|
- Г-жо Милотинова, военният министър заяви, че НДСВ работи в условия на див медиен капитализъм. Така ли е наистина?
- Макар и управляваща, НДСВ е млада политическа сила и няма този PR-ресурс, с който разполагат другите политически сили. В този смисъл вероятно понякога НДСВ се чувства в медиен дискомфорт. Смятам обаче, че това е процес, който
с времето ще отмине.
- Не ви ли звучи много крайно "див медиен капитализъм"?
- Не бих се наела да коментирам. Вероятно понякога реакцията на медиите е доста по-остра от очакваното. От друга страна, нерядко липсва изпреварващата информация от нас. Спомням си, че при създаването си и СДС се чувстваше точно така. Тогава медийната среда с изключение на БНТ беше даже враждебно настроена. И те си създадоха свой печатен орган - в. "Демокрация", който за разлика от сега доста се купуваше.
- Необходимо ли е една нова партия да си създаде собствени официоз, радио и телевизия, както предлага министър Свинаров?
- Официозите в момента не вървят, "Дума" и "Демокрация" много малко се четат. Вече сме в друг етап на развитие на обществото и хората не са привърженици на партийната преса, те предпочитат да четат независими издания. Напоследък непрекъснато чета изявления на колегите от "Демокрация", че се опитват да го направят национален ежедневник. Това е пътят, в противен случай изданието не се чете. Не може и да се издържа, освен ако няма извиване на ръце на държавните фирми, каквито случаи чувам, че е имало в рамките на предишния мандат. От нас не може да се очаква такова нещо, нашите разбирания са съвсем различни. От тази гледна точка не мисля, че един партиен вестник би имал дълъг живот.
- Пише ли се нов медиен закон?
- Не бих го нарекла точно нов медиен закон. Става дума за цяла поредица текстове, приети от предишното НС, които не функционират, и по-конкретно за главата "Финансиране".
Преди 4 г. парламентът прие текстове, в които се казва, че БНР и БНТ ще се издържат от потребителски такси, т. е. хората ще плащат 0,6% месечно от минималната работна заплата. От тези суми, които отиват във фонд "Радио и телевизия", трябва да се издържат освен двете национални електронни медии и СЕМ. Тъй като фонд така и не се създаде и в сметката му няма и стотинка и затова е закрита, имаме две алтернативи. Едната е да премахнем главата "Финансиране" в закона и БНР, БНТ и СЕМ да останат на държавни субсидии. Другата е да създадем механизъм, по който тези текстове да станат действащи. Именно заради това нашият парламент съвместно със Съвета на Европа направихме семинар, за да видим какви са европейските практики, кое е приложимо у нас и да тестваме общественото мнение.
-------------------
Първото, което аз като председател на медийната комисия бих искала да разбера, е готови ли са хората да плащат за тази Българска национална телевизия и за това Българско национално радио, доволни ли са от програмите им, или искат нещо различно, колко са склонни да платят. Хората плащат за кабелни телевизии - в София по 15 лв. на месец, в Русе например по 8,50 лв. Кабелните оператори от своя страна нито правят отчисления за фонд "Радио и телевизия", нито плащат на БНТ, че я излъчват.
--------------------
По закон са задължени да излъчват БНТ, както и БНТ е задължена да предоставя програмата си, но въпросът за цената сме го оставили на пазара. Интересите на БНТ и на частниците трябва да се срещнат и те да се разберат или кой на кого колко ще плати или за безплатно разпространение. В случая виждам, че са се разбрали за второто. Може би тогава ръководството на БНТ така е решило. Мисля, че не е нужно ние да определяме със закон таксата за разпространение на БНТ по кабел, пазарът ще го направи най-добре. Но фактът, че хората плащат на кабелните оператори, е показателен.
- За каква сума за БНТ и БНР става въпрос?
- Не сме правили изчисления. Нашите предшественици са заложили 0,6% от минималната работна заплата. В експертния доклад, който СЕМ предостави на Комисията по медиите, пише, че по техни данни в Западна Европа цифрата е 6% месечно. Ако у нас се определи такса, тя вероятно ще е по-малка от тази в страните от ЕС, защото трябва да се съобразим със стандарта на живот. В момента обаче говорим за принципа. Аз съм склонна дори да поръчам социологическо проучване, за да разбера дали хората са склонни или не да плащат за БНР и БНТ. По закон догодина БНР и БНТ трябва да получат половината от държавната субсидия, която са получавали досега. Другата половина трябва да дойде от фонд "Радио и телевизия". Щеше да е добре, ако за тази цел през 1998-1999 г. беше започнало събирането на таксите, за да има все пак някакво натрупване. До този момент обаче във фонда няма нито лев. НСРТ нито беше избрал управителен съвет и изпълнителен директор, нито бе приел правилници за регламентиране на дейността на фонд "Радио и телевизия" - т. е. законът не беше спазен. В крайна сметка МФ закри извънбюджетната сметка на фонда, по която не е постъпила нито стотинка.
- А ако проучванията покажат, че хората не са склонни да плащат?
- Тогава ще мислим, ще направим може би по-широка дискусия и ще видим дали БНТ и БНР ще се включат в нея, както и в разяснителната кампания, която трябва да се проведе, или тези две медии ще предпочетат да си останат държавни, от което твърдят, че бягат. Но сега ще видим дали многократно декларираните им твърдения са истина.
Разбира се, от Европа въобще не ни се препоръчва държавното финансиране. Дори една Македония вече има система за обществено финансиране. Давам си сметка, че частниците, от друга страна, вероятно веднага ще поставят въпроса: "Добре, ако ние правим културни и образователни програми, които не са комерсиални, можем ли да получим финансиране от този фонд?" Отговорът е много прост. Ако поставим БНТ и БНР на една летва с частниците в техния бранш, сигурно ще е възможно. Но когато сме ограничили например рекламата за БНТ доста повече, отколкото за частните оператори, не е редно оттук нататък да поставяме всичко на една летва.
- Какво е личното ви мнение - трябва ли да има такси?
---------------
- Ако хората не са склонни да платят, ще трябва да помислим как да удовлетворим потребителското търсене на съответния продукт и на съответното качество на програмата. Колегата от НДСВ Димитър Димитров още в началото имаше идея да се направи потребителски съвет или към обществения съвет за радио и телевизия да има място и за хора, които защитават интересите на потребителите.
-----------------
- Възможно ли е да няма такси, ако хората не искат?
- Ще седнем тогава и ще обмислим.
- Ако има такси, те с местните данъци и такси ли ще се събират?
- Не е решено как точно да стане. В много страни събирането става с местните данъци и такси. Причината е, че тези, които са въвели събиране чрез електрическата компания или телекома, сега имат проблеми, тъй като във всички страни върви либерализация на пазара. Много страни са изправени пред необходимостта да променят законодателството си, тъй като не е редно обществено вземане да се събира чрез частни компании. Такъв е случаят и в България и НЕК затова не иска да се ангажира - заради факта, че има няколко електроразпределителни дружества. Другото, което разбрах, е, че от НЕК са искали доста високи комисиони за тази услуга, а това означава, че за фонд "Радио и телевизия" ще остане твърде малка цифра и сумите за финансиране на двете медии и СЕМ ще бъдат твърде малки.
- Ще се променят ли текстове, които да доведат до пренареждане на състава на СЕМ?
- Не вярвам. Получих по факса конкретни предложения на Медийната обсерватория. Част от тях са много добри и заслужават дискусия.
-----------------
Едното е членовете за СЕМ да се оценяват освен по професионалните качества и по техния обществен престиж. Не знам доколко това е приложимо, защото как можем да оценим например общественото реноме на даден човек? За всеки има "за" и "против" и много трудно можем да отсеем абсолютно консенсусни кандидатури. Но не е лоша идеята да се търси и мнението на обществото, на което регулаторът е призван да служи.
--------------------
Другото предложение е за груби нарушения да се преразглеждат техните членства в регулатора. Идеята е не само регулаторните органи да могат да санкционират за нарушения операторите или генералните директори на обществените медии, а и самите техни членове да бъдат на същия режим.
- Значи е възможна промяна на състава на СЕМ, преди да изтече мандатът на членовете им?
- Винаги е възможна смяна, дори и по сегашния закон беше сменен Веселин Стойков. Ние имаме разговори с неправителствените организации и бележки от тяхна страна операторите да не бъдат непрекъснато под натиск от регулаторите, а и регулаторите да са под натиска на обществото.
- Вярно ли е, че Пламен Панайотов лично пише поправките в закона?
- Аз не знам за такова нещо.
- Все още ли депутатите от НДСВ в ПАСЕ сте отделени заедно с екзотичните политици, които не принадлежат към никоя политическа група?
- Какво имате предвид под екзотични политици?
- Ами там беше Жириновски, преди да бъде изтеглен, Хайдер...
- Доколкото разбирам, е имало членство на депутати от сегашния ОДС в една група с Жириновски в рамките на предишни мандати. Ние от НДСВ все още не сме в политическа група с никого, засега сме независими. Сериозни хора сме, учим се от грешките на нашите предшественици и затова изчакваме. Няма да повторим поведението на някои наши колеги, което широко се коментира в Страсбург, с прехвърчане от една политическа група в друга. След като получим регистрация, ще преведем нашия устав и декларацията на ценностите и ще ги предоставим на колегите ни от групата на ЕНП в ПАСЕ. Временният ни статут на независими по никакъв начин не ни ощетява. Имаме право на всичко, на което имат право и колегите, които членуват в политически групи. Нито преместването от една политическа група в други в Страсбург звучи авторитетно, нито смяна на политическата позиция по важни въпроси. И това съм го научила от колеги от ЕНП, които и до днес ме питат защо един техен съпартиец от ОДС е бил донеотдавна толкова ревностен привърженик на царя и непримирим радетел за неговото завръщане в родината, но в момента, в който не е поканен в НДСВ, взима толкова крайна позиция.
- Точно за този човек щях да ви питам. Лъчезар Тошев продължава ли да минира пътя ви към ЕНП? Нали той ви издейства партиен мониторинг?
- Той е един добър наш партньор и не вярвам да се занимава с такива подмолни действия. Що се отнася до партийния мониторинг, това е невъзможно да стане, няма такава процедура в ЕНП.
- Но нали не можете да влезете в лоното на християндемократите, ако СДС не даде съгласието си?
- Няма такова задължително условие. Може би колегите от СДС се мъчат да го вкарат като задължение. Разбира се, когато вече има членове в групата на ЕНП, от една страна, те имат възможност да влияят и лобират отвътре за себе си. В крайна сметка това са правили много партии от много други страни. Даже е имало маргинални партии, които са пречели на големи партии от Испания, Унгария, Италия да влязат в ЕНП. На партията на Берлускони също е пречено години наред и това не е ново за ЕНП. Депутати от ЕНП лично ни предупредиха, че е възможно и нашето приемане да се проточи с години, тъй като колегите ни от СДС ще защитават собствения си интерес и ще се мъчат да ги убеждават да не ни приемат. В крайна сметка виждате, че всички партии, на които е пречено, вече са в семейството на ЕНП. Най-много някой да загуби позиции покрай агресивното си поведение, а друг да спечели симпатии.