Медиите оповестиха наскоро предварителен вариант на доклад до министър-председателя за дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Прави впечатление, че авторът е Николай Василев - министър на държавната администрация и административната реформа. По-логично е подобен доклад да бъде възложен на министрите на икономиката или на финансите, които би трябвало да разполагат и с достатъчен експертен състав, който да ги подпомогне при написването му. Разбира се, когато един министър е готов да отдели време за анализ на област, която се намира извън непосредствените му задължения, това може да бъде приветствано, стига обаче позицията му да е достатъчно добре аргументирана. В противен случай остава въпросът дали не е по-добре той да върши своята собствена работа, която също е важна и има отношение, макар и косвено, към поставените въпроси.

Докладът съдържа множество статистически данни, които показват добро познаване на тематиката. Като положителни фактори са отбелязани растежът на брутния вътрешен продукт, размерът на преките чуждестранни инвестиции, намаляването на безработицата, стабилният и добре функциониращ валутен борд, намалението на публичния дълг. По отношение на преките данъци авторът посочва "силно намаление" - до нива сред най-ниските в Европа. Но за съжаление не отчита размера на осигуровките. Общата данъчна тежест върху труда все още остава висока и именно това се явява една от пречките пред по-бързото развитие на икономиката ни като цяло.

Другият положителен факт според автора е излишъкът в държавния бюджет. Този излишък означава, че от нетните данъкоплатци, т.е. от хората, които дават повече на бюджета, отколкото получават от него, се отнемат повече средства, отколкото са необходими за бюджетните разходи, като се намаляват разполагаемият им доход и възможностите им както за потребление, така и за спестявания. Именно



нетните данъкоплатци са производителното население,



което би могло да има по-висока норма на спестяване. Следователно всяка допълнителна единица отнет доход означава и по-ниски спестявания в икономиката като цяло, тъй като те не се компенсират чрез бюджетния излишък. Преразпределението, което се извършва през държавния бюджет към бюджетните служители, пенсионерите и останалите нетни получатели на средства, всъщност не насърчава спестяванията. Самото отнемане на доход води до намаляване на стимулите за работа и води до чиста загуба за обществото поради по-малко производство на стоки и услуги.

Следователно излишъкът в бюджета не може да се приема като еднозначно въздействащ върху дефицита по текущата сметка. Влиянието му върху предлагането на стоки и услуги също е много съществено. В това отношение мерките, които трябва да бъдат предприети, са намаляването на облагането на труда и капитала до действително най-ниските стойности в Европа. Излишъкът в бюджета трябва да бъде ограничен (не бива в никакъв случай да се допускат дефицити), но той да се получава в резултат от оптимизирането и съответно свиването на държавните разходи, а не поради подценяване на приходите.

Министър Василев правилно отбелязва, че структурните реформи закъсняват. Мерките, върху които трябва да се съсредоточи правителството, са именно в тази посока - да се насърчи предлагането, вместо да се правят опити за ограничаване на търсенето в страната. Приватизацията, концесионирането и другите форми на публично-частни партньорства са начин за повишаване на ефективността на използване на ресурсите и оттам на производството. Това е средството за разширяване на възможностите за износ и за задържане на ценовото равнище в страната без използването на административни мерки.

Другата



пречка пред подобряването на средата



за бизнес в страната, която се посочва в доклада, е забавянето на процеса на облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими. Тук България изостава спрямо основните си конкуренти както по отношение на възможностите за започване на бизнес, така и за съобразяването с регулациите по време на функционирането и закриването му. На предприемачите струва скъпо във време и средства спазването на всички изисквания, но за сметка на това правото на собственост не е добре защитено. Т.е. държавата налага твърде много ограничения, изисква сравнително високи данъци, но срещу това не изпълнява добре своите функции. Това се отнася и за публичната администрация (впрочем министър Василев го признава в доклада си). Резултатът е, че на компаниите в страната се налага да плащат допълнително за услуги, които би трябвало да са осигурени от държавата. А това намалява конкурентоспособността им по отношение на останалите производители.

В доклада се посочват аргументи защо дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е проблем. Най-важната причина е размерът на дефицита, който е на "нива, непознати за икономиката на България". В случая явно



дефицитът се разглежда от меркантилистка позиция,



т.е. проблемът е, че повече валута напуска страната, отколкото влиза в нея. Само че срещу тази валута българските граждани имат възможност да използват стоки и услуги, което действително повишава благосъстоянието им. Фактът, че потребяваш или инвестираш в нещо, не може да се разглежда като лош, а дори напротив. Нещо повече - международната търговия позволява да се закупят тези стоки или услуги най-изгодно за потребителя.

По отношение на производството се отбелязва, че "националната икономика е дългосрочно неконкурентоспособна, щом като изнася с близо 7 млрд. долара по-малко, отколкото внася". Това обаче не е непременно вярно. През последните години българските фирми разширяват пазарния си дял в чужбина, което не потвърждава посочената теза. Някои показатели за конкурентност - като разходите за труд за единица продукция, също не предполагат подобно развитие. През 1997 г., когато страната преживя пика на икономическата криза, се реализира излишък по текущата сметка. Това обаче трудно може да се разглежда като успех. Причината за излишъка беше фактът, че българските граждани бяха толкова бедни, че не можеха да си позволят да си купят нито местни, нито чуждестранни стоки. По същия начин в момента дефицитът е резултат от нарасналата покупателна способност и притока на капитали в страната.

В доклада се посочват и два възможни сценария за изход от ситуацията. По-интересен е вторият от тях, тъй като той се отнася до прегряване на икономиката и последваща финансова криза. В него доходите растат бързо, увеличават се вътрешното търсене и вносът, расте кредитът, заедно с това нетните приходи от туризма се понижават, спада доверието в българската икономика и изтичат капитали. Валутните резерви намаляват, поражда се спекулативна атака срещу валутния курс, следва девалвация на лева, отмяна на валутния борд и резултатът е инфлация и обедняване на населението.



Някои от фактите в случая обаче са трудно съвместими



Изтичането на капитали означава, че паричното предлагане, а оттам и растежът на кредита ще се понижат, тъй като ресурсът за това силно ще се ограничи. Това означава обаче, че ще се понижат и доходите и заетостта, а оттам и търсенето на стоки и услуги и износът. Т.е. загубата на доверие може да бъде причина за неблагоприятно развитие, но тя не е непременно свързана с дефицита.

Някои от предложенията на министър Василев за решение на "проблема" са, меко казано, странни. Това са фактически експортни субсидии - изкуствено намаляване на цената на местните стоки и услуги за сметка на местните данъкоплатци - т.е. те ще плащат, за да могат чуждестранните лица да си купят по-евтини стоки. По същия начин се предлага и стимулиране на туризма.

Освен това се предлагат и фискални мерки, които са свързани най-вече с ДДС. Вариантите тук са повишение на общата ставка до 22% и диференциране на ставката за туризма. Авторът обаче изглежда и сам осъзнава негативните ефекти от тези действия, тъй като, от една страна, се намаляват разполагаемите доходи в икономиката, а, от друга, се стимулира сивата икономика и неплащането на данъците. Друга подобна мярка е въвеждането на защитни мита, което обаче е трудно осъществимо. Това ще повлияе силно негативно на ефективността на българските производители, така че авторът не би трябвало да предлага протекционистки действия, ако действително счита, че има проблем с конкурентоспособността.

Като цяло докладът на министър Василев представлява едно начало на дискусията за дефицита по текущата сметка на платежния баланс и за мерките за стимулиране на българската икономика. Той представя една традиционна гледна точка, но за съжаление не дава точна рецепта за някои действителни проблеми. Повечето предложения в него не са достатъчно конкретни, а някои биха повлияли силно негативно върху икономическото развитие.

Мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да са насочени към разширяване на стопанската свобода чрез понижение на данъчното облагане - особено върху труда, повишаване на ефикасността на публичните разходи, понижаването им като дял в БВП, облекчаване на регулативните режими и намаляване на квазиданъците.