|
Промените отново се представят като голяма отстъпка за данъкоплатците, тъй като ставките се намалявали. Обаче същите тези данъкоплатци не изразяват прекалена радост и имат пълното основание за това. Защо?
Основните недостатъци на министерската инициатива са два. Първо, не е ясно какви са икономическите цели и ефектът, който се очаква от поредните данъчни промени. Второ, вече на 2 пъти - преди да поемат властта и преди да получат съгласието на МВФ, икономистите от НДСВ обещават данъчни промени, които след това не се осъществяват. Нарицателни са ангажиментите за освобождаване на инвестициите от данък върху печалбата - те вече се отлагат за края на мандата. По подобен начин стоят обещанията за опростяване на данъчните процедури и за облекчаване на бизнессредата. Надали някой ще се изненада, ако и сега част от обявените инициативи не бъдат въведени заради липса на съгласие от МВФ или се опорочат с "балансиращи" данъци.
Нека обаче се спрем по-подробно на резултатите, които предложените промени биха донесли. Правителството би трябвало да представи очаквания ефект като разчети за увеличаване на спестяванията, на инвестициите, на работните места, на конкурентоспособността на българското производство. За пореден път управляващите не си дават труда да го направят, което
говори за безгрижие и липса на интерес към развитието на икономиката
в средносрочен план.
Предвижданите промени могат да се обобщят в няколко групи. Постепенно до 2005 г. ще се намалят ставките по корпоративното подоходно облагане и по облагането на доходите на физическите лица. Ще се въведат допълнителни възможности за намаляване на облагаемата печалба в специфични случаи като извършване на ремонт или капиталова печалба, получена от финансови операции в чужбина. Ще се направят изменения в правилата за амортизация на дълготрайни активи, като се допусне по-бърза амортизация за компютрите, софтуера и някои високотехнологични активи или такива, които се използват за развойна дейност. Дотук с намаленията.
В сметката на увеличенията са минималният осигурителен доход за 9 групи професии, преформулирането на пътния данък и данъка върху превозните средства, по-високите акцизи за алкохол, тютюневи изделия и горива. Ще се промени значително и структурата на финансиране на общините - те няма да получават данък върху печалбата, а по-голяма част от данъка върху доходите на физическите лица и вероятно повече субсидии. Как ще се отразят тези промени на националната икономика и на микроикономиката - на фирмените и личните бюджети?
По най-оптимистичните разчети заради промените при данъка върху корпоративната печалба бюджетът ще се лиши от около 300 милиона лева годишно. Дори ако предположим, че бизнесът реинвестира целия този освободен ресурс, това би означавало увеличение на инвестициите с 1% от брутния вътрешен продукт. Но теоретичният вариант не може да се случи. Част от "спестения" ресурс ще се върне обратно в бюджета под формата на по-високи акцизи и социални осигуровки.
Доколкото Министерство на финансите не предвижда увеличаване на бюджетния дефицит, а не се говори и за допълнително ограничаване на и без това минималните бюджетни разходи, то намалените постъпления от данък върху печалбата ще се компенсират с увеличени приходи по други пера. Следователно в случая става въпрос не за намаляване, а за промяна на структурата на данъчните приходи, които са над 80% от бюджетните приходи. Или въпросните 300 милиона, които правителството щедро ще остави на бизнеса, ще бъдат платени от някого. Ако приемем, че няма да ни изненадат с някои нови данъчни утежнения, които не са споменати в сегашния пакет, то изводът е, че въпросната сума ще бъде платена от тези, които плащат акциза върху алкохолните и тютюневите изделия и горивата. С други думи,
масовият потребител ще плати на бизнеса допълнителните средства
Ако тази логика е вярна, то проектът на правителството няма да увеличи спестяванията, ще подпомогне инвестициите, но ще ограничи допълнително вътрешното потребление и покупателната способност на големи групи граждани.
Подобен подход изцяло съответства на класическото за "дясната" мисъл разбиране, че икономическото развитие се основава на богатите фирми и граждани. В подобна логика има смисъл, но в българските условия това означава изключително силно социално напрежение, тъй като огромната част от гражданите са с изключително ниски доходи и не възприемат лесно идеята, че трябва да предоставят допълнително средства на богатите, защото те можели да ги използват по-добре. Правителството трябва да бъде готово за подобно социално напрежение.
Предлаганото преразпределение на разполагаемите доходи води и до задълбочаването на друг проблем. Облагането с по-висок акциз на български продукти и стимулирането на фирмите да инвестират в дълготрайни активи ще доведе до допълнително
увеличаване на търсенето на стоки от внос
Това означава, че ще се предизвика допълнителен натиск за увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Изследване на Федералния резерв върху развитите икономики показва, че когато този дефицит стигне 5% от БВП, се отключват изключително негативни процеси, които водят до обезценка на валутата с 40% и забавяне на икономическия растеж. В България дефицитът е над 7% и допълнителното му увеличаване е опасна игра с огъня.
Горните разсъждения показват, че предлаганите изменения в данъчните закони са неутрални по отношение на бюджета и се състоят не в облекчаване, а в преразпределение на данъчната тежест. Основната надежда е това да доведе до увеличаване на инвестициите, включително чуждестранните, което от своя страна да осигури висок растеж и заетост в българската икономика. Ако се сравнят обаче ползата с цената на промените, едва ли могат да се намерят причини за особен ентусиазъм. Ниските ставки на корпоративния данък сами по себе си не означават повече чуждестранни инвестиции.
Ако погледнем как ще се отразят промените на микроравнище, ще разберем защо те няма да доведат до очаквания резултат. За личните доходи на физическите лица няма смисъл да говорим. Минималното намаление на данъка ще бъде значително превишено от увеличените косвени данъци - предимно акцизите върху основни потребителски стоки, както и от очакваното вдигане на личните осигурителни вноски. В крайна сметка след приемането на новите предложения, при запазване на сегашните равнища на доходите, реалната покупателна способност на гражданите ще намалее. Няма смисъл да се спираме и на незначителните промени в амортизационната таблица, защото те почти не носят практическа полза за фирмите.
Нека се върнем на тези 300 милиона лева годишно, които ще бъдат предоставени допълнително на бизнеса. Вече стана въпрос, че не цялата тази сума ще бъде разполагаема. Каква е гаранцията, че тя ще отиде за нови инвестиции? И при кого ще остане тя? Над 85% от общата сума на данъка върху печалбата се внася в бюджета от 2% от фирмите. Следователно тази сума ще остане при тях. Голямата част от тях
са все още държавни монополисти
Много спорно е доколко именно тази дузина фирми могат да дадат изключително мощен импулс и да се превърнат в локомотив на икономическия растеж.
Да приемем, че основна цел на правителството с предлаганите данъчни промени е да стимулира спестяванията и инвестициите. Това можеше да стане и по-добре. На първо място, не като се преразпределя, а като се потърсят възможности за реално облекчение на данъчната тежест - доколкото това облекчение може да се превърне пряко в икономически растеж. Второ, средствата за инвестиции трябваше да се насочат не към тези, които плащат висок данък върху корпоративната печалба, а към тези, които реално инвестират. Това означава, че вместо по-ниски ставки можеха да се въведат данъчни ваканции или данъчни кредити при вече направени инвестиции. Подобни примери има в редица страни, включително членки на ЕС и те са дали много добри резултати.
Трето, трябва да напомним, че за да инвестират и планират дългосрочно, фирмите се нуждаят не от ниски данъци, а от прозрачна и проста система от административни и данъчни процедури. Размерът на данъчната ставка не е толкова важен. В икономическата теория се говори за т. нар. "Рикардиански еквивалент", според който размерът на данъците не стимулира инвестициите, а има ефект единствено върху правителствените разходи. В същото време икономическата среда може да се повлияе много повече от ясни процедури по възстановяването на ДДС например, които защитават почтения бизнес и правят предвидима средата. Сегашното мнозинство продължи успешно традицията на предшествениците си да обърква допълнително данъчните процедури, като предоставя значителни права за субективна преценка на администрацията.
Управляващите не представиха пред обществото целите и очаквания ефект от измененията в данъчната политика. Дано поне да са си признали за всички промени, които искат да направят. Последните идеи ще се обсъдят в т. нар. Съвет за данъчна политика, в който министърът на финансите си е избрал 8 бизнесмена и 2 пъти по толкова свои чиновници. Ще изчакаме и МВФ да си каже думата, след което ще четем новите данъчни закони. Дано имат поне едно достойнство - да не бъдат променяни няколко месеца след гласуването им.
-----------------
* Авторът е член на Политическо движение "Социалдемократи".