|
Елена Милчева, по мейл
Всяко начало е трудно - в случая със СДС ставаше дума не само да отворим прозорците, за да влезе чист въздух, но и да сложим малко ред в собствената си къща - а за това е нужно време. Затова може би някои хора останаха с впечатлението, че инерцията от конференцията е изгубена и СДС не произвежда политически събития с нужната интензивност. Това впечатление се дължи в немалка степен и върху очаквания, свързани със стария стереотип на характерни за СДС политически реакции. Ние смятаме да бъдем твърда, но не крайна и креслива опозиция - тъй като сме наясно, че крайностите маргинализират. И смятаме да разработим дългосрочна политическа стратегия, а не да реагираме първосигнално, следвайки единствено собствения си политически интерес при неизчерпаемите скандални ситуации, предлагани от днешното управление. И - разбира се - работим в екип - не става дума за нови и непознати лица, а за съмишленици, които следват една цел. Що се отнася до моя ден - най-често го прекарвам на "Раковска" 134, практически няма "извън него".
Г-н Сугарев, защо в СДС винаги се нападат само отделни хора като Бакърджиев и Йордан Цонев, а не се казва цялата истина? За всички корумпирани. Вие смятате ли, че двама, трима или пет души могат да крадат, без да имат покровители от най-високо място? Смятате ли, че няколко души са крали, а началството е било облечено в бяло и нищо не е знаело? Сигурен съм, че когато става дума за корупция, вие няма да спестите нищо, защото хора като вас - идеалисти, не могат да дишат хора като тях - клиентелисти.
Георги Ценов, по мейл.
Разбира се, проблемът с корупцията не приключва с посочените от вас (а и от мен - още през лятото на 2000 г.) Не знам кой се е чувствал облечен в бяло, кой е знаел и кой не е знаел - просто не бях тук, но поне за мен премълчаването на прецедентите на корупция, скриването на реалните причини за смените на министрите през 1999 г. беше една от най-тежките грешки, допуснати по време на нашето управление. Разбира се, и сред местните структури има хора, чието материално благосъстояние е нараснало по странен начин по време на нашето управление, които са участвали в не особено чисти приватизационни сделки или са назначавали свои близки в администрацията - и това е една от причините за накърненото политическо достойнство на СДС. Ние не бягаме от дебата за корупцията - напротив, опитваме се да го провокираме и нямаме намерение да разтваряме политически чадър над нито един от своите активисти, за когото има реални доказателства за злоупотреби. Но на мен някак си ми омръзна корупцията да се мери с двоен аршин и да се говори за нея само в минало време. Ако корупция е имало и по времето на СДС, то какво да кажем за чисто корупционни режими като тези на Беров и Виденов, през чието управление според официални източници от България бяха окрадени и изнесени над 7 милиарда днешни лева? И да не би пък сегашните управляващи, в чиито редици за пръв път през време на прехода намериха място буквално всички икономически групировки, да са имунизирани срещу корупцията? Може би точно заради тази имунизация с прекомерна доза нов морал кабинетът се сговаря на тъмно как да заобиколи закона - и то не какъв да е, а точно основен антикорупционен закон - както беше случаят с "Краун Ейджънтс"?
Уважаеми господин Сугарев,
Не държа да получа отговор на страниците на вестника, хубаво би било да ми отговорите на ел.адрес: likesun@abv.bg, но и на това не държа. Просто прочетете тия редове и си дайте верен отговор за себе си, който да е и полезен за СДС.
Интересува ме вашето мнение, като предварително заявявам, че за поставените от мен проблеми Вие нямате вина.
Защо през 4-те години, докато СДС беше на власт, не се намери воля да бъде решен проблемът с досиетата и ченгетата? Остава впечатлението, че става въпрос за множество компромиси и сделки, сключени зад гърба на членската маса на СДС.
Сигурно сте наясно, че по време на горните 4 управленски години се родиха т.нар. "верити" по ДДС, сякаш с благословията и под закрилата на управляващите. От тях определени хора се облагодетелстваха в огромна степен.
Толкова ли ценен беше Бориславов, та благодарение на него СДС загуби стотици хиляди гласове?
Някои председатели на общински и областни съвети са хора, които никак не се приемат от съгражданите си и въпреки това НИС от тях очаква да възвърнат авторитета на съюза по места.
На фона на тия неща и още много като тях, членове на СДС се питат, докога ще бъдат в ролята на пълнеж и пушечно месо, докато добрата стара кауза на СДС се превръщаше в инструмент за лично облагодетелстване. Как СДС ще си върне доверието на хората?
Бъдете здрав!
Искрено Ваш: likesun
Задавате ми въпрос, за който самия аз нямам рационално обяснение. СДС имаше самостоятелно мнозинство, досиетата бяха престанали да бъдат държавна тайна с решение на парламента още от 1994 г., нищо не пречеше да бъдат тотално отворени и прехвърлени в публичния архив. Очевидно първоначално СДС е имал неотложни проблеми за решаване, след това се е разчитало на комисията, оглавявана от Богомил Бонев, имало е съпротива от шефовете на секретните служби и президента, в крайна сметка се е решило това да бъде направено със закон, гласуван незнайно защо чак 2001 г. и отново решаващ проблема половинчато. Нямам какво да добавя към този случай - освен че лично аз на мястото на Иван Костов бих постъпил максимално радикално. Що се отнася до местните лидери, които нямат авторитет пред съгражданите си, особено ако тази липса на авторитет се дължи на злоупотреба с власт или демонстрация на господарски манталитет по време на нашето управление - те ще трябва да се разделят с постовете си - мисля, че примерът с решението ни относно областното ръководство на Велико Търново е показателен.
Въпроси към г-н Едвин Сугарев:
1. Присъствал съм на една от пресконференциите на г-н Сугарев, когато изнасяше истината за банките, за "Слънчев бряг" и други.
Тогава г-н Сугарев имаше пред себе си две папки. От едната четеше по едно изречение, а от другата веднага показваше съответния документ, т.е. личеше, че няма празни приказки, а точен и документиран анализ.
Питам, защо не можа г-н Сугарев да продължи работата си по разкриване на мафиотските действия в България, след като имаше точна информация и беше депутат? Сега ще започне ли отново?
2. Участвах в Общото събрание на Национално Движение Екогласност през февруари 1997 г. в Дома на техниката.
Тогава г-н Едвин Сугарев твърдо се противопостави на превръщането на СДС в партия и не стана член на партията СДС.
Ще разкаже ли подробности за срещата му, преди да вземе това свое решение, с Иван Костов, на която е присъствал и г-н Евгений Михайлов? На събранието Е.Михайлов изнесе част от предложението на Иван Костов към Е.Сугарев, за да склони на отстъпки - сега ще забрави ли Едвин тоталитарния подход на И.Костов?
3. На следващото общо събрание на НД Екогласност приемникът на Е. Сугарев на председателския пост - Иван Сунгарски, се извини пред всички, че не е могъл да склони Иван Костов Едвин Сугарев да бъде водач на една от софийските листи за изборите в пролетта на 1997г. Сега г-н Сугарев ще работи ли отново заедно с И.Костов?
4. Тодор Живков пращаше за посланици и тези, които му пречеха в България. Не стана ли подобно "заточение" и спрямо Едвин Сугарев - в Монголия и Индия?
5. На 15 декември 2001 г. на общото събрание на НД Екогласност Едвин Сугарев събра най-много гласове и бе избран за член на Управителния съвет - той даде от Индия съгласието си за избора му в УС. На събранието пролича желанието на голямото болшинство делегати Едвин да се съгласи и за председателското място. Ще приеме ли Едвин Сугарев отново да оглави тази гражданска екологична организация, за да си възвърне тя рейтинга, който имаше при неговото председателство?
6. В контекста на интервюто на Михаил Горбачов с Кеворк Кеворкян, че световната политика в 21 век ще се прави не от партии, а от гражданските организации и че световните проблеми са преди всичко екологични, смята ли Едвин Сугарев отново да продължи активното си участие в екологичната политика, чрез една от първите у нас граждански организации - НД Екогласност?
7. Приветстваме г-н Едвин Сугарев за смелостта му да обяви гражданско неподчинение по Закона за досиетата.
Заявявам личната си решимост и аз да последвам г-н Едвин Сугарев - нека той да знае, че отново няма да бъде сам в борбата за чистота в обществото.
Нека Бог да му дава сили и здраве! Само с такива хора България има шанс да се оправи - в политиката да работят честни хора-идеалисти, а не байганьовци.
С уважение: Петър Пенчев, член на Управителния съвет на НД Екогласност
Монтана, ул."22 септември"40
Петре, това не е въпрос, а въпросник. За щастие на част от въпросите вече отговорих. За да няма недоразумения - какво е говорил Иван Сунгарски с Костов, не знам, но във всеки случай аз вече бях говорил с него и бях заявил, че няма да се кандидатирам в никаква листа. Бих започнал отново да работя върху случаи с корупция, но това не е лесна работа - изисква мрежа от контакти и сътрудници, каквато имах, но сега вече нямам: повечето хора бяха изгонени от своите позиции - за мой срам някои от тях и по време на управлението на СДС. Благодаря за доверието, проявено от НД "Екогласност", но честно казано не виждам как бих могъл да съчетая днешните мои ангажименти с отговорната мисия на лидер на екологична организация.
Г-н Сугарев, бихте ли споделили нещо от вашата биография? С удивление например научих, че имате 6 деца? Кога успяхте? Къде учат те, от колко съпруги са? Как се справяте с живота днес, след като обявихте на една пресконференция, че сте безработен? Дарихте 500 долара на "Демокрация", а колко успяхте да спестите, докато бяхте дипломат? Какво ви впечатли от Монголия и Индия? Ей такива неща ме вълнуват, да ви питам за политика хич не ми се иска. Писна ми от политика.
Даниела Симеонова, София
Не се срамувам от факта, че имам шест деца - напротив, гордея се. Те са от три различни майки, ако това представлява интерес - аз просто смятам, че една връзка не трябва да се поддържа, ако взаимността и любовта изтлеят. Наистина съм безработен, откакто напуснах МВнР, що се отнася до спестеното - някак си тази българска добродетел ми е чужда. Това, което ме впечатли в Монголия и Индия, не може да се смести в едно интервю - адекватният обем би бил цяла книга, която се надявам все някога да напиша. Ако трябва да го определя с една дума - разликата. Разликата между нас и тях по отношение на базисни неща - по отношение на живота, ценностите му, смъртта. На Изток просто не бързат като нас и не се страхуват като нас, не гледат на себе си като свърхценност и като нещо, което приключва с изтляването на тялото. Ако цялото наше усилие е насочено навън, към сетивния свят, усилието на Изток е насочено навътре, към дълбочинните пластове на съзнанието. В резултат там хората са много по-спокойни и много по-малко ги интересува каква марка кола карат и в какви удобства живеят. Подобен тип светоусещане е урокът, който ние можем да приемем - и това би ни направило по-щастливи.