|
Днес Батето има забрана да се занимава с олимпийските дела, сърбинът е обявен за персона нон грата в МОК, а кандидатурата на София се експлоатира от бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано. От самото начало е ясно, че зад иначе прекрасната идея София да се впише в семейството на олимпийските столици стоят не спортни и в никакъв случай благородни цели. Желанието да се усвоят едни средства продължава с пълна сила и след ерата на Славков.
За предимствата на домакинството на олимпийски игри е изговорено много не само от основния идеолог Батето. Да бъдеш член на престижния клуб е неоценима реклама за следващите десетилетия. Да се изгради необходимата инфраструктура, която без съответния натиск на обстоятелствата няма да види бял свят - също. Да се даде тласък на развитието на зимните ни олимпийски спортове - безспорно.
От самото начало обезпокоителни са три въпроса, които вече започнаха да стават много актуални, защото процедурата вече е в ход: колко, кой и как? Колко ще струва цялото удоволствие, кой ще го организира и как ще харчи парите?
Когато Славков лансираше плановете си преди 2 г., говореше за необходимостта да се осигурят около $1 млн. за реклама на кандидатурата. Така и не стана ясно дали в тази сума влизат и "лобистките" разходи, т. е. по осигуряване на гласове в смисъла на филма "Да купиш игрите".
Списъкът на останалите кандидат-домакини говори красноречиво - парите ще трябва да са много и не винаги коректно осчетоводени. Когато насреща се изправят част от олигарсите на Русия чрез кандидатурата на Сочи, Южна Корея чрез Пьонгчанг и Казахстан чрез Алмати, без сериозен финансов ресурс и без пари под масата няма да се мине. Това е доказано от практиката, въпреки новите антикорупционни правила на МОК за избор на домакин.
Също така е ясно, че ако София все пак успее да вземе домакинството,
разходите по подготовката на игрите ще надхвърлят $1 млрд.
Възвръщаемостта, колкото и да я има, никога не покрива този масраф. В последните две десетилетия, когато изискванията към организацията се повишиха неимоверно, не е имало случай домакинът да успее да си върне инвестицията. Нещата се усложниха още повече след 2001 г., когато перото за осигуряване на безопасността също се увеличи драстично. Дори Торино, зад който стои мощната италианска икономика и държава, непрекъснато изпитва затруднения с финансирането заради скрити или недомислени разходи в началото.
Колко ще струва прекрасната идея на София? При всичките уговорки за евтина работна ръка и материали, сумата в никакъв случай няма да е по-малка от милиард. България трябва тепърва да изгражда огромна инфраструктура, която в други страни вече е налице. Освен това от практиката е известно, че предварителната сметка винаги е доста занижена в сравнение с реалната. Няма никакво съмнение, че страната ни няма да си върне инвестициите при каквито и да е приходи от МОК от спонсори и тв права. Може ли България точно в този момент да си позволи това удоволствие? Едва ли.
Вторият ключов въпрос е кой ще осъществи кандидатурата и впоследствие организацията на зимните игри. В началото знаменосец беше Славков с помощта на Такач и на държавата в лицето на Лучано. Днес бившият спортен министър е приватизирал правата върху идеята, но какво мислят БОК и държавата е доста неясно. Освен това покрай сформирането на новия парламент и промените в правителството почти бяха изпуснати сроковете за подаване на заявка в МОК. Начинът, по който това бе направено, подсказва какво ни очаква по-нататък - работата ще се върши в последния момент и на тъмно.
За да бъде внесена кандидатурата на София, бяха необходими съгласието на общината и държавна подкрепа. Първото писмо беше осигурено в нарушение на закона. Стефан Софиянски подписа писмото до МОК в момент, в който вече беше депутат. Формално, а и законно, това трябваше да направи Минко Герджиков, който тогава вече изпълняваше временно длъжността на столичен кмет. Да не говорим, че това трябваше да стане и след гласуване в Столичния общински съвет, каквото въобще не е имало. След дълги месеци на протакане и подмотаване държавната подкрепа дойде в едно от последните заседания на правителството на Симеон Сакскобургготски. Настоящият кабинет все още не е изразил мнението си по това завещание, което засега не е толкова скъпоструващо. Вече са внесени $150 000 невъзвръщаема такса, но във втория етап трябва да се внесат още $500 000. Тях МОК връща обратно, ако кандидатурата не успее при гласуването.
Покрай суматохата в БОК и държавата,
Лучано си присвои правата върху кандидатурата
Той основа и регистрира без никаква обществена гласност "Комитет по кандидатурата на XXII олимпийски игри София 2014", който беше вписан и в МОК. Това му дава права да представлява софийските амбиции и планове пред тази институция.
Че Лучано действа умно и бързо, няма спор. Че го направи на тъмно - също. Спорни са обаче отношенията на този комитет с другите два субекта, които имат решаващо значение за реализирането на кандидатурата. В момента, 3 месеца преди предварителната пресявка на кандидатите, трите институции - комитет по кандидатурата, държавната агенция и БОК, действат като орел, рак и щука.
Без олимпийския комитет не може да бъде направена и една крачка по кандидатурата на София. Засега, 20-ина дни преди провеждането на общо събрание на БОК, лагерът на бившия министър е по-скоро в опозиция. Самият той е сред кандидатите за председател на БОК, но огромна е вероятността да се наложи групата анти-Лучано. Това предполага хлад във връзките между БОК и комитета по кандидатурата. Дори е възможно да се създаде нов, алтернативен комитет по кандидатурата (за това намекнаха вече председателят на ДАМС и шефът на Столичния общински съвет Владимир Кисьов), но и това не е решение. Досега вече беше изгубено много време, а първият етап от пресявките чука на вратата.
Отношенията с другия основен субект - държавата, също са далеч от гладки. Председателят на ДАМС Весела Лечева вече заяви, че комитетът на Лучано е сформиран по неясен начин и че е малка възможността да му даде политическа подкрепа.
Лечева е доста сериозно ангажирана и в битката за властта в БОК,
естествено от противниковия лагер. В същото време е в нещо като капан - хем не иска да работи със своя предшественик, хем изглежда обречена да го прави. Ако реши да се конфронтира, рискува да си спечели славата на "разбивач на олимпийските мечти". Без нейната подкрепа пред правителството обаче Лучановият комитет по кандидатурата едва ли ще види някакво финансиране. А то е жизненоважно - както сега по време на кандидатурата, така и впоследствие при евентуално спечелване на игрите.
В цялата история до момента единственият факт са заявените прекрасни намерения и липсата на каквато и да е активност на финансовия фронт. А именно там се печелят скъпи битки като тази.
|