|
Но за творческите опити на юношата ми е трудно да кажа нещо конкретно. Защото начинаещият автор е написал и публикувал първите си творби на немски език - езика, който усърдно изучава в гимназията. Вероятно неговият текст, появил се във вестничето, е затруднил не само мен, но и неговите връстници от съседните паралелки. В повечето класове на тази гимназия учениците наблягат на други европейски езици. Някои от младите автори, публикували първите си опити, са постъпили по-съобразително - редом с английските или френските текстове на творбите си, са сложили и техния български "вариант"... Задавам въпрос на симпатичния юноша защо не публикува и на български творбите си.
Така излиза, че сам иска да намали броя на своите евентуални читатели...Момчето повдига притеснено рамене. От кратките му думи става ясно, че не прави това от юношеско желание за оригиналност. Или от някакъв подранил снобизъм...Просто владее чуждия език свободно, а не е сигурен, че ще се изрази съвсем точно на български. Е, да - и вкъщи, и с приятелите си разговаря на български, но това е делнично общуване, без претенция за художествен стил. Литературата е друго нещо. Повечето художествени образци той е изучавал на чуждия език. В училището не липсват и часове по българска литература - преподавателката е добра, но все пак родната реч остава на втори план. Пък и вниманието на момчето е отдадено на основната езикова специалност... Сигурно и съучениците му имат подобен проблем... Споменатият случай естествено предизвика в мен противоречиви мисли... При това съм далече от намерението да изричам упреци. Нашите юноши, особено тези, които учат в езикови гимназии, съизмерват своите мечти с просторните реалности на века - век компютърен и глобален, век, разговарящ предимно на няколко основни езика. Ако младият човек търси сериозна професионална реализация (даже в родината), обикновено му поставят условие за по-добро знаене на чужд език, рядко питат за родния...
Пък и обективно погледнато -така наречените "малки" езици, към които за съжаление спада и българският, съществуват активно само в определени региони от планетата. За ред човешки дейности, сходни по света, се използуват общоприети "инструменти" за контакт: интернет, глобален език (обикновено английски), универсални правила за общуване. Сравнението с днешното строителство на Вавилонска кула идва от само себе си... Ала трябва ли "глобалното" разбирателство между хората да става за сметка на родния език?
Случаят с "елитната" употреба на чужд език в нашенска среда едва ли щеше да е обезпокоителна, ако не знаехме, че подценяването на родния език и литература е повсеместно. Мнозина от нас са свидетели как делничният език на младите ( пък и не само на младите!) хора застрашително обеднява. Как "звънливата" родна реч се смалява до основни понятия и ситуации, изразявани по елементарен, най-често жаргонен, начин: "яко", "супер"," кофти", "няма проблеми", "да метнем по пица" и т.н.
Особена тревога предизвиква речта на младежи, отрано загърбили училището. Според една скорошна статистиката те наброяват десетки хиляди. Някои от тях разговарят по улиците като излезли от гората мутанти... Езикът на медиите също се движи по крива улица, прибавяйки към сиромашкия жаргон и куп надути чуждици. С измъчена чужда терминология и хербарийна сухост са изпълнени даже учебниците по литература. Много от авторите на литературни анализи едва ли сами разбират всичко, което са написали... Неотразимо е влиянието и на попмузиката - преобладаващата част от песните, излъчвани денонощно в българския ефир, са с англосаксонски думи.
Между другото - "глобалната" употреба на чужд език в шоупрограми, хотелски справки, рекламни надписи и др., често е на съмнително ниво. И друг път съм споменавал като пример една рекламна табела в центъра на София: " 24 hours non stop shkembe chorba !"
Вярно е, че е необходим "глобален" език между хората, които са решили да издигнат нова Вавилонска кула.
Но нормалният човек не живее в глобални кули, а в родния си дом.
А на туй гениалний литерат дитету нема да гувори и дума БГ 
Ма дет беше казал некой от по-умните: "И най-мъдрия си е малко прост.." 
от немския, но нещо не е съвсем наред, нещо липсва. Безсъмнено човек с има Георги Константинов знае, че "свободно владеене", още по-малко "художествен стил", е преди всичко фразеология, не е граматика, не е механичен речник. 
, така седи въпросът, уви, с чуждите езици, никой не трябва да си прави илюзии, че ще постигне върховни успехи, творейки на чужд език, а не на родния си.