Има едни села с десетки жители, които на никоя карта не са отбелязани. Един жител на подобно селище се прокрадна в медиите тези дни покрай лавината от протести. Беше опънал плакат с надпис: "И ние рибарите сме хора".

Рибарските селища по Дунав и морето преживяват вече второ поколение като незаконна сбирщина от бараки, фургони и навеси от ламарина. Новото време обаче не подмина и тях.

Началото на май донесе драма за 200 рибарски семейства в Русе. На 3 май бяха бутнати първите десетина бараки от местното селище, тази седмица - току преди изборите, се състоя вторият рунд. Заради новия колектор на пречиствателната станция на града трябва да бъде разчистена брегова ивица от над километър, която започва от транспортния музей и продължава почти до захарната фабрика на Русе.

Местните власти се бяха подготвили за



екшън като на кино -



работници изнесоха навън покъщнина и оборудване под надзора на полицията и звеното за опазване на обществения ред. Присъстващите на сцената собственици обаче само гледаха тъжно, без да пречат на разсипията.

Сега съборените постройки представляват тъжна гледка. Роми разкулачват бараките и отмъкват всяко нещо, което може да се продаде за старо желязо. "Да бяха ни ги поръчали, щяхме да ги съборим за няколко часа", хвали се един от тях, докато обира желязото. Няколко от бараките пламнали от употребяваните електрожени и все още зловещо пушат...

Рибарското селище е започнало да се оформя в 70-те години на миналия век точно срещу пристанището на Гюргево. Днес е обрасло с всякакъв вид къщурки - бараки, навеси, зидани домове. Мнозина от собствениците дори са укрепили брега, който иначе се свлича, и са си направили пристани. Тук обитават над 200 фамилии, половината от които се изхранват с промишлен риболов. Никой няма акт за собственост на земята, а и няма как да има такъв. "От 1967 г. живея тук", разказва 58-годишният Васил Лазаров. Той обитава сам с кучето си една от къщурките на брега на Дунав. Парцелът се води на национална компания "Железопътна инфраструктура". Наоколо къщички имат все бивши жепейци - стрелочници, машинисти, които са получили земята, за да си строят. Сега обаче събарят и техните домове.



Сагата около рибарското селище



в Русе започна преди година, когато беше утвърден проектът за т.нар. "воден заем" по програма ИСПА, за реконструкция и модернизация на водопреносната мрежа. Според плана точно на мястото на селището трябва да бъде изграден колектор. Главният архитект на града Симеон Рангелов обяви, че въпреки че по-голямата част от постройките на рибарите са незаконни, общината ще отреди друг терен за селището им. Беше предложен такъв до хижа "Приста", но рибарите го отхвърлиха. Не харесаха и района под завод ЗИТА, тъй като там няма път, ток и вода.

"Рибарското селище ще бъде преместено на посочено от нас и удобно за тях място, тъй като там то не може да продължи да съществува. Никой няма да бъде пренебрегнат, никой няма да бъде ощетен, никой няма да бъде унижен", обеща тържествено кметът Божидар Йотов. Като своеобразна компенсация общината предложи да бъде издигнат паметник на рибаря, но идеята бе отхвърлена категорично от засегнатите.

В крайна сметка общината предложи да отпусне 20 000 лв. за проектиране на новото поселение и да превърне рибарския пристан в туристическа атракция. За целта обаче е необходимо рибарите да сформират неправителствена организация и да кандидатстват за заделените вече пари пред кметството. Вероятно ще се търсят средства и от еврофондове за направата на инфраструктурата му и евентуални аткракциони и рибарски заведения наоколо, за да стане обектът привлекателен за чужди туристи. Има идея селището да бъде вкарано в маршрутите на туроператорите.

Вместо да се заловят с идеята обаче, рибарите се втурнаха да обжалват решението за бутането на селището. През април изненадващо се оказа, че те



масово печелят дела срещу общината



Мотивите на Темида бяха, че заповедта е издадена въз основа на Закона за устройство на територията и общинската Наредба 7 за преместваемите обекти. Тя обаче не касае бунгала и съответно те не могат да бъдат премахнати по този ред, посочиха съдиите.

Общината веднага контрира пред ВАС, че това е абсурд и иска отмяна на русенските съдебни решения като недопустими и неправилни, което бе и направено. Върховните съдии довършиха последните надежди на рибарите. Според окончателното им становище те не са собственици и не могат да обжалват заповедта на кмета.

В момента новото селище е в застой и никой не прави нищо, признава председателят на сдружението на риболовците Евгени Добрев. Той вини общината, че направо е започнала да събаря рибарското селище, без да направи нищо. Но добавя, че и рибарите не са сторили необходимото.

Според рибарите неясната собственост на къщички датира още от соцвреме и 40 години не е пречела на никого. Те твърдят, че строителството на колектора няма да отнеме цялата територия, така че няма пречка да им бъдат заделени 500 метра източно от Музея на транспорта.

"Мисля, че някой обърка тези хора", коментира зам. -кметът на Русе Дончо Добрев. Според него трасето на новия колектор минава съвсем близо до сегашните рибарски колибки и дори да бъдат оставени по местата си, те щяха да бъдат неизползваеми заради готвения обратен насип на брега на Дунав. Затова общината още чака онзи проект за 20-те хиляди лева.



Рибарското селище на Бургас се е пръкнало



по същия начин като русенското, но днес пътищата им са напълно противоположни. Първите местни жители са се настанили недалеч от нефтопристанището преди повече от 30 години. Това са били все рибари "от кариерата", които първо са издигали малки кирпичени или дървени къщи, колкото да имат къде да поостанат, ако се наложи да нощуват след тежък ден. С течение на времето обаче тези къщи са прераснали в истински палати.

Днес това място е пълно с луксозни постройки, а рибарите далеч не са единствените му обитатели. Всъщност те там са даже на изчезване. А постройките вече се издигат далеч зад пределите на старото селище и на практика са започнали да превземат територията на парка. Естествено, всичко е издигнато абсолютно незаконно. Както старите рибарски къщи, така и новите палати. Реституция в тази зона няма. Всичко е държавен горски фонд и очевидно никой не се е допитвал по разните инстанции може ли да строи.

През година-две някой чиновник се сеща за това място и пуска по някой сигнал до отговорните инстанции. Така преди време бургаската община сигнализира ДВСК и Районното управление по горите, което е собственик на голяма част от земята там. На част от къщите бе спрян токът. Самите постройки обаче никой не се нае да събори. В друг един период данъчните и ДВСК разпространиха общ списък с имената на известни особи от политическия и бизнес елит на Бургас, които са собственици на построени или такива в етап на строеж палати в рибарското селище. Нито една сграда не бе съборена.

В предизборна обстановка пък обратно, политиците дават обещания на местните жители, че ще направят всичко възможно да узаконят селището. Това впрочем също не е направено. И така рибарското селище си съществува и до ден днешен. Разширява се и постепенно се изпълва с баровци. Нищо, че дворците там си нямат пощенски код и точен адрес.