С призиви, взети сякаш от пиесата на Дарио Фо "Няма да платим, няма да платим!", на обществената сцена излязоха анархистите. Младите хора отидоха пред столичната "Топлофикация" в неделя, за да повикат срещу раздутите сметки и да предложат фискална амнистия за всички задлъжнели - да платяла вместо тях държавата...

Ако съдим по масовостта на демонстрацията, то само няколко десетки столичани поддържат идеята. Ако съдим по угрижването на сегашния шеф на "Топлофикация", то към 60 % от абонатите не си плащат сметките и дружеството скоро ще фалира. Умислих се.

Когато спонтанен анархизъм овладее разплащанията и масите, от миналото изплуват призраци.



И всяка държавност започва да изтръпва



Анархистите биха казали: че какво по-хубаво от това. Аз обаче, отвъд сложния си коктейл от чувства към тях (смес от симпатия, ирония и скепсис), бих казал: това е най-лошото, което може да ни се случи в момента. Тоест изтръпването на държавните крайници и прочее паралитични синдроми на институционалността.

То винаги връща към социалната джунгла; изобщо към джунглата. А там по-силният яде по-слабия, при това възможно най-чевръсто - за да не дойде още по-силният и да постъпи така с плячката му, с него, или и с двамата. В това отношение усилията на Кропоткин да открие в природата нравствено начало и изначална доброта са главно трогателни*.

Такива съчинения се пишат по-лесно, ако не си в прекия обсег на гладни тигри, комари или вируси.

Кризите на институционалността биват два типа - или когато институциите са слаби, меки и корумпирани и не си вършат работата, или когато са твърди, жестоки и очевидно несправедливи. В първия случай се върви към джунглата, във втория - към натрупване на скрито недоверие и ненавист, прегряване на котела и неговото пръсване в най-слабите му места при първа възможност.



Нощта ражда от мъртва утроба

вековната злоба на роба -

своя пурпурен гняв

величав... -



така почва великата си поема "Септември" Гео Милев. Когото удушиха в разгула на фашисткия терор в полицейските подземия на София през май 1925 г. Разгулът дойде след зловещия атентат през април същата година в черквата "Св. Неделя" 1925 г. Атентатът дойде след разгрома на Септемврийското въстание и последвалите го репресии. Септемврийското въстание дойде след Деветоюнския преврат на Ал. Цанков и отрязаната глава на Александър Стамболийски... Александър Стамболийски дойде след Войнишкото въстание, Войнишкото въстание дойде в тандем с Националната катастрофа под скиптъра на Фердинанд...

Или ако се върнем към метафорите на Гео Милев:



Агамемнон уби Ифигения -

и загина.

Клитемнестра уби Агамемнона -

и загина.

Орест със Електра уби Клитемнестра -

и загина.



Впрочем списание "Пламък", където е отпечатана поемата, е излизало с подкрепата на видния ямболски анархист Георги Шейтанов, който често е публикувал там свои статии. Обаятелният Шейтанов е гостувал на Гео Милев и както пише вдовицата на Гео - Мила: "Конкретно не мога да си спомня отделни разговори и затова ви предавам общото си впечатление от контакта на двамата незабравими приятели. Вие сте прав: Гео клонеше вече към анархизма и за мене беше ясно, че това става под Шейтаново влияние". **

Веднъж бях у дома на един наш съвременен анархист - Георги Константинов (когото преди няколко дни Петър Стоянов номинира за член на Комисията за тайните на бившата ДС, но срещу когото самите седесари възроптаха, а Национална служба "Сигурност" отхвърли). В една книга, превод от френски, свързана с политическите ориентации на домакина,



видях печат - "NI DIEU, NI MAITRE"



- Ха, това е като в "Септември" - възкликнах аз - "Без Бог, без господар!"

- Че Гео си беше наш, Шейтанов го издържаше... - подхвърли поборникът, наказан на 20-годишна възраст с двайсетгодишна присъда, задето взривил паметник на Сталин в Борисовата градина.

Впрочем Шейтанов със съратника си Желю пък уби професора от СУ Никола Милев, "който не бил убил никого, но идеите му убили мнозина"..."Желю вече изгърмя, аз - по стражарите и - така... Беше мръсник - ми каза Георги.***

Шейтанов също го убиват - според версиите това извършва чета, предвождана от Йонко Вапцаров... Да, правилно се досещате - бащата на поета Никола Вапцаров. Спори се само дали то е станало край Горна Джумая или край Белово...Вероятно и на Шейтанов са му отрязали главата - единият открит по-късно скелет е обезглавен.

Съдбата на самия Никола Вапцаров я знаем...

"Тя вещае възмездие - и всичко се сбъдва" - пише Гео в "Септември".

Мисля си, че поемата на българската историческа реалност е доста по-зловеща от Геовата творба.

И си мисля също, че "Топлофикация" стана нещо като раково образувание в организма на българската институционалност. Каква терапия ще приложат правителствените хирурзи, не знам. Най-лошата обаче ще бъде извръщане на главата към по-неутрални пейзажи.

Защото не след дълго от такива пейзажи изпълзяват същите онези "привидения в мъртва мъгла", справка Гео.

-----

* "Нравствените основи на анархизма" - Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", ВТ.

**Мила Милева, 30 октомври 1944 г. Из "Биографични бележки за Георги Василев Шейтанов от Иван Шейтанов."

***Пак там.