|
Георги Мишев е роден на 03.11.1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч (1953), а след това журналистика в Софийския университет (1958). Автор на книги и сценарии за филми, сред които "Матриархат", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Преброяване на дивите зайци", "Момчето си отива", тв сериала "Дунав мост" и др. От 7 ноември БНТ започва излъчване на сериала по негов сценарий "Патриархат".
---------------
- Телевизионният сериал ли е най-адекватната форма за отразяване на днешното време?
- Сериалът е съвременната форма на романа. Това, което навремето Емил Зола или Балзак са пускали като подлистници във вестниците, днес това нещо се запълва от сериалите. Сега човек седи пред телевизора и гледа, а не чете. Гледането е по-лесно от четенето.
- Ти натрупа опит със сериалите май.
- Още навремето, когато в началото на седемдесетте вървеше "Семейство Калинкови" на Хайтов, той ме покани за съавтор. Но моите идеи не минаха през художествения съвет. Вероятно защото им бях предал по-голяма социална насоченост. Правил съм и няколко сериала за деца. Имах и един сценарий за сериал, "Периферия", по книгата ми "Произведено в провинцията" - около 80-а година. Обаче съдбата му беше същата.
- Как преценяваш от камбанарията на "Патриархат" "Дунав мост"?
- Неудобно ми е да говоря за "Патриархат", защото никой още не го е гледал. Ще излезе самореклама, което е най-лошата форма на реклама. Нека да се извърти, нека да мине, тогава ще говорим. Може да се наложи пак да се защитаваме по телевизията, както беше с "Дунав мост". Всъщност там не ставаше дума за сериала, ами за периферни неща. Аз никога не съм уверен сто процента в това, което правя, и се радвам на всяка умна критика. Само графоманът е убеден сто процента в своята непогрешимост. Но онова беше нещо като трибунал, като другарски съд!
- Каква отговорност поемаш за съдбата на връзката между Чочо Попйорданов и Йоана Буковска? Както е известно, те се привързаха един към друг по време на снимките на "Дунав мост". В едно списание Чочо даже казва, че "Дунав мост" ги е събрал, а "Патриархат" - разделил.
- Това са косвени резултати, за които не мога да нося отговорност. Това е извън нашите прерогативи, както се казва.
- Какви роли имат те двамата в "Патриархат"?
- Те нямат допирна точка, съвсем различни образи са. Чочо се появява само в рамките на един снимачен ден. А Йоана според мен прави блестяща роля. Тя е една от най-добрите актриси в сериала. Макар че поначало тук женските роли са малко на втори план, както сочи и заглавието. Защото цялата история е мъжка. Става въпрос за мъже, за бащи, за дядовци. Класическият проблем бащи-деца е разгърнат през погледа на един разказвач. Това е автобиографична история.
- В кой от двата свята, на "Матриархат"-а или на "Патриархат"-а е по-лесно да се живее? Твоят "Матриархат", с актриси като Невена Коканова и Катя Паскалева, събра много овации навремето.
- Исторически погледнато, времето на матриархата е предисторическо време. То няма начало, няма и край. Така че много условно това време е наречено матриархат. Тогава общността се е въртяла около домашното огнище, около майката. Тя е била стожерът. По-късно вече, като се оформя семейството, родът, племето и т.н., та стигнем до държавата, постепенно се засилва ролята на бащата, на бащите. Фройд твърди, че патриархатът е времето на разума. Докато матриархатът е сетивното начало. Аз, разбира се, нямам никакви претенции за принос в психоанализата, да меря всичко с някакъв глобален аршин. За мен всичко е една пародия и на матриархат, пародия и на патриархат. Когато писах "Матриархат", исках чрез тази леко завоалирана форма да покажа до какво скотско положение е докарана българската жена в ония години. Това беше главната ми цел. Така си измислих и тази форма.
- Тогава първо излезе книгата, а после направи сценария за филма. Сега май е обратното.
- И сега е така. Просто книгата още не е излязла. Първо написах романа, после правих сценария. Работя върху тази тема 5 години вече.
- Кое е основното в "Патриархат", което се опитваш да кажеш?
- Това е един спомен, нещо като един сън. Във филма има една много хубава песен, която написа композиторът Кирил Дончев. С нея завършва всяка част. Там е побрано всичко. Моят живот, докато съм живял на село. Напуснах селото на 14 години. Във филма говори детското око, всичко е предадено през него.
- Какво време обхваща сериалът?
- Към 30 години - от 1935 до 1965 г.
- С какво предполагаш, че ще хванеш младия зрител, разглезен от толкова телевизия, изобразявайки едно селско детство?
- Аз разказвам една история с много герои, с много линии, които се преплитат. Реставрирам един живот, който е бил. Нямам представа дали това е любопитно, дали е интересно, дали някой ще седне да го гледа. Говоря съвсем откровено.
- Секс има ли, колкото в "Дунав мост"?
- Не, защото на тази възраст едно дете почти не знае какво е секс. То чува, като се говори къде какво станало, из царевиците и бостаните, но дотам.
- Ами животните? На село сексът между животните постоянно е пред очите на децата.
- Никой обаче не мисли, че това е секс. Примерно ние сме водили нашата кобила на жребец, имаше един расов разплодник. Дори съм участвал в процеса, държал съм кобилата, без да знам, че това се е казвало секс. Просто искахме да имаме конче. Една кобила носи рожбата си 8-9 месеца, колкото жената. В сериала има и секс, да не разочароваме любопитните. Секс историите във филма се развиват след Девети септември. Те са брутални, защото зад тях се крие силата на властта. Става дума за няколко души, които си позволяват от позицията на силни на деня да са силни и на нощта.
- Кой от филмите ти ти харесва най-много?
- Знам ли? От по-забавните "Дами канят" беше любопитен, и сега се върти. "Зайците..." също се гледат. В "Селянинът с колелото" също имаше нещо. Между другото, трябва да ви кажа, че голяма част от героите на моите филми присъстват и в "Патриархат". Само че с тяхната по-ранна биография, на млади години. Например, като стана дума за "Селянинът с колелото", Йордан го има и в "Патриархат", но като момче, което работи в една бъчварска работилница. Има го и Дочо Булгуров. Киноманът, който помни старите филми, ще разпознае и Ран от "Момчето си отива", ще види Щипана Бона от "Матриархат", тука, разбира се, като съвсем малко момиченце, 12-годишно.
- Това ли е филмът на живота ти?
- В известен смисъл... Нещо като завършващ удар. Най-слабото място на българина е в завършващия удар. Ние водим топката и бием накрая извън вратата. Ако тук се е получило някакво попадение, добре. Дано само да не е автогол.
- "Патриархат" е събрал цвета на българските актьори.
- Доста рисковано е да говоря за актьорите, за да не пропусна някого. Те са около 80 души. Сред тях наистина са най-популярните лица днес - Деян Донков, Кръстьо Лафазанов, Димитър Рачков, Малин Кръстев, Йоана Буковска, Васил Василев-Зуека, Христо Гърбов, Ани Пападопулу, Койна Русева, Стоян Алексиев прави голяма роля, Любен Чаталов, Нона Йотова, Николай Урумов, Мария Статулова, Васил Банов и много други.
- В какво разположение на духа посрещаш 70-годишния си юбилей на 3 ноември?
- Спокойно. Не съм нещо развълнуван, не го смятам това за някакъв праг, за някаква летва - да се чудя над нея ли да прескоча, под нея ли да мина... Просто животът си върви. Гледам да довърша някои неща, които съм захванал.
- От един предишен наш разговор беше казал, че баща ти ти е дал едно-единствено напътствие през целия си живот - да не изпускаш калема. Чия роля в твоето изграждане беше по-важната - на майката или на бащата? В матриархата или в патриархата се чувстваше по-комфортно като дете?
- Аз съм израснал в матриархат. Макар и необразована, майка ми беше много будна жена. Тя до последния си ден, живя 92 години, четеше книги, вестници, а е с четвърто отделение. Докато баща ми не се интересуваше ни от книги, ни от вестници. Бил съм повечето време с майка си. Но баща ми пък беше за мен примерът - пример на работлив човек. Той беше в работилничката, в бъчварницата по цял ден. Обикновено възпитанието се гради върху примера. Той ме е възпитавал по този начин, чрез примера си. Без думи, без приказки. Това сега ми се струва най-ползотворният начин на възпитание. Думите олекват, отлитат. Но изграждането на човек не е само наследственост, не е само средата, в която израстваш. Човек трябва да положи и лично усилие. За да се пребориш с мързела и егоизма - това са враг номер едно и номер две на подрастващите.
- Ти натрупа голям политически опит в зората на демокрацията. Беше в основата на зрелищни акции - например с Марко Ганчев щяхте да преяждате, докато Едвин Сугарев гладуваше против Жельо... Как преценяваш сегашната ситуация? Какво се случи с политическото в България?
- Днешната демокрация е следствие от тогавашната яловост. Нашата акция с преяждането срещу Едвин беше един сигнал, че този човек е един разрушител на СДС. Затова искахме да го направим в най-драстичната форма, което естествено не се разбра. И върху нас се изсипаха океани от помия.
- Сега на кого симпатизираш?
- На никого, естествено. Цялото дясно пространство в момента го няма, виртуално е. И няма личност, която с достойнство да е минала през тия 15 години, да не цитирам имена.
- Какво се случва с литературата?
- Българската литература я няма. Няма литературни издания, няма литературен пазар. Съществува антагонизъм между поколенията в литературата. Младите естествено не признават старите. Ние пък, старите, няма къде да изразим позиция към младите. Нашата литература продължава да се развива в една много опасна линия на подражателство на чуждата литература. Това е вторична литература, "секънд хенд". На нощната ми масичка няма съвременен български роман.
