Има едно нещо, което политиците със сигурност умеят - стане ли дума за организирана престъпност, насочват дебата в грешна посока. Тя им е много удобна, но не води до решаването на проблемите. Това се случи и при обявената тотална война на мафията след убийството на банкера Емил Кюлев.
Какво направиха политиците и държавниците? Президентът реши, че най-важното е да се махнат имунитети на депутатите и магистратите, даже сам се отказа от своя. МВР-шефът Румен Петков изкара на улицата барети с автомати, чиито снимки красят сайта на ведомството. Заместникът му Камен Пенков повика армията на помощ. Главният прокурор Никола Филчев обеща арести и започна да пише закон за организираната престъпност. ДСБ и ОДС отново призоваха за кардинална промяна на конституцията. Иван Костов влезе в епистоларна преписка с президента и главния прокурор... Изобщо военна обстановка. Един вид - респект, а всъщност най-обикновена демонстрация. И скоро това ще стане съвсем очевидно.
Всъщност
решението е далеч по-просто и не толкова зрелищно
Битката с отдавна изживялата борческия си период организирана престъпност трябва да се води не с барети, а с данъчни. Ударът трябва да е срещу парите й и срещу оплетените в мрежата й политици, данъчни, митничари, полицаи, следователи, прокурори, съдии. Направо абсурдно е, че никой не закача най-сладкото и най-ценното - финансите на мафията. Безскрупулните престъпници няма да се стреснат от 100 барети с автомати, но със сигурност ще излязат от равновесие, ако трябва да дават всекидневни обяснения пред данъчните за доходи, имоти, коли и пари. Интересен е фактът, че ако един обикновен гражданин случайно пропусне да декларира 10 лева доход, данъчните ще го бомбардиран с поне 10 заплашителни призива да внесе парите веднага, и то с лихвите. Само изпращането на съобщенията струва повече от дължимите стотинки. И не само това - гражданинът ще бъде викан няколко пъти в данъчното, ще му се състави акт, ще му се наложи глоба и т. н. Защото така е по закон. Лошо няма, но защо законът важи само за гражданите, а подминава престъпниците? Дали не е време държавата да подходи към престъпниците не със спецмерки, а просто като към обикновени граждани.
Нали данъчните щяха да разследват всички с палати и коли за милиони? Нали периодично се хвалят, че са установили несъответствие на доходи и имущество на лица с популярни прякори от флората и фауната? Вярно, че къщите и автомобилите се водят не се водят на тяхно име, а на баба им, майка им, леля им. Но някой няма ли да попита и тези хора откъде имат пари за подобен лукс? Наскоро от комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество разказаха как "открили" баба-пенсионерка, на чието име се водел имот за милиони и три луксозни мерцедеса. Е, какво стана по-нататък?
Доказа ли старицата как с пенсията си е купила подобно имущество?
Платила ли е данък върху него? Ако не, наложена ли е глоба? Пристъпено ли е към отнемането му? Ако в тази посока се направи демонстрация, тя със сигурност ще има по-голям ефект върху бабите и техните внуци, отколкото периодичното преспиване в арестите.
Подобен трябва да е подходът към всеки полицай, митничар, съдия, прокурор, следовател, депутат, министър. Тотална проверка на доходи и имущество. Както и на фирмите, които услужливо им дават коли за ползване, спонсорират децата им да учат в чужбина и т.н. Само това е шансът на държавата за успех. Защото организираната престъпност не може да съществува без митничаря, който й пази контрабандата, без данъчния, който си затваря очите за източване на ДДС, без полицая, следователя и прокурора, които опъват чадър върху престъпленията, без съда, който я пуска на свобода, без министъра или депутата, които й прокарват обществените поръчки, концесиите, законите или питанията.
И още нещо много важно - при всички тези действия няма проблем с ничий имунитет. Имунитетът е срещу наказателно производство, а не срещу граждански дела, данъчни, имотни и финансови ревизии. Толкова е просто. Но никой не желае да поеме по този път. Защо ли?
|
|