Пречи или помага условието за уседналост на партията на Доган? В нощта след изборите, когато ДПС за няколко часа бе N1, няколко лидери на БСП припомниха, че те са били против, защото това условие е довело до свръхмобилизация на електората на движението. Приемането на този текст в закона за избора на евродепутати доведе до огромно напрежение в коалицията, НДСВ си навлече гнева на БСП и ДПС, но в крайна сметка самата царска партия не спечели нищо от този ход.

Да видим какво се случи на практика? ДПС получи от чужбина скромните 669 гласа, от които само 5 от Турция. За сравнение през 2005 г. от там то взе 42 000 гласа. Разликата между победителя ГЕРБ и движението е само 27 590 гласа. Ако имаше тази възможност, ДПС щеше да си ги набави от Босфора без въобще да си дава зор.

От друга страна уседналостта дава повод за вътрешнопартиен размисъл в самото ДПС. То получи със 75 689 гласа по-малко в сравнение с 2005 г., което означава, че редуцирането на доверието не се дължи само на новия регламент за гласуването в чужбина. 33 000 гласа някъде се губят. Ако движението наистина беше мобилизирало целия си потенциал, както се заканваше, първото място му беше сигурно. Членове на ръководството обясниха, че нарочно не са го направили, защото не искат да стават първа сила. Анализатори пък се сетиха, че сега е времето на сезонните работници на строежите по морето, повечето от които са от електората на движението и именно оттам са загубите, които партията инкасира. Тези обяснения обаче звучат малко странно. Почти като приказките, че БСП е загубило 715 000 гласа заради проливния дъжд, който отказал симпатизантите на партията, повечето от които възрастни хора, да отидат до урните. Да не говорим, че на 20 май валеше проливно само в част от България.

Още по-странно пък звучат заявленията на ДПС, че на евровота то се е затвърдило като стабилна партия, която не губи нищо от това, че е на власт. 30 000 гласа не са никак малко за ДПС. А и по принцип, от гледна точка на все по-ниската избирателна активност. Да си затваряш очите, че нищо особено не се е случило е просто приемане на желаното за реално. А именно това според Ахмед Доган е най-голямата грешка в политиката.

Сигурно е, че скоро темата за уседналостта отново ще стане актуална, тъй като предстоят местни избори. Всички партии вече заявиха една или друга идея за лишаване от право на глас на хора, които не живеят постоянно в съответното населено място. Няма как обаче да си затворим очите пред факта, че това е доста уязвимо от конституционна гледна точка. Още преди евровота от ДПС се заканиха, че ще поискат тълкуване на този проблем от Конституционния съд. Ако те го направят и той се произнесе в тяхна полза, това ще върже ръцете на политиците.

И тогава единственият начин да се намали влиянието върху изборните резултати на автобусите от Турция, които определено дразнят обществото, остава въвеждането на задължително гласуване. Подобни идеи отдавна витаят във въздуха, но те не се възприемат от мнозинството партии. Може би защото най-горещ защитник им е "Атака", а всички партии се гнусят да имат нещо общо с нея. А и защото това не е съвсем технически приложимо тук.

Задължителното гласуване изобщо не означава, че автоматично над 6 милиона избиратели ще се юрнат към урните. Българинът от глоби не се стряска и има защо. Държавата не успява да си изиска глобите от КАТ, камо ли да си събере парите от примерно 3 милиона бойкотиращи политиците.