Около 50-ина са засега избраните българи, които влизат в бюрократичния брюкселски елит, а това значи - в един нов свят. Тази поредица се води от еврокомисаря Кунева, която е най-вископоставеният българин в Брюксел. След нея се подреждат 18-те евродепутати, членовете на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. В това число са и нашите съдии - Александър Арабаджиев - в Съда на Европейските общности, Теодор Чипев - в Първоинстанционния съд на Европейските общности, както и Надежда Сандолова, член на Европейската сметна палата.

Всички тези петдесетина българи ще променят рязко стандарта си на живот, защото стават част от най-висшата и най-добре платена група в ЕС. Членовете на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите не получават заплати, макар че се водят дискусии в тази посока, но пък затова престоят им в Брюксел е много добре обезпечен. Останалите



ще взимат космически за българина суми,



които само ще увеличат дистанцията между този, който ги представлява, и този, когото представляват. С една дума - формира се нов елит. Той най-вероятно ще смени или поне ще има решаваща роля в бъдеще при подмяната на елита на прехода. Ето защо е толкова голяма битката сега за заемане на висши позиции в ЕС.

Два са начините да се озовеш в редиците на тази еврономенклатура.

Първият е, когато влизаш в новите евроструктури по силата на служебните си задължения - например кметовете в Комитета на регионите, докато заемат този пост. Вторият начин е като намериш силни лобисти в Брюксел, които да те "изтеглят" дипломатично, но с нетърпящ възражения тон. Българският еврокомисар Меглена Кунева е типичен пример за това как можеш да попаднеш в еврономенклатурата по втория начин и изведнъж да се озовеш с месечна заплата от 16 000 евро.

Година преди избора й за еврокомисар Кунева тихомълком стартира своята лобистка кампания - но не у нас, а в Брюксел. Успя, защото постигна три неща - показа им, че много работи, че е успешна и получи важна аристократична препоръка. Кунева умело представяше успехите и усилията на цялата държава като свои. Но се разграничаваше от неудачите. За тях тя винаги намираше точния адресат - стягаше министрите и понякога назоваваше поименно виновниците за изоставането, даваше зор на депутатите. Спечели, защото заложи много повече на подкрепата на шефа на комисията Жозе Мануел Барозу и неговите колеги, отколкото на национална подкрепа.



Прякорът, който й излезе тук: "Госпожа Yes",



всъщност се оказа печеливш за нея. Макар че БСП много искаха да лансират свой човек за еврокомисар, не посмяха заради очаквания скандал, който междувременно сполетя Румъния. Прав е Калфин, като казваше, че се сеща за поне десетина по-подготвени и по-подходящи имена. Всички те обаче нямаха нужната легитимация пред брюкселската "аристокрация". За да попаднеш в техните среди и за да те приемат, е нужно да те признаят за част от себе си, да се убедят, че сте от една и съща кръвна група. Европейската комисия не е механичен сбор от национални представители, а група от съмишленици. Самите жители на Брюксел упрекват евробюрократите, че се изживяват като истински аристократи. Те живеят в елитен затворен квартал - в суперлуксозна обстановка, имат си собствени места за хранене, апартаменти, забавления. Кунева отлично се вписа в този свят. Не без помощта и силната препоръка на Симеон Сакскобургготски.

С помощта на мощно лобиране ще бъдат заети и висшите постове в ЕК, за които наскоро бяха обявени вакантни места. Два от тях са много примамливи - за генерален директор на дирекция "Рибарство и морско дело" и на "Икономически и финансови въпроси". Свободно място има и за зам. генерален директор на ГД "Образование и култура", както и за двама главни съветници. Формално и тук има изисквания за заемане на длъжността, има и процедура за избор, но никой в Брюксел не крие, че тези постове се заемат също от хора от т.нар. "брюкселска аристокрация". И затова



препоръките на Кунева ще имат по-голяма тежест



от тези на правителството. Страната ни по принцип е заявила желание да получи поне едно място за генерален директор и още едно - за заместник. БСП си дава сметка, че след като "подари " на НДСВ еврокомисарския пост, не бива да изпуска следващите високи постове в Брюксел, защото иначе ще се лиши от представителство сред евроаристократите. Ето защо не е изключено за някой от тези постове да бъдат лансирани имената на конкурентките на Кунева - Ирина Бокова и Меглена Плугчиева, както и на още няколко опитни дипломати.

Истинската битка за избор на евродепутатите сега предстои. Изборите през пролетта ще се окажат едни от най-важните, защото те ще трасират пътя на част от новата номенклатура. В тях свое представителство ще търси и новата партия ГЕРБ, защото по този начин ще се легитимира като европейска партия. ДПС също търси легитимация чрез този вот и затова гласовете от Турция са им толкова необходими. "Атака" е другата политическа сила, която на всяка цена ще се опита да лансира свои представители в ЕП.

Три са големите предимства за един евродепутат. Той получава като ценен капитал информация, която струва пари и влияние. Второ - получава възможност за лобиране. И трето - получава трамплин за еврокариера.

Същото може да се каже и за представителите ни в двете граждански структури, които бяха институционализирани в Брюксел. В Европейския икономически и социален комитет имаме 12 представители.



Квотата е формирана от три групи -



от синдикалисти, представители на бизнеса и на гражданските сдружения. Първата сесия с пълноправните български участници вече се състоя на 17 януари, когато темата Либия основателно беше поставена от тях. Сред добре костюмираната номенклатура в комитета са шефът на КНСБ Желязко Христов, неговият заместник Пламен Димитров, заместникът на Тренчев в КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и неговият колега Веселин Митов. Бизнесът е представен от шефа на БСК Божидар Данев, Любомир Хаджийски от "Възраждане", Адриана Тошева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците и от изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова. Доста интересни са представителите на неправителствения сектор. Маргарита Симеонова е от съюза на потребителите, Пламен Захариев е от съвета на хора с увреждания, Людмила Тодорова е от асоциацията на фермерите и Донка Соколова - от съюза на жените. Пламен Захариев е съдружник в три сдружения с дъщерята на бившата социална министърка, а сега евронаблюдател от НДСВ Христина Христова. За баланс пък Донка Соколова е човекът на Масларова. Не е ясно каква точно работа ще свършат българските представители в европейския комитет, но поне две неща са напълно сигурни - че постът е много престижен, а и може да бъде доходен, ако българите не започнат да харчат като френски благородници.

Българските представители в Европейския икономически и социален комитет ще трябва да участват в пленарните му сесии, които се провеждат всеки месец. Отделно от това ще участват в поне две секции (комисии) и в още куп срещи, които комитетът непрекъснато провежда. Това означава, че почти половината от месеца ще бъдат в чужбина и в следващите четири години ще се разкъсват между София и Брюксел. За работата си в комитета те няма да получават заплати. Сигурно е обаче, че пътните разноски и нощувките ще им бъдат безплатни. Освен това те ще получават и командировъчни заедно с всички екстри и привилегии, които предлагат на членовете си евроинституциите.



Дневните пари са над 200 евро



2/3 от становищата, с които излиза Европейският икономически и социален комитет, са по искане на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет. Това означава, че в този форум се обсъждат всички директиви и комюникета на ЕК. Те нямат задължителен характер за институциите на ЕС, но се смята, че е задължително да се отчете и мнението на гражданските структури в Европа. Кръгът от въпроси, с които ще се занимава комитетът, е много широк. Той обаче не може да бъде сезиран за проблем, който съществува в България например.

12 са и българските представители в Комитета на регионите. Всички те са кметове или шефове на общински съвети. Имат и 12 свои заместници. Сред титулярите са кметовете на Търговище Красимир Мирев, Детелина Николова - Добрич, Хасан Азис - Кърджали, Веселин Златев -Шумен, Богомил Белчев - Габрово, Ремзи Юсеинов - Кубрат, Антоанета Георгиева - Перник, Катя Дочева-Твърдица, Кирил Йорданов - Варна, Йоан Костадинов - Бургас, и Владимир Косьов - шеф на ОС в София. Всички разходи на членовете се поемат от Комитета на регионите. Когато един кмет не може да участва в сесията, трябва да прати свой заместник. Ако заяви участие и не отиде, разходите са за сметка на Националното сдружение на общините. Така за декемврийската сесия заради неучастието на сливенския кмет Йордан Лечков сдружението трябваше да плати около 1000 евро.

Родната еврономенклатура има много варианти пред себе си. В момента тя се създава, групира и набира скорост. И затова влиянието й върху следващите избори у нас - местни и парламентарни, ще се засилва. За да създава по-стабилна почва под себе си. И за да запази за дълго влиянието си.