|
сандвич, това е корупция. Ако обаче вземе топла бира и студен сандвич, вече не е".
Този финландски виц вероятно е трудно разбираем за много българи, но е показателен за нравите и разбиранията за подкупността в северната държава. Според класацията на международната антикорупционна организация "Трансперънси интернешънъл" Финландия е най-малко корумпираната страна в света с индекс от 9,6 от 10 възможни. България е на около 45-ото място с индекс от 4,1.
Финландците много се гордеят с това постижение и разнищват всеки случай, който по някакъв начин би могъл да застраши имиджа им на най-некорумпираната нация. Те смятат, че един от сериозните проблеми е т.нар. корупция на картелите, при която големи фирми се разправят с конкуренцията при съмнителни обстоятелства или дъмпингови цени.
Така например наскоро е разкрит случай, при който фирма за корабни двигатели дава 500 000 евро на експлоатационното дружество, за да купи стоката им. Дружества под наблюдение, включително и от Европейския съюз, има например в медодобива и дърводобива. Последният случай е с компания за медицинска техника в Коста Рика.
Във Финландия се говори много и за т.нар. структурна корупция. Тя засяга политическата класа, която е "като клуб, където интересите преливат". "С годините всички политици започват да се опознават и се затварят в клуб, в който винаги се намират общи интереси и възможности за правене на услуги", обясняват местните журналисти. И дават за пример една симптоматична ситуация - тамошната парламентарна комисия по социална сигурност, разпореждаща се с повече от половината бюджет, използва множество експерти при своята законодателна дейност. При журналистическо изследване било установено, че за 2004 г. тя използвала и платила на 236 експерти, 83% от които били от лобистки организации.
Другият пример, който се дава, е със закона за финансирането на политическите партии. Според него трябва да се декларира всяко дарение, което е над 1700 евро - сума, колкото средната за страната заплата. Финландците открито признават, че това ограничение се заобикаля. Нещо повече. Преди няколко месеца един от известните тамошни вестници написал, че в "това отношение ситуацията е лоша, колкото в България". За пример се дава един депутат, който получил общо 18 850 евро, но ги разбил на малки суми под 1700 евро и така избягнал декларирането. За друг било установено, че е получил и по-голяма сума, но отказал да каже кои са спонсорите и дарителите.
И във Финландия има проблем при обществените поръчки. Съвсем наскоро е бил изобличен шеф на общинска водоснабдителна фирма, който си построил къща с отклонени от дружеството над 500 000 евро. Мила родна картинка.
Но приликите свършват дотук. Първо, защото там това са наистина единични случаи. И второ, защото финландците имат куп правила за прозрачност и добре работещи институции. Администрацията работи по строго регламентиран ред, имат лесен и свободен достъп до всевъзможна документация, необходима за бизнеса, разрешителните и лицензионните режими са малко и максимално опростени. Съдиите са много добре платени и са напълно независими. Съдът е уважавана институция, защото по общо мнение успява да регулира обществените отношения винаги, когато се наложи.
Финландия е изградила наистина добра антикорупционна инфраструктура. С противодействие на подкупността не се занимават всички и всякакви институция, а само точно определени ведомства, което е далеч по-ефективно.
Тук всеки декларира евентуален конфликт на интереси. Икономическите журналисти например имат етичен кодекс, в който е забранено те да играят на борсата, използвайки вътрешна информация. В кодекса пише и че те нямат право да получават подаръци повече от 20 евро, а сред наказанията за неспазване на правилата се предвижда дори уволнение от работа.
Няма спор, че Финландия е твърде различна от България. ДДС е 22 %, данъците върху общия доход стигат до 50% и отгоре, заплатата в държавната администрация е над средната за страната, има правила за еднаквите умения на държавните служители.
Затова и определено трябва да се взема опит от тази страна, но много внимателно.
Главният прокурор на Естония е 30-годишен
Тя също е по-добре от България като антикорупционен индекс на "Трансперънси интернешънъл" - тя има 5,8-5,9 и се движи по правило в първите 25-30 страни.
Интересното при нея е, че е сходна на България, но има предимството вече да е пълноправен член на Европейския съюз. По отношение на антикорупцията и използваните за нея механизми Естония много прилича на България. Сходно е и наказателното законодателство. И при тях се смята, че има най-много корупция във финансовия сектор - данъчни, митници, както и в полицията.
Интересното в Естония обаче е подмладяването на всички сектори - например главният прокурор и неговият заместник са около 30-годишни, прокурорките, които се занимават с организираната престъпност и корупцията, са още по-млади, всички в полицията са около и под тази възраст. Очевидно е имало много здраво възрастово пресяване. Нещо повече. Навсякъде и в държавната администрация това просто се набива на очи.
Полезно е да се изучи и опитът за работа на специални разследващи екипи по линия на противодействие на корупцията и функционирането на специална секретна полиция.
Иначе в Естония работят по тригодишна антикорупционна стратегия, по британски модел на държавна администрация и по напомняща финландската антиподкупна инфраструктура. Имат специален антикорупционен закон от 1999 г. При тях прокуратурата не е в съдебната власт. Главният прокурор се определя от министъра на правосъдието и след това се одобрява от парламента.
В Естония всеки декларира евентуален конфликт на интереси - от чистачката до министрите и депутатите. Има и пряка линия, включително и за анонимни сигнали за корупция.
Там обръщат особено внимание на държавната администрация. Тя не само е тотално подмладена и добре обучена, но и се наблюдава под лупа. Има приет Кодекс на етичните правила в публичния сектор, който е като приложение на антикорупционния закон. Всъщност и там, както и във Финландия, се работи по специални програми, при които управлението на държавната администрация започва да взема най-доброто от управлението на най-добрите им частни фирми.
В крайна сметка България няма да сбърка, ако се поучи не само от този конкретен опит, но и едновременно как се бори корупция и се гради имидж на некорумпирана държава.
Интересното при нея е, че е сходна на България, но има предимството вече да е пълноправен член на Европейския съюз. По отношение на антикорупцията и използваните за нея механизми Естония много прилича на България. Сходно е и наказателното законодателство. И при тях се смята, че има най-много корупция във финансовия сектор - данъчни, митници, както и в полицията.
Интересното в Естония обаче е подмладяването на всички сектори - например главният прокурор и неговият заместник са около 30-годишни, прокурорките, които се занимават с организираната престъпност и корупцията, са още по-млади, всички в полицията са около и под тази възраст. Очевидно е имало много здраво възрастово пресяване. Нещо повече. Навсякъде и в държавната администрация това просто се набива на очи.
Полезно е да се изучи и опитът за работа на специални разследващи екипи по линия на противодействие на корупцията и функционирането на специална секретна полиция.
Иначе в Естония работят по тригодишна антикорупционна стратегия, по британски модел на държавна администрация и по напомняща финландската антиподкупна инфраструктура. Имат специален антикорупционен закон от 1999 г. При тях прокуратурата не е в съдебната власт. Главният прокурор се определя от министъра на правосъдието и след това се одобрява от парламента.
В Естония всеки декларира евентуален конфликт на интереси - от чистачката до министрите и депутатите. Има и пряка линия, включително и за анонимни сигнали за корупция.
Там обръщат особено внимание на държавната администрация. Тя не само е тотално подмладена и добре обучена, но и се наблюдава под лупа. Има приет Кодекс на етичните правила в публичния сектор, който е като приложение на антикорупционния закон. Всъщност и там, както и във Финландия, се работи по специални програми, при които управлението на държавната администрация започва да взема най-доброто от управлението на най-добрите им частни фирми.
В крайна сметка България няма да сбърка, ако се поучи не само от този конкретен опит, но и едновременно как се бори корупция и се гради имидж на некорумпирана държава.
