- Г-н Василев, от 2003 г. правителството смята да въведе по-висок минимален осигурителен праг за 9 професии. Искано ли е вашето становище като работодатели?
- Нито е искано мнение, нито сме канени за разговори. Причината ми е ясна. Нашата философия влиза в противоречие с подобно декретиране, налагано от социалното министерство. Вместо да реши радикалния проблем с Кодекса на труда, който е причина за всички бедствия в трудовото законодателство, а и за неспазването му, министерството върви по пътя на най-лекото съпротивление. Не може с наредби и декрети да решават проблемите и да събират пари. Това няма да стане. Не само защото самите работодателите ще се противопоставят на тази мярка, но и защото самият пазар ще я отхвърли.
- Какво точно имате предвид?
- При съществуващата система на отношения между работодател и работник няма изгледи да бъде приложено така, че да доведе до събиране на осигурителните вноски в размера, който се иска от социалното ведомство. Много работодатели ще се опитат да хитруват. Ще зачисляват работниците и служителите в по-нисък клас, ще правят компромиси със законите и съвестта си, защото другата алтернатива е да фалират.
- Как ще се укриват професионалисти във фирма за информационни технологии например? Една проверка веднага ще открие измамата.
- Пазарът на труда веднага ще реагира. Ако програмист работи във фирма, където получава 1000 евро, работодателят му ще изпадне в затруднение да плаща подобна заплата, защото ще бъде принуден да се съобразява с безумните изисквания на правителството. Хората автоматично ще започнат да напускат - не само фирмата, но и страната. Тогава службите за социално осигуряване няма да получават нито 1 стотинка.
Знаете, че от съюза нееднократно сме настоявали Кодексът на труда да се замени с изцяло нов, който да регламентира гъвкавост на пазара на труда. Едва тогава подобна мярка би имала успех. Сега тя просто е обречена. Предполагам също, че мярката е взета под някакъв натиск от страна на профсъюзите. Това съответства на стила, налаган от всички социални министри досега - за повече контрол, права, по-силово регламентиране и по-малко пазар.
И синдикатите, и последните няколко правителства не могат да преглътнат, че трудът също е стока, както и кашкавалът. И той следва да се подложи в условията на пазарна икономика, на същите изисквания на търсенето и предлагането, на които са подложени всички други стоки. Само така квалифицираният, добронамереният, почтеният труд да бъде възнаграден и издигнат в култ за сметка на некачествения, посредствения или крадлив труд. Сега уравниловката продължава да се поддържа както от профсъюзите, така и от социалното министерство - с всички възможни средства в ущърб на икономическото развитие.
- Мотивът на финансовия министър Милен Велчев бе, че средната заплата в частния сектор е много по-ниска от тази в държавния, че "скритите доходи" надхвърляли 1 млрд. лв. и от това губел бюджетът.
- Няма да стане. Нека преди всичко правителството си свърши работата и пресече контрабандата, нека се справи с кражбите и престане да пилее парите на данъкоплатците, както го прави сега. Нека освободи пазара на труда, не да го сковава. Чак тогава да се замисли за отговорността на работодателите. Искаме първо то да си свърши работата, а не в своята безпомощност да прехвърля вината от болната глава на здравата.
Неведнъж сме посочвали причините за неплащането на осигуровките и наемането на работници на черно. Мениджърите не го правят от злонамереност, а защото не могат да се развиват стопански при ограниченията, които им налагат безумните разпоредби на трудовия кодекс. Лошото е, че никой от управниците не смее да погледне истината в очите.
- Да, но писането на нов кодекс ще отнеме време.
- Така е, но при желание досега можеше да се подготви. Не мислете, че критиките ни са злонамерени. В много отношения ние подкрепяме философията на икономическите промени, които правителството въвежда. Не можем да се съгласим обаче с практиките, които са наследство на предишното и по-предишното правителства.
Правилата у нас не са добри. И ако продължават да подтискат способните и можещите за сметка на мързеливите, хората ще продължават да бягат от страната и да търсят препитания навън. Вече не сме комунистическа държава, от която не можеш да излезеш. Управниците - щат, не щат, трябва да се съобразят с това. И да проумеят, че това е една излишна, философски ретроградна мярка, която ако бъде наложена, ще е контрапродуктивна. Ще засили корупцията, защото държавни чиновници ще продължават да се пречкат във фирмите и да търсят под вола теле.
Трябва да се подходи по друг начин в една недоразвита държава, където производителността на труда е изключително ниска. Дори и Македония започва да ни изпреварва по производителност на труда, заради безумното ни трудово законодателство. Никой не е по-умен от пазара и кабинетът трябва да спре с декретирането. Няма такъв министър, който да е по-гъвкав и комбинативен от пазара.
Бизнесът не търпи диктат. Фирмите са способни да отидат там, където им се предлагат най-добри условия за работа и развитие. Блестящ пример за общество, което върви бързо по пътя на пазарната икономика, е Сърбия. Там трудовото законодателство се либерализира с много по-ясни виждания. Така ще привлече и много инвестиции. Нищо чудно част от чуждите капитали, инвестирани в България, да се преместят на 150 км западно от София в Ниш например. Ясно е кой ще загуби от това.
|
|