След като на миналото упражнение взехме лесен материал - как "Новото време" се провали на изборите, защото отблъсна именно хората, чиито гласове искаше - днес можем да преминем към по-висока степен на анализ. А именно: да огледаме, кой какво губи и печели от възможните варианти на правителство. И така да разберем защо няма да имаме такова в близките дни.
Като начало трябва да се огледа контекстът. А той съдържа в себе си една свръх-задача: да се поправят, само за месец-два, онези "двойки", които ЕС писа на страната преди няколко седмици и които, ако не бъдат поправени, водят до отлагане на българското членство поне за година, а най-вероятно - за повече. По това ситуацията се различава от всички досегашни следизборни времена.
От тази гледна точка -
изпълнението на свръх-задачата
- най-удачното правителствено мнозинство би било БСП-ДПС-НДСВ. То ще може бързо да гласува необходимите закони и след това да изработи необходимите за тяхното задействане подзаконови актове и структури. Просто: ще има грамадно мнозинство, а значи - ще може да действа безпрепятствено, бързо и целенасочено. Поради подобни съображения външният натиск е за такова мнозинство.
Политическата логика обаче е друга. Всеки участник в такава конфигурация губи, като партия - а значи, като възможност за бъдещи победи на избори - повече, отколкото печели. Прегръдката на БСП с Ахмед Доган и с монарха неминуемо ще намали драстично нейния гласоподавателен корпус. Ще негодуват червените в смесените райони. Ще ръмжат възрастните, цял живот учени да мразят монархическата институция. А НДСВ пък ще отблъсне всички онези, които я припознаха като деснееща прогресивна партия, заставаща между властта и БСП.
Втората възможност за правителство още другата седмица е конфигурацията БСП-ДПС-десетина "други" депутати. И това правителство ще може да свърши работата по европейска линия, но
политическата цена ще е още по-тежка.
Националистически настроените червени окончателно ще се отцепят от БСП. Няма начин сред нормално мислещите турци да няма напрежение от прегръдката между възродители и "възродени". А десетината напазарувани депутати ще могат да извиват ръце когато и както си поискат, защото мнозинството ще се крепи на тях. Ако са от БНС - край с БНС. Никой десен избирател няма да прости съучастие в червено правителство. Ако пък напазаруваните са от "Атака" - край с политическата легитимност на правителството у нас и в чужбина.
При пропадането и на тази комбинация мандатът на БСП остава нереализиран и отива при НДСВ. При този вариант Симеон има само един ход: отново да играе цар и, след някакво особено прочувствено обръщение към народа (за да гарантира натиск върху депутатите "отдолу"), да заеме позата на събирател. Елате всички, един вид, да управляваме заедно за Отечеството.
При това положение, ако БСП влезе в управлението - лошо за нея. Ще е от позиция на слабост. Ако не влезе - още по-лошо. Не само пак ще е в опозиция, но това ще бъде след събирането на най-много гласове на избори. Такива неща
не остават ненаказани от електората.
ДПС не би трябвало да има никакви проблеми с кабинет начело със Симеон - все пак са заедно в Либералния алианс. Но между Доган и Симеон от месеци кипи лична непоносимост, породена от пируетите на ДПС покрай развалянето на сделката за "Булгартабак".
При неучастие на БСП Симеон неминуемо ще трябва да търси подкрепа вдясно. Тук има два проблема. Първият: там няма достатъчно депутати и, ако ДПС не участва, не може да има мнозинство. Вторият: Иванкостовата партия е досега абсолютно категорична, че няма да участва във властта нито с Ахмед Доган, нито - при Симеон премиер.
При провал на такъв втори опит за правителството неминуемо следва задействане на отлагателната клауза от страна на ЕС и - нови проблеми в парламента. Кому ще възложи Първанов третия мандат си е чисто негова работа, според Конституцията. Но след като всички партии вече ще са си обтегнали отношенията покрай провала на опитите за съставяне на правителство, комуто и Първанов да даде мандата, правителство едва ли ще се породи.
Следва разпускане на парламента, служебно правителство и нови избори, при които всички партии, участвали в парламентарните рулетки, ще влезат разнебитени и с рязко намаляла подкрепа. Печеливши ще са крайните крила и най-вече - "Атака".
От там нататък политическата запушалка ще е толкова плътна, че ще може да бъде отпушена само с масови протести. Но този път, за разлика от 1990 и 1997-ма, няма да има кой да постигне целите на протеста на политическо ниво, тъй като СДС се преобърна на завоя миналата седмица и не се е изправил обратно на колела.
Оставени без необходимия минимум усилия за своето поддържане, обществата неминуемо се разпадат. Този минимум усилия по принцип е работа на политиците. Ние за това ги избираме: да крепят общото дело, защото останалите си имаме друга работа.
Следващия път: нещо още по-сложно.
Симеон е стар комарджия и знае как да играе по нервите на младия нетърпелив мужик Сергей.
Това обаче не означава, че Симо има друг полезен ход освен да се споразумее за запазване на имотите си и евентуално за комисионните за някои проекти - например за Тракия, за хотела срещу имот на МО и т.н. (за големия удар с Беленската електроцентрала се разбра, че няма да стане).
Меди много добре му го каза - ако Симо ги разиграва, винаги няколко сътрудника на ДС от НДСВ ще подкрепят комунистите. Бившата ДС държи освен това и конците на доста депутати не-сътрудници в и извън НДСВ, които при нужда ще подкрепят и коалиция с дявола.
