В музея "Прадо" в Мадрид има една по-специална зала, в която са изложени две платна на Гойя, на които очевидно е нарисувана една и съща жена. На едното тя е облечена, а на другото - гола. Става дума за Маха. Стар исторически и художествен спор е дали всъщност тялото на голата принадлежи на жената от съседното платно, коя от двете картини е по-добра, какво е имал предвид Гойя и т.н.

С риск сравнението да изглежда профанско ни идва да възкликнем като шопа: аналогичен случай в наше село. Само че при нас героинята е българската Темида.

С приемането на сегашната българска конституция през 1991 г. тя беше яко навлечена - с имунитети, с огромни правомощия, с невъзможност да бъде контролирана. Но ето че две промени в основния закон я разсъблякоха. Първата е от 2003 г., а втората се случва сега.

Преди 4 г. бе премахнат абсолютният имунитет срещу наказателно преследване за магистрати и остана само функционалният, т.е. магистратите можеха да бъдат разследвани, обвинявани и съдени като редови граждани за всички престъпления, а не единствено за тежките. Сега се премахва и тяхната наказателна неприкосновеност, като се запазва единствено неприкосновеността им за решенията, които вземат. В края на миналата седмица с 213 гласа "за" парламентът реши на второ четене, което обичайно значи, че ще мине и на трето, че срещу съдиите, прокурорите и следователите ще може да бъде повдигано обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. Това досега беше забранено в конституцията. Въвежда се и нов инспекторат, който ще проверява дейността на органите на съдебната власт.



В системата вече ще има поне 3 кадруващи стълба



Първият е Висшият съдебен съвет, който по конституция и закон има това право. Вторият е главният прокурор, който далеч по-лесно ще може да образува и арестува магистрати. И третият е въпросният инспекторат, по чиято инициатива и сигнали ще могат да се разследват магистратите.

Разголването на Темида означава и че срещу съдии, прокурори и следователи ще могат да бъдат използвани по-лесно специални разузнавателни средства, ще се събират по-лесно доказателства и в крайна сметка би трябвало да може далеч по-скоростното системата да се чисти от корупмирани, недобросъвестни и немарливи.

Голото невинаги е красиво и вероятно ще лъснат много прикривани срамотии на Темида. При всички положения консервативната и силно облечена в имунитет и власт система имаше нужда от това радикално смъкване на защитите. Защото дори и след първата поправка от 2003 г. , когато магистратският имунитет остана само функционален, системата не изчисти почти нито един хванат в нарушение, още по-малко в престъпления свой представител.

Главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров изразиха задоволството си от почти цялостното отпадане на магистратския имунитет.

Това на практика е далеч по-важно за главния прокурор, който сега получава изключителни шансове да докаже, че е бил искрен и най-вече способен да изчисти съдебната система от случайните, корумпираните и неспазващите правилата й. Още повече, че огромна част от опитите му в тази посока през последната година удрят на камък. И въпреки че има няколко махнати прокурори и следователи от ниските нива, нито един от тях дори не е влязъл в съда, а камо ли да е осъден.

Макар настоящата поправка - четвърта по ред, да бе замислена и обявена като "съдебна", депутатите изненадващо и някак тихомълком направиха и още няколко важни промени. Част, от които директно ги облагодетелстват. Така вече почти отива в историята темата с гласуването с чужди карти, с липсата на кворум и всички сродни критики срещу българския депутат. Защото той самият си гласува отпадането на изискването за кворум по време на заседанията на парламента, с изключение на откриването им и при гласуването на актовете. Все едно да бяха записали в основния закон, че



съдията влиза в съдебната зала само в началото на заседанието



и се връща, за да постанови решението. Освен това депутатите си гласуваха да имат самостоятелен бюджет. На бегом минаха и още няколко важни промени, чийто ефект може да се окаже положителен, но би могло и да се окаже бягане далеч пред вятъра. Така отпадна задължителната военна служба и се даде право на общините да определят местните данъци и такси.

Четвъртата поправка може вече да се нарече факт. Остава тя да се окаже поне донякъде по-смислена и приложима на практика. За да не я сполети съдбата на предишните три, които самите депутати сега наричат несполучливи, а пък хвърлиха за тях толкова време - разбирай пари, и толкова усилия. Сега трябва да се докаже практическа полза. При това на всяка цена. Иначе парламентът няма да събира вече и 10% одобрение. Да не говорим, че целият конституционен процес ще бъде опорочен за години.