Президентът и премиерът на Румъния се ритат уж скришом под масата, но резилът им се вижда от всички. Високите им постове ги изкарват на показ и откакто Румъния влезе в ЕС на 1 януари спектакълът им се гледа не само от национална, но и от европейска публика.

Първата атака тази година дойде от двореца "Котрочени". От резиденцията си президентът Траян Бъсеску обвини в корупция министър-председателя Калин Попеску Търичану.

"Траяне, когато имаш време, намеси се в Главна прокуратура по проблема.. ". Такава бележка с почерка на премиера показа пред камерите на националната телевизия румънският държавен глава. Търичану му изпратил през 2005 г. това послание с искане да спре разследване срещу собственика на компанията "Ромпетрол" Дину Патричу. Не стана ясно какво е обещано в замяна на Бъсеску, но на въпроса защо чак сега компроматът излиза на бял свят президентът имаше готов отговор - мълчал, за да не пострада образът на Румъния и



да не се дискредитира кабинетът



преди влизането на страната в ЕС.

"Президентът се опитва да се намесва в работата на кабинета, да ръководи страната, като използва за целта тайните служби, да влияе на правосъдието, а всичко това представлява преход към авторитарен режим", контрира премиерът. От ефира той отправи и люта закана към Бъсеску. В прав текст Търичану заплаши румънския президент с импийчмънт, но му даде възможност да се поправи. Като лидер на либералите той обяви, че позицията на съпартийците му по предложението на опозицията за отстраняване на Траян Бъсеску от длъжност зависи изцяло от бъдещото поведение на държавния глава. Положението му обаче не е толкова критично, макар че социалдемократите, консерваторите и националистите от партията "Велика Румъния" имат 228 гласа. Само осем гласа не им достига до необходимите 336, за да бъде свикан



референдум за отстраняване на Бъсеску.



Въпреки взаимните обвинения, закани и дипломатично прикрита неприязън обаче малко вероятно е отношенията между президент и премиер да стигнат до крайност. Бъсеску и Търичану разбират, че победител в тази битка не може да има. И двамата са участници в политическа игра със здрави корени в миналото. Дали са били сътрудници на тайната политическа полиция "Секуритате", както се обвиняват взаимно, едва ли ще се разбере. Дори да е имало нещо компрометиращо, вероятно са си прочистили досиетата. Еволюцията на възгледите и демократичното им прераждане обаче не може да заличи фактите, че са родени, живели, израснали, получили образование, членували в обществени организации и работили в определен период за тоталитарния режим на Николае Чаушеску.

Има и още нещо. Пред лицето на опозицията, която заплаши в пленарната зала, че ще иска вот на недоверие за кабинета Търичану, личната вражда с президента временно може да мине на заден план. Ако центристката коалиция, която управлява вече две години, се разпадне, Румъния рискува да не изпълни реформите, за които трябва да дава отчет пред Брюксел само след два месеца. Както и България, тя бе приета с ред условия и трябва да ги изпълнява, за да не бъде наказана с предпазни клаузи. Най-тежкият проблем е корупцията, която е поразила държавните структури на всички равнища, и евентуалната дестабилизация



може да предизвика верижна реакция от компромати.



Солидарността пред общата заплаха вероятно ще заглуши враждата или поне ще намали градуса й. Бъсеску знае от службата си в морския флот, че разклати ли се корабът, могат да си изпатят и капитанът, и боцманът. Цопнат ли в океана, всички стават равни.