Президентът Георги Първанов обяви на 9 май пред студентите в Софийския университет, че наесен у нас ще гостува една фигура, която спокойно можем да наредим сред бащите на обединена Европа - Жак Делор. Първи реагираха чужди дипломати. На приема по случай Деня на Европа се чуха адмирации и коментари - я виж ти, България събира световните величия...

Действително, такова чудо не е било никога. Горбачов, Йоан Павел Втори, Жак Делор - това са хора, вече влезли в историята, личности с неизмерим принос за развитието на света през последните десетилетия. Това, че и тримата намериха време през 2002 г да дойдат в страната ни, е прекрасно. И тримата, но особено папата, я вкарват в световните новини. А папата и Делор пристигат у нас за първи път. Въпреки че те бяха посветили усилията си на падането на желязната завеса, едва сега ще стъпят на българска земя.

Защо се получи това стълпотворение на величия? Във всеки случай не нарочно. Горбачов дойде по инициатива на лидера на една извънпарламентарна партия. Папата пристига в резултат на дългогодишни усилия на обществен комитет и след преодоляване на някои обструкции от страна на православната църква. Делор прие лична покана на президента. Така че става въпрос за щастливо съвпадение.



Не е някаква показна акция



или нов почин на българската дипломация.

От друга страна, има благоприятни обстоятелствата за подобни визити. С всичките си кусури, с цялата си мизерия, България изглежда стабилна, тя дава известни признаци, че е на път да скъса с досегашния си криминален преход и да започне да се развива по подобие на Унгария, на Полша или на Чехия. В този смисъл серията посещения може да бъде разглеждана и като знакова. Една лястовица пролет не прави, но ние имаме три!

Ако погледнем на чашата като наполовина празна обаче, посещенията на световните мъдреци идват на фона на



липса на визити на съвременни ръководители



Така е: няма насрочени гостувания на лидери на световни сили. Наистина, те си имат доста грижи - кой около войната с тероризма, кой около предстоящи избори. През това време България се посещава главно от високопоставени чиновници, пък били те и генерални секретари на НАТО или еврокомисари.

Не е същото. Нашите президент и премиер също не пътуват толкова много, колкото би ни се искало. Премиерът Симеон Сакскобургготски например, въпреки връзките си в арабския свят, не дава признаци, че подготвя обиколка в традиционно важна за България част на света. Сигурно има причини за това, напрежението в Близкия Изток непрекъснато расте, но слабата дипломатическа активност на високо равнище е факт. И нека не се заблуждаваме - тя не може да бъде компенсирана от активността на външния министър Соломон Паси.

Междувременно нищо не пречи президент и премиер да посветят



повече усилия в регионален план



Може да се прогнозира, че именно в тази област ще има раздвижване. Какво става с общите ни проекти в региона, с железопътната линия за Скопие, с магистралата Ниш-София, с моста при Видин-Калафат, с петролопровода Бургас-Александруполис, с каскадата Горна Арда, с новите ГКПП-та? Защото българската общественост се наслуша на общи приказки за добри намерения, омръзнаха ни срокове, които са по-отдалечени дори от датата, на която искаме да влезем в ЕС. Крайно време е и в тези области да видим поне три лястовици. Покрай кандидатурите за НАТО затоплянето на отношенията с Румъния например през последните месеци е неоспорим факт. Но то още не е подплатено със засилено двустранно сътрудничество. След визитите на високо ниво, когато има такива, сякаш липсват контакти на работно равнище.

Нека световните мъдреци ни предадат своите послания чрез програмите на Кеворкян и на Слави, или както намерят за добре. За разлика от действащите лидери, те са по-свободни да изказват мнения и си заслужава да се вслушаме в тях. И ако визитите на историческите фигури само допълват контактите на високо ниво, значи всичко е наред.