Тези дни се случи нещо невиждано досега. Медицинските сестри от "Пирогов" спряха работа в знак на протест, но се организираха сами, без синдикати и съсловни съюзи, без първоначална подкрепа на лекари, без да искат оставки на когото и да било. Просто показаха, че тежката и високорискова работа изисква съответното заплащане и уважение.

Това е логична реакция на дългогодишна тенденция, чийто резултат най-накрая излезе наяве. Години наред държавата и здравната система оставяха в кьошето на полезрението си цяло едно съсловие. Медицинските сестри просто бяха даденост, длъжна да съществува априори и на фотосинтеза. И докато течаха дебати за реформи, бълваха се стратегии за преструктуриране и всички се вторачваха до стотинка в дохода и заетостта на лекарите, сестрите тихомълком се реформираха и преструктурираха от само себе си. Т.е. изведнъж се установи, че броят им клони към санитарния минимум. И, естествено, вече е късно за предотвратяване на кризата.

-----

В момента у нас има около 29 700 медицински сестри. За сравнение - през 1990 г. са били 53 000. Броят им в България е 40.5 на 100 000 души, а в ЕС - 71,9. Съотношението сестри - лекари е почти 1 към 1. Работещите доктори у нас са малко над 28 000, сочат данните на Националния център по здравна информация.

"Точната цифра у нас сега не е ясна, тъй като всеки ден идват по две-три сестри за сертификати, с които да заминат за чужбина", обяснява проф. д-р Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Това значи, че подготвяме сестри за Европа, а държавата плаща за тяхното обучение.

А и не всички сестри у нас работят като такива. "Част от тях напуснаха болници и кабинети и работят в магазини и в обслужващата сфера. Други пък са по регистратурите на болници и кабинети, което не е сестринска дейност", казва Маркова.

Още цифри - за да отговарят на световните стандарти, българските болници трябва да имат



по една сестра на 4 пациенти



Това значи, че в България трябва да има минимум 60 000 сестри. Според проф. Маркова в момента например в Александровска болница има 120 вакантни места за сестри, а в Националната кардиологична болница - 150. Частните болници също трудно намират сестри, наемат за по 4 часа кадри от държавните. "Там, където няма достатъчно сестри, наличните тичат като луди, за да вържат графика, например в клиники с по 7 сестри и 16 лекари. Благодарение на което нямат време за комуникация с болните, а именно сестрите са тези, които трябва да говорят с пациентите", твърди Маркова. Според нея проблемът с липсата на сестри в София е по-голям, отколкото в провинцията. В столицата проблемът е станал още по-сериозен след откриването на болница "Токуда", тъй като там са отишли да работят доста сестри от големите държавни болници. Това е и една от причините за недоволството в "Пирогов", който захрани с немалко кадри японската болница.

Не е ясно и каква част от намалелия за 17 г. брой на сестрите се дължи на емиграция. Известно е обаче, че тя е масово явление. "Нашите сестри основно заминават за Гърция, Израел, Италия, Англия. Само в Лондон са 4000", обяснява Станка Маркова. Голяма част от тях работят на регистратури, като болногледачки и в старчески домове, но пак получават доста повече, отколкото тук. Макар и по-рядко, завършват курсове за преквалификация и стават фризьорки, защото и в чужбина тази работа е по-добре платена.



Причините за отлива



"10 години се твърдеше, че болниците трябва да намалят с 10% персонала си. И естествено се съкращаваха сестри", смята шефката на съсловната организация. След това сестрите сами започнаха да напускат заради ниските възнаграждения. Това обаче е само част от проблема. У нас отношението към медицинските сестри, особено в болниците, винаги е било като към втора ръка хора, обслужващ персонал, зависим и дължащ всичко на лекарите. Пренебрежението вероятно е и една от причините толкова дълго управляващите системата и самите болници да не забелязват проблемите на сестринското съсловие - все пак и те са лекари.

В момента трудно може да се каже каква е средната заплата на сестрите заради големите разлики при различните видове лечебни заведения. Най-тежко е в бюджетната сфера - "Бърза помощ", психиатриите, хемодиализата, социалните домове, където заплатата е 180-190 лв. "Сестра в психиатрия с 30 г. стаж получава 192 лв., а санитарят - 160 лв. От 1 януари с увеличението на минималната работна заплата санитарят вече ще взема 180 лв. Ако това продължава така, няма да остане и една сестра в тези заведения", предупреждава Маркова.

Затова здравният министър Радослав Гайдарски от доста време обяснява, че ще направи възможното заплатите в тези лечебни заведения да скочат с повече от предвижданото за бюджетната сфера 10% увеличение. С колко - още не е ясно.

В доболничната помощ сестрите вземат по около 180-250 лв. "Освен това се назначават на половин щат - за да се плащат по-малко осигуровки. Те обаче си работят цял ден, но останалата част от парите се дават на черно. Затова искаме не само личният лекар, но и сестрата да получава фиксирана сума за записан при медика пациент", казва Станка Маркова. Според нея капитулацията за сестра трябва да се дава от здравната каса.

В болниците сестрите в масовия случай вземат по около 300 лв., твърди Маркова. По данни от здравно министерството средната заплата е 400 лв., но без осигуровките. Само в клиники и отделения, където се работи по скъпи клинични пътеки - неврохирургиите, някои детски отделения и кардиохирургиите, доходът може да стигне и до 800 лв. Това обаче не е масовият случай.



Изход



Не е ясно какво ще стане по болници и кабинети, когато се стигне дъното, а това време е наближило. "Ще започнем да внасяме сестри", предполага Станка Маркова. Това обаче нито е лесно, нито е изход. Те трябва поне да разбират български език, т.е. у нас може да идва персонал от Русия, Украйна, Молдова, Македония. "Освен това те няма да дойдат, за да останат у нас, а ще ползват България като трамплин за ЕС. Просто няма смисъл да стоят тук за толкова ниски заплати", смята шефката на съсловната организация.

Като един от изходите Маркова предлага на мястото на закриващите се в момента медицински колежи след 10-и клас да има средни професионални медицински училища, където да се подготвят помощник-сестри - болногледачи, медицински секретарки, стоматолигични сестри. Така ще се освободят професионални сестри, които да вършат чисто медицинските грижи.

Освен това законово трябва да се разреши частна практика за сестри и акушерки, смята Маркова. Болниците все по-бързо изписват пациентите, но след това няма кой да се грижи за тях. А може здравната каса да плаща на сестри, които да поемат тези грижи.

Здравно министерство пък предвижда да се увеличи приемът за медицински сестри в медицинските колежи - възможно е това да стане още през тази година.





---КАРЕ---

ОБРАЗОВАНИЕТО

"В образованието по здравни грижи цари невероятен хаос", смята Станка Маркова. Обучението на сестрите тепърва трябва да отговаря на европейските изисквания. Тяхната образователна степен трябва да е бакалавър, а не специалист, както досега. Според закона за висшето образование обаче те не могат да се обучават за бакалаври в сегашните медицинските колежи, защото тези училища нямат съответния преподавателски състав от асистенти и хабилитирани лица. Затова в момента е обявен нулев прием за медицински сестри, освен в катедрите по здравни грижи към медицинските университети.

"В цяла Европа сестрите не получават бакалавърска степен, както и у нас. Завършват се сестрински училища. В евродирективите никъде не се споменава, че това трябва да е така, но от друга страна степента няма каква друга да е, тъй като само за бакалавър се учи 3 г.", казва Станка Маркова. Грешката е в това, че според директивите трябва да се учи поне 10 класа средно образование и поне 3 г. медицинско, посочени са задължителни предмети, брой и вид часове, но без да се споменава бакалавърска степен. Тя е 4 години, но нищо не пречи нужният хорариум да се взема за 3, а не за 4 г.", обяснява Маркова.

Освен това сега се закриват колежи, а се откриват факултети по обществено здраве, в които да се разкрият катедри по здравни грижи, които да играят ролята на колежите. "Например Югозападният университет в Благоевград иска да направи факултет, за да вземе колежа. Но това не е медицински университет и съответно факултетът по обществено здраве не е медицински факултет и тази диплома няма да се признава в Европа, защото не е от медицински университет", твърди Маркова.

Според нея и колежите могат да дават нужните дипломи, но трябва да се промени законът за висшето образование и да се даде право на колежите да се акредитират с по-ниски изисквания от факултет и да могат да дават дипломи само за бакалаври по здравни грижи. И, естествено, е нужно да се увеличи приемът. Министерството на образованието обаче казва, че не може да се позволи само на медицинските колежи да дават бакалавърска степен, защото у нас има и други колежи. Въпросът трябва да се реши до началото на март, за да могат вузовете да се подготвят за кандидатстудентската кампания.