|
- Като цяло сме доволни от философията на промените, защото има предвидимост. Това е първото правителство, което казва: "В следващите 3 или 5 години данъците ще ви бъдат такива." Това е много голяма стъпка напред в сравнение с практиката на досегашните правителства "наредба ден за ден". Нищо не плаши бизнеса така, както непредвидимостта. И нищо не е по-благоприятно, за да чертае дългосрочните си програми. Но за да бъде подкрепена тази философия от нас, тя трябва да е съчетана и с елемента справедливост. Всеки трябва да плаща данъци, а този, който се измъква, следва да получи съответното наказание. Това трябва да се отнася за всеки.
Второто, с което не сме съгласни, е прахосването. Начинът, по който държавата да пилее парите на данъкоплатците. Във всяка напреднала държава висша грижа на политиците е да докажат, че справедливо са изразходвали парите на данъкоплатците. Всяко отклонение бива наказвано най-малкото с публично дискредитиране. Докато при нас харченето на парите се върши по много прикрит начин. Убедени сме, че парите се харчат с лека ръка и в много случаи не по предназначение. Едно от най-големите разходни пера в бюджета, с което не сме съгласни, е начинът, по който социалното министерство прахосва пари.
- Какво по-точно имате предвид?
- "Не давай на гладния риба, а въдица", казва една китайска поговорка. Парите за социални помощи, които раздава социалното министерство, трябва да изискват участие и от самите социално слаби. Ако безработният получава помощи, част от свободното си време задължително трябва да го изразходва в общественополезни дейности. Нищо, че е доктор - няма нищо срамно в това да чисти улиците, ако няма работа. Нека 4 часа на ден да чисти улиците, а през останалото време да си търси работа или да повишава квалификацията си. За да достигне до изискванията на работодателите и те да го наемат. Обществото му плаща, затова част от времето си трябва да насочва към обществен труд. Грижа на обществото е да намери работа на безработните, но грижа на безработния е да повишава квалификацията си. Ако днес в България има 2 млн. души, чиято квалификация е ниска, за това не трябва да бъде обвинявано обществото, което плаща данъците. Не бива те да плащат непрекъснато издръжката на хората без работа.
- Кои са другите скрити решения за прахосническо разходване на държавни средства? Може ли да дадете примери?
- Примерите са много. Защо се запази участието на чиновниците в бордовете на предприятията? Те си докарват добри доходи от това, че членуват в по два, три борда. Работата на тези чиновниците в бордовете е символична, а получават големи възнаграждения. За 1000 лв. могат да назначат млад специалист, който за 8 часа енергично и сериозно ще работи върху проблемите. Вместо един началник да идва един път месечно в предприятието за по 2-3 часа на хранилка, за да има аргументация, че получава тези 1000 лв.
- Промените в амортизационните отчисления ще могат ли поне малко да компенсират обещания, но невъведен нулев данък печалба за инвестициите?
- Да, това е една стъпка напред. Особено за софтуера и компютрите. Правилно е, но не е достатъчно. Нека правителството подготви цялостна програма, в която да се засегнат и други области. Така ще можем да прогнозираме разходната си част за години напред.
Доволни сме, че се прие нашето искане да падна акцизът за виното. Приемаме увеличението на акцизите за спиртните напитки и горивата, защото това е неизбежно с оглед присъединяването ни към ЕС. Но не знаем как ще се похарчат тези пари, които ще дойдат от увеличените акцизи. Тук трябва да има пълна прозрачност. Не да отиват в раздуването на и без това раздутия и бездеен държавен апарат, а да се насочат към индустрията, селското стопанство и други отрасли, които се нуждаят от огромни инвестиции. Да бъдат добра инвестиция за бъдещето.