяна е в подоходното облагане. Пак за първи път през последните години необлагаемият минимум се вдига над минималната работна заплата, което дава възможност за увеличение на доходите преди всичко на ниско и средно платените категории труд. Тази мярка е насочена не само към правителствения сектор, а обхваща и заетите в частния.

Правим поредна стъпка и в политиката по доходите - от 1 януари пенсиите ще се увеличат с 5 %, а от 1 юли и бюджетните заплати с 6%.

- Очакванията и за пенсиите, и за заплатите обаче бяха много по-високи?

- На мен също ми се иска доходите да растат с по-бързи темпове. Те обаче зависят от обективни предпоставки, от растежа на производителността на труда. Това, което предлагаме, е оптимално от гледна точка на възможностите.

Друг акцент в бюджета са средствата за подготовка на страната за членството в Европейския съюз, при които има доста сериозно увеличение. Всички се надяваме, че 2006 г. ще е последната преди еврочленството ни, трябва да се свърши изключително много работа.

Предвидили сме и средства за преодоляване на щетите от наводненията. Те не са в размера, необходим за покриване на всички щети, но при ефективното им изразходване ще доведат до сериозен ефект.

- С колко се увеличават средствата за подготовката ни за ЕС и кои са основните направления, по които ще се дават пари?

- Общо увеличението е с близо 1% от Брутния вътрешен продукт (БВП), главно в три основни направления. Първото е нарастване на средства по ведомствата в изпълнение на различни европрограми. На второ място, осигурено е кофинансирането на предприсъединителните фондове ИСПА, САПАРД и ФАР. На трето място, предвидили сме и над 100 млн. лв. допълнителни средства за изграждане на разплащателната агенция към Министерството на земеделието, което е предпоставка за усвояване на средствата от структурните фондове за селското стопанство, след като влезем в ЕС. Планирали сме и резерв от около 85 млн. лв. за финансиране на дейности, които ще изникнат в хода на изпълнението на бюджета във връзка с европодготовката.

- Това ли са всъщност приоритетите в бюджета?

- За да ги обобщя, ще напомня целите, формулирани на коалиционния съвет преди месец.

Първата бе поддържане на макроикономическата стабилност. Затова ограничаваме публичните разходи до 40% от БВП и залагаме нулев бюджетен дефицит с цел в хода на изпълнението на бюджета да реализираме излишък. Втората бе повишаване на равнището на социалната отговорност и част от мерките тук вече споменах. Третата бе осигуряване на необходимите средства за евроинтеграцията, а четвъртата - преодоляване на щетите от наводненията.

Това не означава, че останалите сектори са второстепенни, но все пак тези четири направления бяха изведени на по-преден план.

Важно е да се каже, че осигуряваме малко повече средства за здравеопазването, за да гарантираме поредната стъпка в реформата - болничната помощ да се финансира изцяло от здравната каса. Планирали сме достатъчно средства и за дългосрочните програми в образователната система, които вече са започнали и дават определени ефекти. Сред тях е и компютризацията на училищата. Заложили сме по-голямо финансиране за научни изследвания, защото това е начинът да се стимулират тези дейности, вместо да се грижим само за заплати.

- Казвате, че сте осигурили повече средства за здравеопазване, а само преди дни министър Радослав Гайдарски се оплака, че проектобюджетът обрича населението на болести и той няма да го подкрепи?

- Средствата за здравеопазване се увеличават от 4.3 на 4.4% от БВП. В същото време обаче, в този сектор са необходими реформи, за да се увеличи ефективността на харчене на публичните средства. Надявам се, че ръководните екипи в системата ще предприемат мерки.

- Говорейки за здравеопазването, вързано ли е финансирането на отделните сектори с програми на министрите за реформи, особено за дейностите, за които се знае, че не са ефективни?

- Министрите имат съответни намерения, които очакваме да се превърнат в програми и да се повиши ефективността. Убеден съм, че в повечето сектори при една по-добра организация на изразходване на публичните средства, парите ще са достатъчни.

- Как обаче ще гарантирате по-добра организация, след като и тази година е на път да завърши с дългове на болниците, на общините? Само министър Гайдарски ви иска още 100 млн. лв. над предвиденото в бюджет 2005...

- Все пак остават два месеца и е рано сега да говорим с точни цифри. Но именно в тази връзка в проектобюджета за догодина са предвидени нормативни ограничения, така че която и да е система от публичния сектор да не може да поема ангажименти и да сключва договори над предвидените й ресурси.

- Залегнало ли е в проектобюджета 10-процентното съкращаване на администрацията, обявено от БСП? И как ще се извърши?

- Да, предвиждаме 10% съкращения, но не механични, а след преглед на отделните звена и функции в публичната администрация. Т. е. 10-те процента са ориентир, а не число, което ще засегне всяко звено. Съкращенията ще започнат от 1 април, тъй като е необходимо време за този преглед и за изготвяне на програма, която да доведе до по-малка, но по-ефективна публична администрация. Съкращенията ще засегнат само държавната администрация. Не става дума за лекари, учители, армия или полиция.

- Казахте, че бюджетът догодина ще е с нулев дефицит, но с тенденция към излишък в хода на изпълнението му. На първата си пресконференция като министър обаче обещахте реалистичен бюджет, без огромен излишък, както в последните години?

- Няма разминаване. Именно защото правим опит да планираме по-реалистично, намалихме осигуровките с 6%, откъдето губим над 600 млн. лв. Други 180 до 200 млн. губим от корекциите в скалата на данък общ доход и вдигането на необлагаемия минимум. И тези загуби само частично се компенсират с по-високите акцизи.

- Защо бизнесът се размина с по-нататъшното ускоряване на амортизациите като форма да се насърчат инвестициите? Първоначално това бе лансирано като заместител на обещаната нулева ставка за реинвестиции?

- Иска ми се бизнесът да прояви разбиране, че не може още първата година да се реализират всички мерки, които бяха залегнали в програмите на коалицията. За догодина обмисляхме и варианта да предприемем множество мерки, но с малки промени. Избрахме обратния подход - да приложим само няколко, но по-големи стъпки, а другите промени да оставим за следващи години. Струва ми се, че намаляването на осигурителната тежест, която бизнесът винаги е изтъквал като проблем щ1, би трябвало да отговори на неговите очаквания.

- В края на миналата седмица обаче излязоха данни, че скептицизмът на бизнеса се увеличава. Някои анализатори го отдават на липсата все още на управленска програма, други - на общото влошаване на глобалната икономическа среда - поскъпването на петрола, затягането на външните пазари. Ще са достатъчни ли мерките в бюджет 2006, за да неутрализират отрицателните фактори и да гарантират икономически ръст?

- Данните наистина са тревожни, но според мен те отразяват по-скоро глобалната тенденция, тъй като същата загриженост се наблюдава в цяла Европа. Външните шокове изнервят икономическата среда и я правят несигурна. Затова много се надявам сигналът, който даваме с по-нататъшното намаление на данъчно-осигурителната тежест, да внесе известно спокойствие. Пак ще подчертая, че икономическа цел щ1 за нас е запазване на устойчивостта на растежа, което е предпоставка за воденето на всякакви други политики, включително и социална.

- Кои са основните макроикономически параметри в бюджет 2006?

- Заложили сме 5,5% икономически ръст. Много се надявам да постигнем и по-висок, но от гледна точка на външните шокове върху икономиката и това ще е много добро постижение.

Разчетите са за инфлация от 4,9% в края на 2006 г., като отражението от предсрочното увеличаване на акцизите ще е незначително, около или малко над 1%. Отрицателният ефект от другия проинфлационен фактор - увеличението на цените на петрола - според нас до голяма степен ще се инкасира още през тази година. За догодина залагаме малко над 60 долара за барел при курс на долара от 1.61 лв.