:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,791,259
Активни 261
Страници 4,105
За един ден 1,302,066
Преход

Университетите излизат от недоимъка

Висшите училища обърнаха тенденцията и се наредиха сред най-стабилните бюджетни организации
Снимка: Сега
Стабилни собствени приходи, чувствително увеличение на спестяванията, изпреварващ ръст на заплатите спрямо политиката по доходите в бюджетния сектор. Такава картина рисуват отчетите на висшите училища за последните 5 години. Университетите успяха да обърнат медала на недостига и по преценка на експертите в момента са сред най-стабилните бюджетни организации.
Макар че в образованието винаги има нужда от още и още пари и винаги може да се спори за степента на ангажимент от страна на държавата, положителните тенденции не са маловажни. Невярно би било да се твърди, че заслугата за тях се пада единствено на ВУЗ-овете. С благословията на държавата висшите училища се ползват със завидна финансова автономия. Това на свой ред им вменява и повече отговорност.

Какви са предимствата на модела на финансиране?

За разлика от средните училища, в които държавата е наложила количествени ограничения за всички ключови за финансирането параметри - численост на персонала, минимални годишни хорариуми и брой деца в паралелка, във висшите училища преценката е оставена на университетските ръководства. Единственият регламентиран елемент в тази група са минималните заплати, които ВУЗ-овете са длъжни да плащат.
Университетите допълнително са сред малкото организации, при които субсидията се разпределя спрямо количество произведен продукт - в случая обучавани студенти, а не на база численост на персонала. Този модел в момента не дава пълния си потенциал заради централизираното определяне на приема на студентите. МОН решава колко места да отпусне в дадено професионално направление за всеки ВУЗ поотделно. При въвеждане на по-конкурентен механизъм за разпределение на местата университетите, привличащи повече студенти, биха спечелили.
Най-много спорове предизвиква именно изчислената от държавата издръжка на един студент. Сумата не е твърда, а се смята на база подадените от МОН брой студенти за всяка учебна година и общите средства, отпуснати от държавата за издръжка на университетите, тоест отгоре надолу. Така при по-голяма обща субсидия (каквато е тенденцията в последните години) и запазен брой студенти базовата издръжка на един студент нараства.
Университетите протестират, че издръжката би трябвало да се изчислява по обратния ред - отдолу нагоре, като се сумират реалните разходи за режийни и други пера по самото обучение. Според експерти обаче това ще доведе до големи разлики в претенциите на различните университети. По-сериозният аргумент тук е друг - при предлагания от вузовете подход, и те, и МОН биха имали стимул да увеличават непрекъснато броя на студентите, за да получат повече пари.
За разлика от училищата, вузовете ползват и друг плюс - правото да запазват реализираните спестявания.

Кой успява да оползотвори автономията?

Една тенденция изпъква ясно при всички групи висши училища - голямата тежест на фактора персонал. Най-добри заплати почти задължително дават университетите с най-благоприятно съотношение брой студенти на един служител (данните за средните брутни работни заплати са за 2004 г., статистиката за персонала включва всички наети - преподаватели, административен и обслужващ персонал). Тук някои университети излизат напред по силата на специфични характеристики на обучението. Най-добрите заплати например дават икономическите университети, които са и с най-благоприятно съотношение служители:студенти поради възможността за сформиране на големи студентски потоци. Върху общото състояние на университетите влияят и други, независещи единствено от ръководствата, фактори, като съпътстващи реформи в други сектори, разлики в ръста на субсидиите по сила на приетите от държавата формули и др. Така или иначе, широките граници за маневри остават.
Учебникарски примери дава ръководството на Икономическия университет-Варна.

ВУЗ-ът е абсолютен рекордьор по средна работна заплата

в цялата система - 801 лв. месечно за 2004 г. (сумите са изчислени на база възнагражденията на целия персонал). Университетът е и с най-доброто съотношение служители: студенти, като на един служител през 2004 г. са се падали около 11-12 студенти. Ако съотношението бе 1:10, средната заплата би паднала на около 700 лв.
"Отива на един икономически университет да умее да управлява финансите си", коментира ректорът на ВУЗ-а проф. Калю Донев. ИУ-Варна непрекъснато регулира състава си - и академичен, и административен. "Взехме млади хора в администрацията с повече умения и успяхме да я свием", обяснява Донев. ВУЗ-ът е наложил ограничение преподавателите му да водят занятия на други места и е приел с близо 50% по-високи норми на аудиторна натовареност спрямо типичните 360 часа годишно. "Не поддържаме специалности, които привличат малко студенти. Отделно се стремим да не се разпрострираме върху нетипични за нас дисциплини", добява Донев. Втори и по средна заплата, и по благоприятен щатен състав е УНСС - 600 лв., Стопанска академия - "Свищов" е със 486 лв. средно възнаграждение.

С едни от най-раздутите щатни състави

са медицинските университети. Тук съотношението - под двама служители на 1 студент, е по-лошо дори от академиите по изкуства, където е нормално да се работи с малки групи. И тук най-добрите заплати дава ВУЗ-ът с най-добра структура на персонала - Медицинският университет във Варна - 582 лв. Според експерти раздутият състав в медицинските ВУЗ се дължи основно на две причини - големият брой медицински училища - 5, и относително малката държавна поръчка, както и завареното положение от времето, в което към университетите имаше и лечебници. Те впоследствие бяха отделени, но ВУЗ-овете не оптимизираха достатъчно състава си, обясняват експерти.
Според ректора на Медицинския университет-София проф. Овчаров обаче съществуващото в момента положение е стабилно. "Имаме 220 ч. минимална натовареност при клиничните занятия и 360 ч. при аудиторните. Това е нормално, защото специалистите, които водят клинични занятия, работят и в лечебниците", коментира Овчаров.

Трудното да си малък

Числата разкриват и друга интересна тенденция, функция от голямата разчлененост на системата. Малките специализирани висши училища като Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Университета за архитектура, строителство и геодезия са с едни от най-ниските средни заплати - съответно 396, 393 и 359 лв. за 2004 г. В същото време тези висши училища имат изключително благоприятна структура на собствените приходи. При тях плащаните от студентите такси съставляват под 30% от собствените приходи, което означава, че тези ВУЗ привличат много външни постъпления.
"Истината е, че колкото и да е малък даден университет, нужната администрация е сравнително константна и така щатът се оказва раздут", коментира проф. Камен Велев, бивш зам.-министър на образованието и бивш ректор на ХТМУ. Според него училищата, които развиват наука у нас, са в парадоксално положение да плащат малко пари, защото много програми забраняват сумите да се ползват за възнаграждения. Начин да се компенсира това е обвързването на държавната субсидия с оценката за качество на университетите. Това е задължително изискване съгласно закона за висшето образование, но години наред не се изпълнява.
Сред хуманитарните университети с най-добри средни брутни заплати е Софийският - 521 лв. Алма Матер е и с една от най-добрите структури на приходите, като парите от такси съставляват 47% от общата сума. За 2004 г. СУ е реализирал 22 млн. лв. собствени приходи при планирана субсидия от 30 млн. лв.

КАРЕ
Показател200220032004Септември, 05/септември, 04

Приходи, в млн. лв.131,55138,28143,18117,95/101,92
Ръст спрямо предходна г.10.1%5.1%3.5%15.7%

Разходи за заплати113,28125,07139,82102,21/94,37
ръст спрямо пр.г.14.6%10.4%11.8%8.3%
ръст по политика на доходите7.4%5.3%6.0%6.8%

Субсидия по отчет193,64219,97234,17173,01/151,83
ръст22.6%13.6%6.5%14.0%

Излишък13,2812,406,2618,04/5,10

Наличности по сметки34,1549,4855,1274,71/52,64
ръст56.0%44.9%11.4%41.9%

ТОП 10 университета по средни брутни работни заплати (СБРЗ), 2004

1. Икономически университет-Варна801
2. ДМА666
3. НСА657
4. УНСС600
5. МУ-Варна582
6. НХА574
7. СУ521
8. ТУ-Габрово511
9. ТУ-София508
10. АМТИ503

Университети с най-ниски СБРЗ, 2004 г.

1. УАСГ359
2. УХТ-Пловдив370
3. Тракийски университет391
4. Минно-геоложки университет393
5. Университет "Асен Златаров", Бургас395
6. ХТМУ396
7. Тракийски университет-мед.факултет425
8. Медицински университет-Пловдив426
9. ТУ-София, филиал Пловдив433
10. Лесотехнически университет434
13
1930
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
30 Октомври 2005 23:01
В 2000 година УАСГ бяха сред ай-добре платените! Сега са най-зле в България! Евалла на ръководството му!
30 Октомври 2005 23:26
Когато и да закрият икономическите """университети""" все ще е късно за нашата многострадална родина!
31 Октомври 2005 01:31
Откога СУ стана хуманитарен университет?
31 Октомври 2005 08:23
Хмм... Че колко души в ТУ получават по 100 лв, та средната заплата да е 508 лв, след като асистент получава около 400???
31 Октомври 2005 09:59
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 31/10/2005 г/ 10:19:40

31 Октомври 2005 10:11
Защо мъчат и преподавателите, и студентите и администрацията? Едните са далеч от световната наука, вторите са във ВУЗ само да вземат тапия, третите не са виждали РС. По-добре да закрият 3/4 от ~40-те университета. Каква полза от тях?
31 Октомври 2005 10:34
Абе не знам откъде са тия числа, ама асистентската заплата в СУ е малко над 300 лв. (брутната). Ако данните са верни, то там малко хора взимат много пари и много хора взимат малко пари, за да се стигне то тези средни стойности.
31 Октомври 2005 11:18
Браво! Поздравления! Съсипаха образованието. Здравето стана платено. Данъците и таксите се качват ежечасно, а доходите си стоят та дори се обезценяват заради инфлацията. Браво на юдейските кратуни дето ни управляват. Браво на Велчев, Вулева, Костов, Паси, Кунева, царчето, Станишевски и цялата банда крадци и убийци на българския народ. Вършат си безупречно работата
31 Октомври 2005 12:56
Българските "Университети" могат да реализират още по-големи печалби като отворят едно гише и започнат да продават дипломите. И без това нищо не се учи както трябва. Завършилите знаят още по-малко при излизане. А като се има предвид какво е обучението в средното училище, задавам си въпроса защо още съществува т.н. "образование"?Всичко - бележки, дипломи, изпити, абсолютно всичко се купува. Детето ми завършва средно през 2006г. и сме в чудо! Къде да ходи да учи? - В чужбина - скъпо, у нас - безмислено?!
Дайте ми идея уважаеуми форумциV
31 Октомври 2005 13:01
ТАПА, аз мога да ти кажа за моята професия (информатика) - ако завърши СУ или ТУ със знания и добра диплома, ще си намери без проблем добра и добре платена (като за у нас, разбира се) работа.
31 Октомври 2005 15:12
Недей така, човекът мисли доброто на детето си, не да го прави залупено програмистче
31 Октомври 2005 18:22
Както съм казвал не веднъж някои българи успяват в България или в чужбина въпреки образованието си от България.
31 Октомври 2005 21:05
Споко, програмист се става само с математическа гимназия.
Нивото в средното образование пада в геометрична прогресия.
12 клас е последният добьр випуск, така че демогравският проблем
ще си каже думата за реформата и вьв висшето.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД