На Хана Аренд, една от най-добрите изследователки на тоталитарните теории и практики, принадлежи фразата за баналността на злото. Да, на нас понякога ни се струва, че ксенофобските идеи са резултат от някаква свръхоригинална, невиждана до този момент сатанинска мисъл. Само че истината е съвсем друга. И националсоциалистическите, и фашистките, и комунистическите практики станаха възможни, благодарение на най-елементарни човешки чувства - завист, яд, необходимост да обвиняваш не себе си, а някой друг за собствените си провали.

Да си мислим, че с изчезването на тоталитарните идеологии са изчезнали и тези чувства, е, меко казано, глупаво. Хората ще продължават да мразят, да си завиждат, да търсят врага, с чиито пъклени замисли да обясняват неблагополучията си.

В това отношение българите не сме никакво изключение. Тъкмо обратното.



Завистта при нас е национален спорт



Неспособността да се радваме на успехите на другия - също. Ето защо не е кой знае колко трудно за някоя партия да използва тия национални черти, за да направи парламентарен пробив. И "Атака" направи точно това. Тя се превърна във феномен, благодарение на това, че най-добре успя да използва желанието на българина да обвинява някой друг за неуспехите си.

През последните дни се появиха много обяснения за успеха на тази партия, но всички те могат да бъдат обобщени по следния начин - виновни за успеха на екстремистите били традиционните политически сили, които се отчуждили от хората, и затова хората потърсили нетрадиционни представители. Подобно обяснение, макар и логично звучащо, скрива една голяма част от истината. И по-точно казано, то отново



разтоварва обикновения българин от неговата отговорност.



Той, видите ли, не бил виновен, че е гласувал за "Атака". Той, едва ли не, бил принуден от обстоятелствата да го направи. Само че това изобщо не е така. Никакви извинения не може да има за човек, който съзнателно е дал гласа си за ксенофобска и нацистоподобна партия.

Изобщо, крайно време е да престанем да изповядваме идеята за невинния и чист народ, който, понеже бил излъган от лошите политици, се доверил на някакви нечисти субекти. Тези 400 000, които гласуваха за "Атака", не са невинни. Ни най-малко. Не можеш да бъдеш невинен, когато гласуваш за човек, чиито призиви са пропити с омраза не само към циганите, турците и евреите, а изобщо към всеки, който се осмели да бъде "по-различен". Не можеш да се наричаш чист, когато с гласа си си подкрепил безумните брътвежи на хора, които очевидно се нуждаят от психиатрична помощ.

Да, българският политически елит наистина може да предизвика погнуса. Но още по-гнусно е да решиш, че комплексарите от "Атака" са нещо по-добро.

Взета в чистия си вид, идеологията на тази формация е омерзителна главно поради следната причина. "Атака" твърди, че проблемите на България били в това, че във властта имало много хора с небългарска кръв. Оттук следва и изводът - достатъчно е във властта да има единствено чисти българи, за да дойде и при нас вечното щастие. Безкрайно тъпо съждение, но, именно благодарение на него, хората гласуваха за "Атака". Защото какво се оказва? Според тази идеология, за да имаш шансове за успех в живота, изобщо не е нужно да се образоваш и да се съсипваш от работа. Напълно достатъчно е да представиш документ за "чист български произход" и всички врати ще бъдат отворени пред теб. Познато звучи, нали? Гледахме го това петдесет години, когато гаранцията за просперитета бяха не личните качества, а членството в БКП. Днес от "Атака" ни предлагат подобен модел. Отново личните качества и положеният труд нямат значение. Единственото, което ще има значение, е кръвта, която тече във вените ти. Ще кажете, че българският народ е достатъчно мъдър и достатъчно зрял и ще се изсмее на подобно безумие. Е, 400 000 мъдри и зрели хора не само че не се изсмяха, ами с радост прегърнаха точно тази идея.

Всъщност, ако има нещо положително във възхода на "Атака", то е тъкмо това - нагледно ни беше демонстрирана интелектуалната нищета на голяма част от нашите сънародници.



Успехът на "Атака" срина и още един мит.



Този за прословутата българска етническа толерантност. В негова подкрепа ние непрекъснато цитираме успешния си етнически модел през последните 15 години и спасяването на евреите по време на Втората световна война. Само че услужливо забравяхме много други неща. Забравяхме латентната си омраза към останалите етнически групи, които живеят тук. Забравяхме възхитата си пред грубо манипулативните, псевдоисторически съчинения, които ни описват като най-великите хора на земята, а всички останали като подлеци и вероломни индивиди. Забравяхме и онзи срамен факт от съвсем недалечната си история, когато огромното мнозинство от населението на нашата държава подкрепяше възродителния процес и твърдеше, че Живков е напълно прав да смени имената на турците и да ги изгони в Турция.

Да, свенливо мълчахме за всичко това. Мълчахме, защото ни беше страх да не ни лепнат клеймото "българофоби", "отродители" и "подлоги на евреите, турците и циганите". И докато ние се увивахме в пашкула на конформизма, други, като "Атака", крещяха. Крещяха глупости, разбира се, само че глупостите им се харесваха, защото даваха простички отговори. Българите се радваха и ще продължат да се радват на такива отговори, защото Сидеров им посочва така желания враг, който е виновен за всичко.

Всъщност, тази формация стана възможна главно благодарение на нашия собствен мързел, на нежеланието ни сами да правим съдбата си, на безумния ни стремеж да търсим виновници за проблемите си в различните от нас. Ето защо "Атака" е най-добрата диагноза - за отказа ни от мислене, за любовта ни към баналното зло.