|
Нищо подобно. Въпреки че могат да се правят всякакви заключения при вида на Надежда Михайлова на мегдана в Кирково, факт е, че акцията "СДС слуша България" не е поза, а дълбоко премислена правилна политическа стъпка. Ако някой от ръководството на партията все още си мисли, че изминалите и предстоящите срещи с обществеността в страната са екскурзийки, хрумнали спонтанно в главата на Н. Михайлова, дълбоко се заблуждава.
Има поне три причини, заради които новото ръководство на СДС се юрна из страната.
Една от тях, разбира се, би могла да се формулира и така - "Заради участието си във властта, СДС се откъсна до някаква степен от живия живот и сега иска да си опресни спомените". Да видиш лидер на СДС да се разхожда спокойно из Момчилград и да хапва кифла, както направи примрялата от глад Надежда Михайлова - това е чудо, което на местните хора просто не се е случвало преди. Те бяха ужасно впечатлени не само, че виждат пред себе си Едвин Сугарев, а и защото той извършва съвсем човешки дейности: "Я, това не е ли Сугарев? Кой? Ми, тоя дето се навежда - май си връзва обувките". Ако сините се бяха сетили да внесат по-голяма доза естественост в своите пътувания - щяха да спечелят още повече. Допирът с председателката явно бе впечатлил дори и приказливият и достолепен сливенски митрополит Инокентий, който почна да разправя за Надеждата, която била богиня и т.н.
СДС се юрна към Кърджали, Сливен и Стара Загора, за да усети проблемите на хората.
От София трудно се разбира
как се преструктурира училищната мрежа в смесените райони и защо има воден проблем в краища, където вода има в изобилие. На СДС ужасно много му трябват отговорите на подобни въпроси, за да се въоръжи в тях в битката за властта. Оттук-нататък всяко посещение на сините в провинцията, в рамките на кампанията "СДС слуша България", ще бъде последвано от серия парламентарни питания, от тежки коментари на сини политици, рисуващи нерадостни картини за положението в републиката. Предстои първата годишнина от победата на НДСВ на парламентарните избори и СДС в момента се подготвя да отбележи тази дата подобаващо.
Втората причина за обиколките е още по-ясна - СДС има ново ръководство, което, общо взето е непознато както за обществеността, така и за самата партия. В Момчилград се оказа, че активът не знае имената на членове на НИС. И това е донякъде нормално - те са в София и са от скоро. Ненормално беше, че хора от същия този актив не знаеха например, че бившият шеф на сините в собствената им област Пламен Иванов вече не е главен секретар на партията. С две думи - оказа се, че дори синият актив не познава в достатъчно задоволителна степен собствените си началници. "Познати" образи са Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова, Едвин Сугарев. И това е. Други няма. А, в Кърджали различават и Ергин Емин. Кой е Ваньо Шарков, кой е Владо Кисьов - никой не знае със сигурност. Точно в този аспект - положително впечатление направи лидерът на МСДС Мирослав Боршош, който бе посрещнат на входа на Кърджали от възрастен човек - шеф на местен клуб на СДС, каращ нещо като мотопед "Балканче".
Човекът искаше да се здрависа с Боршош
и да му покаже пътя. Нищо друго. В Крумовград пък млад член на МСДС просто се разрева, когато Боршош се появи, за да възстанови организацията.
Третата причина за тура на сините из България е тясно свързана с причина номер 2. Както СДС не познава лидерите, така и лидерите не познават СДС. Надежда Михайлова дойде на власт, без да познава структурите на собствената си организация - това всеки го знае. Сега тя обикаля и на място се вижда с актива си. Михайлова категорично отказваше да коментира проблеми в структурите на партията, но си личеше, че предварителната й информация не бе на висота. Първата работа на Надежда по време на тази обиколка бе да дебаркира в Кирково - и това бе правилен ход - местният кмет е човек на СДС. После посети Кърджали, където кметът пак е от СДС. Михайлова обаче никъде не загатна един прост партиен факт - освен структурата в Кирково, нито една от област Кърджали не я подкрепяше на националната конференция. Лидерът на сините в областта Дора Христова открито работеше против идеята за проветряване в партията. А същата Дора Христова придружаваше сега Надежда из Кърджалийско. Надежда Михайлова сигурно би обяснила, че не е реваншистки настроена, но за активът на СДС подобна позиция е неприемлива - и хората казаха на лидерката си в очите - с Дора Христова нещата не вървят. Както не вървяха с Пламен Иванов.
Надежда Михайлова сама обяви още една причина за турнето - тя
търси "естествени лидери".
С които да спечели следващите избори. Под "естествени лидери" в СДС днес се разбира: известни хора в даден град, които са натрупали своята популярност не с участието си в политика, а с успехите си в други области. Няма значение дали са били в БКП преди, важното е да са честни и перспективни. Примерът, който Надежда даваше навсякъде из страната бе един - новата кметица на Русе. Шефовете на СДС не скриха, че обиколката им, търсенето на нови лидери - всичко това е част от подготовката им за редовните местни избори, които ще се състоят след година и половина. Може някой да си мисли, че СДС е богата с кадри организация, която винаги ще намери подходящ човек за кмет на дадена община, но това не е толкова лесно. Михайлова трябва дълго да се оглежда, преди да запълни квадратчетата с имената кандидатите за кмет.
СДС не е готов за местни избори, а и те са далеч. Лошото е, че СДС не е готов и за парламентарни избори, въпреки обърканите приказки на Надежда в Кърджалийско. СДС няма 262 "естествени" кандидати за общински кмет, камо ли 400 кандидати за депутати, 100 кандидати за областни началници и за техни заместници, 1000 души на ключови места в администрацията и т.н. Разбира се - хора има, но "естествени" ли са те? Отговорът на този етап е - не, а думите на Надежда Михайлова, с който изрази готовност СДС да поеме властта просто звучаха така: "Ще ми се". Или така: "Винаги готов"!
Хубавото е, че само с личен контакт, само с подобни обиколки Надежда Михайлова нейният НИС могат реално да се запознаят с потенциалните нови местни и естествени лидери на партията.
В обиколката на СДС имаше няколко момента, които говориха и за липса на предварителна подготовка, и за недостатъчна кординираност в партията и за един куп други проблеми. Например - в Сливен Надежда говореше за засилване на мажоритарния елемент в изборите за кмет и общински съветници. Ама не стана ясно иска ли СДС това или не го иска? Ако не го иска - защо го говори? Ако го иска - защо не го каже ясно? И каква е ползата от приказките за промяна на избирателната система? СДС е опозиция и тези работи не зависят от тази партия. Няколко пъти Надежда обясняваше в отговор на въпроси, че тя е лидер на опозицията и отговорите трябва да дойдат от властта. Е, същата работа е с избирателната система.
Екатерина Михайлова пък говореше объркано за промяна на конституцията, която да постави второ ниво на местното самоуправление. Това позиция на СДС ли е или само на Катя Михайлова? Още 1000 човека на държавна работа ли искате да уредите? Абе, СДС като беше на власт не успя да промени конституцията, та сега ли - когато в НС има 45 депутати и пет земеделци.
Най-нелепо бе приказването за европейски ценности
в краища, в които на ден по 10 автобуса возят стотици хора за Истанбул. Срещу 20-30 лева. Надежда Михайлова говореше на тези хора за съюза на свободните европейци, а в Кирково и Кърджали все питаха: "Айде де, кога ще отворите Маказа"?
Колкото и критики да отнесе СДС за последната си изява, факт е, че рейдът на актива показа едно нещо със сигурност - синята партия се върна в играта и се опитва да прави политика. Колкото и критики да отнасят сините днес, те са критики за политиката, която те се опитват да правят. Откакто на "Раковски" 134 започнаха да се проветряват, никой не ги атакува за неща извън политиката. Слизането на Надежда при народа показа, че ръководството на партията не мисли като Иван Костов, който отдавна остана някъде по пътя твърдо убеден, че този народ не го заслужава.