Емблематичният за съвременната българска икономия възкръсен празник потрети, както му е редът, като фарс. По случай поредното долитане на нашенските щръклета от задграничните им гнезда техните батювци в кабинета се отсрамиха с великопостна софра и сочна икономическа лакардия. Имахме честта в



токшоуто Български Великден - 3



да чуем третото преработено издание на правителствената програма. Тая програма от доста време одумваме, та е добре позната вече всекиму. Странно защо тя се представи пред народа като намерение за сваляне на данъците, след като мигом стана ясно, че съвсем друга е идеята. Вярно, прозвучаха доста обещания за намаляване на данъците. Но това щяло да стане "после" - от догодина, живот и здраве и ако е рекъл Международният валутен фонд, правителството свенливо ще прекрои таблицата за облагане на личните доходи, та данъкът върху средната заплата да намалее с цели 3 лева и няколко стотинки отгоре. По-нататък щял да падне и данъкът върху печалбата на фирмите и дори можел да стане 15%. Но това ще стане едва накрая на мандата на сегашния кабинет, та едва следващият кабинет да му мисли как да свие яката задница на държавата според чергата. А



засега данъците нарастват



за сметка на косвеното облагане в най-примитивните му форми на акциз и абсолютни налози. (Пример за абсолютен налог е "винетната форма" на пътен данък: държавата ще си послужи с незабравимия похват на мутрите-застрахователи и ще лепи стикери по колите; само който си плати данъка ще получи лепенка за доказателство, че има право да си кара колата.) За пореден път ще увеличат акциза за бензина, цигарите и алкохола. Отново се преживя забавната идея за поземлен данък. Вече се предвиди акциз и върху пропан-бутана, а завчера узнахме, че ще имаме лимит на водата, за да платим "преразходваната" вода с наказателна надбавка. Не е трудно да се досетим на какво се дължи този



възход на косвеното облагане:



от няколко години насам МВФ все по-силно люби косвените данъци, защото според заблудата на международните чиновници тези данъци били по-лесни за събиране. За разлика от преките данъци, които облагат дохода, резултата от дейността на фирмата или на гражданина, и затова намаляват, когато доходът се свива, косвени данъци плаща всеки купувач, още преди да потреби продукта - все едно дали му стига или не доходът. Умно нововъведение, а? Ако щеш от глад мри, но данъка плати! Няма клинчене, няма забави, няма неплатени с години данъчни задължения. Разбира се



нито е ново, нито е умно.



Още през 1863 г. Мидхат паша прави същите експерименти из Дунавския вилает. Вярно че понапълнил хазната и се издигнал до ранга на велик везир (т.е. премиер на турската царщина). Но стопанските историци са единодушни, че младотурската шокова терапия в крайна сметка била сред основните причини за разпадането на Османската империя. По друг път до същия извод стига Иван Хаджийски, който вижда в лакомията на турската държава причината за отведнъж порасналото родолюбие на българския еснаф. Понеже доста петлета напоследък напъват пилешките си мозъчета и медени гласчета да ни убедят колко прекрасен и справедлив е косвеният данък, нека кажем ясно, че



примитивният косвен данък е вреден.



Първо, той ескалира имуществената диференциация до открита сегрегация на потреблението - богатият има няколко пъти по-висок доход от бедния, но също като него носи един стомах и се радва само на едно седалище. Затова косвеният данък пренася по-голяма част от издръжката на държавата върху малоимотната част от нацията. Второ, само универсалният косвен данък - ДДС е сравнително неутрален към структурата на пазара. Индивидуалните косвени данъци - акцизи, абсолютни налози и пр. изкривяват структурата на цените и подтикват към субституция на търсенето - вместо по-изгодния продукт, обложен с акциз, потребителят се насочва към заместители. А най-важното:



акцизът обогатява нелоялните



данъкоплатци: колкото по-високи са акцизите за една стока, толкова по-изгодно става избягването на облагането. Все повече производители на акцизни стоки се изкушават да скрият продажбите си, контрабандата става още по-доходна, а търсенето на стоки "без фактура" расте. А производителят, който се напъва да е лоялен към държавата, е наказан и трудно намира купувачи готови да купят обложена стока. Вандалското косвеното облагане е сисипало не една лакома държава.