|
- Да, ще подкрепим тази идея. 1 076 000 души в момента се осигуряват на минимална заплата при положение, че около 1,8 млн. души работят на трудов договор. Това е страшно съотношение. Вярно е, че със замисляната регулация проблемът няма да се реши изцяло - ще има прехвърляне на работници от една длъжност към друга, за да се плащат по-ниски осигуровки, но все пак някакъв ефект ще има. И сега има прагове - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 170 лв. Ние знаем, че отделни хора имат отделни месеци по-нисък доход, но законът е решил, че повечето от тях получават над 170 лв. и затова е определен този минимален праг. От тази гледна точка няма пречка законодателят да определи някакъв праг, но само за осигурителни цели.
Сигурно ще има някои категории работници, които ще получават малко по-малко, но в името на това да се хванат огромния брой укрити доходи, трябва да има по-висок праг и работодателите да осигуряват върху него дори и при реално по-ниски заплати.
Този праг обаче не може да се използва за облагане с ДОД, каквато идея има финансовото министерство. Това първо противоречи на чл. 68 от конституцията, където е записано, че данъците и таксите се определят съобразно доходите и имуществото. Освен това има огромна разлика между осигурителни вноски и данъци. В първия случай по-голямата част плаща работодателят, за когото се предполага, че лъже. ДОД се плаща от самото осигурено лице и няма смисъл то да бъде наказвано с по-висок данък.
- А как ще стане въвеждането на тези прагове по професии и браншове?
- Именно в това очакваме проблеми. Зад тези 9 категории персонал се крият 550 конкретни професии. И трябва много внимателно, не само на база данните за средната заплата, с които разполага статистиката, а на базата и предложенията на браншовите структури, да се търсят най-разумните размери на тези минимални осигурителни прагове.
Има голяма опасност от недоразумения. Например в категорията на аналитичните специалисти са главно хора с висше образование. След това идват приложни специалисти, които са главно хора със средно специално и полувисше образование. Логично е да се очаква, че прагът на аналитичните специалисти трябва да е по-висок от този за приложните специалисти. Обаче към аналитичните специалисти спадат и учители, и възпитатели в детски градини, а те са обикновено с полувисше образование и заплатите им са много ниски. Ако се определи праг от например 200-250 лв. за аналитичните специалист, защото най-малко толкова нормално получава един висшист, това очевидно няма да се отнася за учителите и възпитателите. От друга страна пък при приложните специалисти, за които се приема, че са хора със сравнително по-ниски месечни доходи - средни специалисти с полувисше образование и др., спадат и такива високо платени категории като авиодиспечери, пилоти, капитани на кораби, дилъри, брокери, застрахователи, водещи предавания и говорители в радиото и телевизията. Друг пример е за операторите на машини и транспортни средства. Предполага се, че тази категория обхваща сравнително по-ниско платени работници, но там са и операторите по производства и разпределение на ел. енергия, а това всъщност са операторите на АЕЦ "Козлодуй", които са по-високо платени.
Има и много други подобни примери. Трябва внимателно да се прегледат нещата, а не само механично да се прилагат 9-те категории персонал. Нужно е да се бръкне вътре в самата номенклатура и да се разгледат тези 550 отделни професии и тогава да се определят праговете. До 1 януари 2003 г., откогато ще започне да действа тази система на осигуряване, има достатъчно време за подготовка, стига да има диалог. Напоследък малко ме безпокои фактът, че научаваме от медиите за всички идеи на правителството.
- Какво мислите за идеята на Шулева за задължителна регистрация на всички трудови договори?
- Одобряваме я и ще я подкрепим, защото действително много голям брой хора работят в сивата икономика. Тези работодатели получават неоснователно конкурентни предимства в сравнение с тези, които са в легалния бизнес и плащат коректно данъци и осигуровки. От друга страна наличието на толкова голяма заетост в сивата икономика води до високи размери на осигурителните вноски за коректните работодатели. Българската пенсионно-осигурителна система е единствена в света, в която броят на осигурените лица е по-малък от броя на пенсионерите - съотношението е 2,2 млн. към 2,4 млн.
Трябва обаче тази регистрация да стане по цивилизован начин. Да не стане, както обикновено - когато държавата реши да подгони нелегалната икономика, въвежда по-големи затруднения и задължения на легалния бизнес. Първо, трябва да има достатъчно дълъг преходен период, за да се регистрират заварените 700-800 хил. трудови договори. Второ, регистрацията на тези договори не трябва да става само на хартиен носител и да се трупат работодателите пред районните управления по социално осигуряване, а да се предвидят възможности да бъдат изпращани по пощата, по Интернет и др. - Как ще коментирате намерението да се запази същото съотношение, в което работодателите и работниците плащат осигуровките - 75:25?
- Притесняват ни тези намерения. Още миналата година синдикатите се опитаха да запазят съотношението на 80:20 с мотива, че реалните доходи не са се увеличили, а даже са спаднали. Направихме разчети, които показват, че това не е вярно и има реално увеличения на средната заплати на работниците от 2000 г., откакто се въведе съотношението 80:20. То е 49,18 лв. и дори като се отчете инфлацията за двете години - 16,4%, пак се отчита реално увеличение на нетната заплата с 19,14 лв.
Правителството очевидно желае това увеличение на заплатите да бъде по-голямо, но да стане за сметка на работодателите, като догодина се забави промяната на съотношението. Тогава обаче работодателите трябва да получат друго насреща и това биха могли да бъдат някои промени в Кодекса на труда.