To be, or not to be: that is the question* В този контекст на дилемата решението, което предстои да бъде взето за бъдещия статут на Косово, действително предвещава да бъде драматично. Дали ако администрираната от ООН област получи така желаната от етническите албанци независимост, с този акт ще се укрепи международната сигурност? Или ще бъде разрушен тотално крехкият етнически мир в последната от бившите югорепублики и в Югоизточна Европа? Твърде деликатни и парливи въпроси, с директния отговор на който никой не желае да се ангажира пряко. Логично възниква питането кой и защо се страхува от независимо Косово? Водените досега безрезултатни дипломатически преговори по проблема и планът, изготвен от емисаря на ООН за Косово Марти Ахтисаари, който бе внесен въпреки някои обструкции в Съвета за сигурност (СС), започват лека-полека да подреждат пъзела от държави, които са против идеята за създаването на нова независима държава на Балканите.

Естествено, в списъка на страните, които са против независимо Косово, на първо място е Република Сърбия. Новото демократично и прозападно правителство на стария премиер от Белград Кощуница недвусмислено заяви, че не дава и педя земя от областта. Същото декларира и президентът Борис Тадич. Нещо повече. За да покаже, че е категорично против, кабинетът в Белград създаде и отделно министерство за Косово, ръководено от Слободан Самарджич.



Русия застава твърдо зад Сърбия



Москва многократно предупреждава и се притеснява с основание, че даването на независимост за Косово ще създаде прецедент. Проблемът е, че този прецедент може да бъде приложен не само в самата Русия, но и в други региони на бившия Съветски съюз, които желаят да се отцепят. Те включват грузинските сепаратистки региони Южна Осетия и Абхазия и молдовската сепаратистка Приднестровска област.

Много страни в Европейския съюз също не подкрепят идеята за евентуалната независимост на Косово. Сред тях са съседните на Сърбия - Гърция и Румъния. Двете страни-членки на ЕС, изразяват загриженост, тъй като всяка има своите вътрешнополитически съображения от етническо естество за ситуацията в собствената си държава и поради това са заявявали неколкократно официалната си подкрепа за Белград. На критиките, отправяни към тях от Запад, Атина и Букурещ мотивират позициите си с твърдението, че на територията на Балканите съществуват много региони, сходни с проблемите, които имат сърбите с Косово - това писа неотдавна британският в. "Файненшъл таймс". Румъния и Гърция обаче съвсем не са единствените държави от общността, които не подкрепят плана на Ахтисаари. Противник по обясними причини е и Испания, която има сериозни проблеми с баските сепаратисти. "В Мадрид са преценили, че ако подкрепят открито такова решение,



сепаратистите ще вдигнат шум до небето



за прилагане политиката на двойни стандарти", твърди анализаторът от Център за европейски политически изследвания в Брюксел Майкъл Емерсън, цитиран от "ЕЮобзървър".

Разделеният от военната операция "Атила" на турската армия през 1974 г. остров на Афродита - Кипър, също се противопоставя на независимо Косово. Правителството в Никозия е солидарно с "православните братя" сърби и по друга, чисто прагматична причина. По време на юговойната вече покойният президент на бивша Югославия Слободан Милошевич трансферира в кипърски банки голяма част от валутния резерв на страната.

От държавите-членки на ЕС и Словакия казва твърдо "не" по въпроса за отделянето на Косово от Сърбия. Списъкът обаче не свършва дотук.

Много страни от Азия, Африка и Латинска Америка също са скептично настроени към плана на Ахтисаари, доколкото в подробности са запознати с него, но въпреки всичко са склонни да окажат подкрепа на Сърбия. Фактът за мълчаливото им съгласие с политиката на Белград по отношение на Косово се обяснява с принадлежността на повечето от тях към Движението на необвързаните страни (ДНС). Това бе своеобразен Клуб на страните от Третия свят, създаден през септември 1961 г. в Белград по инициатива на покойния маршал Тито, като обединение на държави, които искат да отстояват независимостта си както от Вашингтон, така и от Москва. Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и нейният пожизнен президент в продължение на доста години бяха начело на ДНС и умело извличаха дивиденти в полза на движението и от капиталистическия Запад, и от комунистическия Изток. Стореното добро не се забравя, особено от бедните страни, а такива дал Господ много из т.нар. "трети свят". Сега в ДНС членуват около



50 държави, основно противници на САЩ,



които се обявяват срещу доминиращата роля на Вашингтон в световната политика. С това се обяснява и тяхната пасивна съпротива и негласната подкрепа за Белград по проблема с Косово. Те са наясно, че архитектите на плана за разделянето на Сърбия се намират във Вашингтон. А това е достатъчен мотив, за да са контра. Дори много от арабските държави, като Джамахирията например, която апропо също беше активен член още по Титово време на ДНС, са изключително резервирани и твърде пестеливи в подкрепата си относно исканията за независимост на етническите албанци в сръбската област.

Сред петте постоянни членове на СС и десетте държави, които са с временен статут, засега одобрение за плана на Ахтисаари са изразили само САЩ, Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Позициите на Перу, Панама и Катар са неясни. Конго, Гана и Индонезия също не крият своя скептицизъм. Това обаче едва ли ще окаже някакво решаващо значение, понеже Вашингтон и Брюксел вече имат становище относно решението по проблема с независимостта на Прищина. Въпрос на време и дипломатически такт е то да бъде приложено на практика.

Вероятното ветото на Москва и Пекин, които са постоянни членове на СС, вдъхва искрици надежда на сърбите. Белград се надява да направи пробив на дипломатическия фронт и да склони международната общност за нови преговори по косовския проблем, нещо, за което настоява и Русия. Доколко обаче такива разговори, ако изобщо се състоят, ще се увенчаят с успех, е трудно да се прогнозира. Още повече сърбите са наясно, че са в позицията на губещи. Въпросът е как загубите да бъдат сведени до минимум. Подобен проблем стои и пред етническите албанци. Те също са убедени, че не печелят всичко, за което са се борили, и искат повече. И тъй като нито Белград, нито Прищина, са в състояние да решат проблема, без да влагат прекалена емоция, на СС е отредена ролята на арбитър, който по соломоновски да отсъди какъв ще бъде статутът на Косово. Така че всички да са доволни. Макар че това едва ли е възможно след всичко, което се случи досега.

---

To be, or not to be: that is the question*- Да бъдеш или да не бъдеш: Това е въпросът ("Хамлет". У. Шекспир)